Навръх Великден на книжния пазар се появи втората мемоарна книга на спеца по заварките и бивш дипломатически кадър Любомир Стойчев, озаглавена многозначително „Обръчът около Людмила Живкова”. /Логото е подвеждащо – става въпрос не за вражеско обкръжение около „дамата с тюрбана”, а за приятелския й кръжец, но по-страшното, разбира се, продава повече/.
Авторът е първият съпруг на Татовата щерка и баща на дъщеря й Евгения. Бившата червена депутатка е кръстена на баба си по бащина линия – д-р Евгения Грабовска, потомка на руски емигранти след октомврийския преврат през 1917 г. Когато лудо влюбената Людмила тръгва да се жени за младия инженер от Враца, тайните служби са подготвили баща й, че бъдещият му зет не е „наше момче”, нещо повече – произходът му е откровено „вражески”. Но „на свой страх и риск” Тодор Живков решава, че Любомир Стойчев е подходящ да влезе в първото семейство на тогавашна България.
Сватбата е във вече несъществуващия ресторант „Ракета” в столичния парк „Заимов”, а на хорото до бай Тошо потропва младата и засукана Ангелина Горинова, негова лична секретарка и „още нещо” чак до падането му от власт на 10 ноември 1989 г. До нея се кършат двете най-добри /до края на живота й/ приятелки и състудентки на младоженката Людмила – Емилия Иванова и Емилия Черкозова. Любомир Стойчев не крие доброто си отношение към тях и крайно негативното си към Любомир Левчев, който по думите му написал „лъжемемоар” за Татовата наследница и се усуквал около нея от най-примитивно интересчийство.
Хора от най-близкото обкръжение на Людмила обаче твърдят, че бащата на Жени Живкова просто се страхувал, че талантливият и амбициозен поет може да го измести от сърцето на ВИП-половинката му и да заеме неговото място – на зет №1 на Татова България. Страховете му явно са били безпочвени, тъй като дъщерята на бай Тошо наистина издига автора на „Звездите са мои” в ранг на свой служебен фаворит и започва да го издига в йерархията на властта, но двамата никога не се сближават интимно. Остават до последно приятели и културни съмишленици, макар че „личните надзорници” на Людмила от най-секретните щатове на УБО и ДС са на мнение, че Любо Левчев е предал своята патронка, уплашен от могъщото лоби в ЦК, което малко преди внезапната й смърт се е обявило срещу нейната „волунтаристична политика” и залитанията й по окултното и източната мистика. Хитрягата Левчев успява да наложи съпругата си – художничката Дора Бонева, за „придворна дама” на Людмила, а в нейния „двор” в ролята на соцфрейлини междувременно се изживяват сестрите Вера и Васа Ганчеви, дъщери на земеделския лидер и дипломат в Швеция Лалю Ганчев.
Тайфата на Людмила
„Тя беше като хармоника”, остроумничи Любо Стойчев. Ту се отваряла, за да поеме поредния „млад кариерист”, ту се затваряла, за да го изхвърли. Основното ядро все пак се заформило около бъдещия съпруг на Людмила и неговата „момчешка банда”, гравитираща около ергенската му квартира на столичната улица „Тунджа”. Основно ядро след многобройните „размествания” и „премествания” все пак остават писателят Панчо Панчев, който успява да отведе в гражданското първата братовчедка на Людмила – Яна Маркова, която по-късно става дипломат в Чехия, развежда се с автора на „Покана за Париж”, бракува се повторно за… един от лидерите на „пражката пролет” и даже го довежда в България.
В „бандата на Шаро” е пълно с момчета и момичета – синове и дъщери на дипломати и партийни величия, а една от тях – оперната певица Констанца Додева, е братовчедка на бъдещия премиер Андрей Луканов. Жана Здравчева, съгражданка на Стойчев, пък блести като наперена гимнастичка и стюардеса. Тя придърпва в кръжеца около щерката на Първия Левчо Здравчев, син на наш дипломат в Етиопия и става негова съпруга. Друга добра партия за хубавите момичета е племенникът на земеделския лидер Тано Цолов, който пък се загаджва с кръшната Надя Бузова, избрала попрището на прокурор, а тогава – приятелка на Жана… В тайфата се открояват двама именити сега, а по това време – обещаващи млади музикални дарования – цигуларите Жоро Цонков и Петко Петков. На запазените снимки от онова време се вижда как чаровният и елегантен Петко често е с една идея по-близо до Людмила от Любо Стойчев, но в крайна сметка тя застопорява избора си на врачанския специалист по заварките.
