Предполагаемият саркофаг на Княз Борис I ще бъде експониран в старата българска столица Велики Преслав. Това е част от проекта „Векът на Цар Симеон оживява“ за консервация и реставрация на най-важните сгради в дворцовия център на Велики Преслав. Сред тях са Владетелската базилика, Дворцовата църква, площадното пространство, крепостна стена с верижни помещения, Източната порта.
Проектът е на стойност близо 2,8 млн.лв., осигурени по Оперативна програма „Регионално развитие“ и от държавния бюджет. По думите на проф. Маргарита Ваклинова, която е консултант по проекта, предполагаемият саркофаг на Княз Борис I* е открит още по времето на Карел Шкорпил (чешко-български археолог и музеен деец, откривател на първата българска столица Плиска) в един от параклисите на църква във втората българска столица. Тя уточни, че по ръба на мраморната плоча има запазена част от надпис, на който са разчетени буквите „М“ и „Х“. Проф. Ваклинова припомни, че след покръстването Княз Борис I приема името Михаил и допълни, че има останки и от други букви, които е трудно да бъдат различени.
Проф. Николай Овчаров, който също е консултант по проекта каза, че двете базилики, царските апартаменти, архиепископията и патриаршеският комплекс са части от едно цяло и е важно да бъдат осъзнати от посетителите като такива. Затова, по думите му, ще бъдат възстановени и площадите, и дворовете в дворцовия център, защото те са връзката между отделните сгради в старата българска столица, която е била един от най-големите градове в Средновековна Европа през 9-10 век.
Имало е много развита структура, с водоснабдяване, канализация и много други неща, които също ще бъдат експонирани на места, за да могат да се видят и инженерните умения, които са имали българските архитекти по това време.
Кметът на Велики Преслав Александър Горчев изрази надежда, че основните строителни работи по проекта ще приключат до септември, когато ще се чества 1120-та годишнина от обявяването на Велики Преслав за столица. Той уточни, че е предвидено строителната площадка в стария град да се разгърне на 1000 квадратни метра площ, а зидовете на Владетелската базилика, Дворцовата църква и част от двореца да бъдат надградени от 1 до 3 метра височина.