Павел Писарев: „Това са изроди!”
За бившия шеф на БНТ Павел Писарев, потомък на руски емигранти, но успял да издрапа до върха благодарение на брака си с внучката на Васил Коларов – Цветик Коларова, родителят на Жени Живкова се изказва ласкаво и възторжено. Характеризира го с термини, които вече „миришат” тежко на нафталин, но в общата им младост явно са били „черешката на тортата”. „Той имаше мисъл като бръснач, беше устремен като ястреб, праволинеен като болшевик”. Наскоро обаче двамата разрушават до основи дългогодишната си дружба по вина според Стойчев на Павката Писарев. По-точно на някои „грозни и недостоверни” пасажи от мемоарната му книга „Подир изгубеното време”.
„Това са изроди – за да ползват преимуществата, дядовци и баби осиновяваха своите внуци, което, както и да го погледнеш, е изопачаване на природните закони; баба или дядо да са баща и майка на внуче – значи са спали с дъщеря си или сина си… Този закон го наложи Тодор Живков, за да осинови внучката си Евгения след смъртта на Людмила Живкова. Искаше да осинови и внука си Тодор, но баща му Иван Славков не се съгласи пред съда и това не стана”.
Първият съпруг на Людмила обаче опровергава твърдението на Писарев и цитира разговор на четири очи с бившия си тъст няколко месеца след кончината на Людмила. Пита го защо не осинови и Тошко, а Тато му отговаря, че Тошко е момче и ще може да се оправи сам в живота, освен това си има баща, който още няма друго семейство. „А на старини аз ще съм сам”, подчертал Живков, който до смъртта си през 1998 г. наистина живя във вилата на осиновената си внучка Евгения.
Иван Славков заплодил най-добрата приятелка на Татовата щерка?
До фаталната дата 22 юли 1981 г., когато уж я намират удавена във ваната на резиденцията в Бояна, „дамата с тюрбана” се радва на приятелството и безпрекословната вярност на две Емилии, добрите й феи още от студентските й години. Едната – Черкозова, вдига сватба с известния доктор по очни болести, сега професор, Стефан Лазаров, също член на компанията, а адашката й, по фамилия Иванова, е гадже на нахакания ватерполист Иван Славков. Двамата обаче не стигат до гражданското, защото междувременно Батето се влюбва в чаровната стюардеса Светла, колежка на другата красавица – Жана Здравчева, и слуша за сефте с нея химна на Менделсон. За съжаление съвместният им живот е много кратък – Светла загива само няколко месеца след сватбата в самолетната катастрофа край Братислава, в която намира смъртта си оперната прима Катя Попова, нейният любовник – известен генерал, изпаднал обаче в немилост пред Тодор Живков, и други соцвеличия.
Инж. Стойчев си спомня с неприкрита неприязън за Иван Славков, който го измества от привилегированата му позиция зет на първия мъж в партията и държавата. За него той най-малкото не е кавалер, защото брутално лъже, че гаджето му Емилия е била бременна от него, когато заминава в Сирия с баща си – дипломат. Там обаче нямала възможност да направи аборт, но тъй като бащата получава инфаркт, се налага да се върнат в България и за аборта вече няма пречки. „Така нещастието на един оправя нещата на друг”, обобщава философски в спомените си Батето и спокойно довършва – „тя се върна и ние продължихме”. Де факто обаче най-вярната приятелка на Людмила никога не е била бременна от Иван Славков и целият този „спомен” петни репутацията на една почтена жена, не крие гнева си първият благоверен на Татовата наследница.
Стефан Гецов любил Ванча Дойчева преди бай Тошо.
Петилетки наред „студената красавица” и прима на Народния театър се спрягаше като едно от креватните завоевания на Тато. Любо Стойчев обаче предпазливо намеква, че Ванча е „откритие” на любимия актьор на бай Тошо – Стефан Гецов, и чрез него тя попада в полезрението на Живков и елитните мъжаги от тяхната обща компания.
В един момент слуховете, че царствената актриса е „ханъма” №1 в „харема” на Първия, излизат от контрол. За любовната им афера се говори навсякъде. Говорят всички, но най-много за връзката им се шуми в артистичните среди.
„Внимавай с шегите за Ванча!”, посъветвала веднъж мъжа си Людмила Живкова. Оказало се, че баща й дискретно помолил достолепната жрица на Мелпомена да направи необходимото, за да прекрати клюките, „извиращи от артистичните среди”. Дали Ванча го е послушала, е въпрос без отговор, или поне книгата на Любомир Стойчев не го дава.
Остава загадка обаче защо самият той си спомня с недобро чувство за фаворитката на Тато и по-скоро за тяхно съвместно посещение на филм с нашумялата в ония години английска актриса Джули Кристи, изпълнителка на главната роля в култовия филм „Доктор Живаго”. Ванча се обадила на домашния телефон на Людмила с молба да й осигурят билет за филма с Кристи, тъй като било много трудно, даже невъзможно, да се снабди не по втория начин. По това време обаче дъщерята на Първия пише дисертацията си в Лондон и съпругът й е „сламен вдовец”. Той намира два билета и води Ванча на прожекцията, но тя е неприятно изненадана, че инженерът пристига сам пред киното. Разбира от него, че Людмила е в чужбина и ще, не ще, ще трябва да се наслади на лентата и играта на Джули Кристи в компанията на Стойчев, който може би си правел някакви сметка по неин адрес, докато съпругата му е на хиляди километри далеч от семейното огнище. Но сметките му се оказват без кръчмар.
Години по-късно, когато вече не е част от клана Живкови, инженерът научава, че Ванча Дойчева се е омъжила за „доста по-възрастния” спортен лекар и хирург ортопед проф. Шойлев, „приятел на Иван Славков”. През 1990 г. обаче „неблагодарникът” отказва да издаде медицинско свидетелство на Малък Тошко, че по време на „интригата с изнасилването” е бил с гипсиран крак. Въпреки снимката, на която Тошко Славков демонстрира гипса си, на първа инстанция магистратите го осъдиха на няколко години престой зад решетките по обвинение, че през юли 1988 г. е изнасилил заедно с унгареца Жолт Хайду и Орлин Ножаров 18-годишната тогава „соцстарлетка” Мила Гешева. По-късно обаче присъдата на Малък Тошко падна и само не стана ясно дали и той като другите високопоставени БГ затворници е успял да осъди страната в Страсбург заради времето, прекарано зад решетките.
Андрей Луканов спря да ни поздравява, когато се оженихме
За пръв път инж. Стойчев се сблъсква с Луканов през 1960-а, когато бъдещият премиер на България още учи в Москва. Всяко лято обаче се прибира в родината и почива в станцията на МС на Златни пясъци. Познанството му с Людмила датира отдавна, още от детските години, тъй като родителите им са общували семейно.
Всеки ден Любо и неговите авери взимат Людмила и братовчедка й Яна от станцията и отпрашват към други плажове и заведения. Андрей обаче дебне. Налага се самата щерка на Живков да предупреди гаджето си да не спират колите пред станцията, защото Луканов веднага тръгвал с тях, а после я клеветял пред Тато, че „дружала с хулигани”.
„Ако хората от снимките са били хулигани, защо той се натискаше да влезе в тази компания?
Предлагал на Мила да другаруват по-интимно. Когато през 1961 г. обявихме сватбата си, той даже престанал да я поздравява, когато се срещнат някъде”.
През 1964-а, когато Любомир Стойчев е на командировка в Москва, посланикът Стоян Караджов иска от него да информира Първия, че Андрей Луканов и Петър Младенов „прескачали” посолството и ходели директно в ЦК на КПСС. Оттам обаче се обаждали на посланика и го информирали, защото „нямало утвърден такъв начин на общуване”.
След недотам елегантното обвинение на Стойчев, че бившият му съперник за ръката на Людмила пее на братушките срещу Тато, Луканов отмъстил на целия бивш ръководен ешелон и лично на него чрез решението за създаването на специална партийно-държавна комисия, която да разследва „деформациите”, допуснати по времето на живковизма.
Пипалата на тази комисия стигат и до бившия на Людмила. Той се опитва да намери защитник в лицето на Луканов, но той изобщо не се ангажира с неговия казус – „измамен от едно лице”. То се обръща към комисията с молба да бъде възстановен съдебният му спор с Любо Стойчев. Вместо да се застъпи за него, Луканов парафира жалбата до Върховния съд, а в мотивите му пише, че изобщо не познава Любомир Стойчев.
„Това може би беше отмъщението на Андрей Луканов, че съм му попречил да се сближи с Людмила Живкова. Как ли щеше да процедира след 10 ноември, ако беше станал зет на Тодор Живков?”, пита се родителят на Жени Живкова. Интересен въпрос, въпреки че в историята няма „ако”.
Как Ванга става окултната съветничка на Людмила.
Любо Стойчев се запознава с великата ясновидка още през 1960 г. Тогава с Людмила преживяват период на „изясняване на чувствата” след скарване. Една вечер приятел и колега на Стойчев, с родов корен от Петричко, му звъни по телефона да откара с неговия „Вартбург” в Сандански две жени, негови близки, които са му на гости. Било спешно, не търпяло отлагане.
Шосето било тясно, пътят – лош. Ванга и сестра й Любка заспали. В един момент Любо ги събудил, за да му покажат накъде да кара по-нататък. Любка обаче се объркала, докато Ванга казала: „Карай, момче, аз ще те упътвам!” И наистина – била негов навигатор до края, като безпогрешно отгатвала в тъмното всяко камъче, всяка дупка, всеки завой…
След известно време приятелят на Стойчев го кани в дома си, тъй като Ванга била пристигнала и специално искала да види „Люпчо”. При срещата феноменът от Рупите предупреждава инженера да пази племенника си, защото момчето е палаво и щяло да счупи крак. Любо иска да изкопчи повече подробности от гадателката, но тя му се сопва и го отпраща с думите: „Край, това е!”
Малко след предсказанието
синът на сестра му Светла по време на игра е сгазен от самосвал
на столичния бул. „Христо Ботев” и почива в болницата.
След трагедията Ванга отново се среща с младия спец по заварките и му обяснява, че се среща с едно момиче, с което се карат, но всъщност много се обичат, и не трябва да се оставят. На финала на разговора му нарежда: „Люпчо, прави каквото искаш, но ми доведи момичето!”
Когато се престрашава да сподели с Людмила какво му е казала Ванга, отначало Татовата щерка реагира със скептицизъм и отказва да се срещне, тъй като смята, че това са глупости и неговият приятел й е разказал за техните отношения.
След време Людмила вече без увещания приема да се срещне с пророчицата. Ванга казва само няколко приказки на „Люпчо” и двете остават дълго насаме. Когато Людмила най-после излиза, казва на годеника си, който изгарял от любопитство, че Ванга й казала да не се карат и разделят и че той бил „добро момче”.
На следващата година двамата се женят. Сватбеното пътешествие на младите е осигурено от… Хрушчов! Годината е 1962-ра, периодът влиза в учебниците по история като „кубинската криза”. Тогава светът е на ръба на ядрената война. Тодор Живков и съпругата му Мара Малеева са поканени от лидера на ЦК на КПСС в двореца в Ливадия в Крим, където протича секретно съвещание на братските компартии. Любо и Людмила пътуват с тях за камуфлаж. На това съвещание Живков бетонира позициите си като пръв партиен и държавен ръководител и любимец на Кремъл.
Въпреки че оттогава е изтекла много вода, неговият зет №1 чак сега разказва за странното „пътешествие”, което променя политическото лице на България за близо половин век. Предполага се, че Стойчев е „изтрил” целия епизод от съзнанието си заради това, че през 1964-а Хрушчов е свален и до края на живота си е гледан с подозрение и следен от новото съветско ръководство. Скришом диктува на сина си Сергей и тези спомени излизат в САЩ. На български са преведени едва миналата година. Очите на страха наистина са големи!
Асен ТОПАЛОВ
