Фолкпевицата Каролина е сред пионерките на българския поп-фолк. От години тя не е активна на сцената, тъй като живее в Гърция, но следи изкъсо всичко случващо се в България. Изпълнителката на „Плаче моето сърце” е известна и със своя син – скандалния певец Никсън, който бе „погребан” преди години от някои медии. Какво се случва с детето-чудо на поп-фолка и как се развива животът на Каролина научаваме от нея самата в ексклузивно интервю за „ШОУ”.
– Какво се случва с теб през последните десетина години? Намираме те в Гърция. Как протича животът ти и как се озова там?
– Повече от 10 години живея и работя в Гърция, да. Първоначално дойдох на екскурзия и по стечение на обстоятелствата ми предложиха да пея в българо-гръцко заведение и взех решение да остана. Така и до днес продължавам да пея. Паралелно с изявите на сцена имах две заведения, с които приключих преди близо 2 години, когато катастрофирах с мотор. Потроших се и се наложи да ме лекуват около 4 месеца – счупвания, операции и т.н. Невъзможно беше да задържа бизнеса, но здраве да е. В момента открих фризьорско студио в центъра на Атина, а съпругът ми има таверна. Синовете ми са близо до мен, снаха ми и малкият ми внук също са с нас.
– Ти беше част от „Меджик мюзик”. Във фирмата личаха имена като твоето, Никсън, Ники, Мечо… Какво се случи с компанията и изпълнителите й? Безспорно бяхте достойна конкуренция на „Пайнер“!
– За „Меджик-мюзик“ ще започна и завърша с едно изречение: млади продуценти, недостатъчно подготвени да ръководят музикална компания, и това пролича впоследствие за жалост. Изпълнителите – всички бяхме рутинирани певци, а не просто кукли и манекени, можеше да продължим успешно, просто се нуждаехме от малко повече реклама, но… така е трябвало да стане.
– Как ти се вижда днешният поп-фолк в сравнение с преди 10-15 години?
– Днешния поп-фолк и този преди години се различава, тъй като тогава не можеше да намериш някой баровец, който да ти плати студио и клип на една песен и хоп – „певица – звезда“. Нямаше такива филми! Ние не сме дали нито лев за песен или клип – всичко това беше грижа на музикалната компания. Бяхме малко изпълнители, пеехме на живо, всички имахме стаж поне 10 години, не ни ловяха от улиците и айде – на голямата сцена…
– Какво мислиш за Азис, който в последните десетина години се олицетворява от всички като лицето на чалгата у нас?
– Той е явление, страхотен глас, неповторимо излъчване и сценично присъствие, не може да се опише с думи артиста Азис! Не зная дали сте наясно, но в Гърция се наложиха няколко негови хита в изпълнение на гръцки певци. По принцип беше обратно – в България се налагахме с гръцки песни с български текстове!
Спомням си една случка с Васко. Аз бях в София, в офиса на „Меджик мюзик”, и се появи Азис с дънки, къдрава коса на кичури и синтезатор на рамото. Служителят Генов от „Меджик” ме запозна с него. Доколкото разбрах, тогава е искал да стане част от музикалната компания, но нещо не се разбраха с продуцентите, за което може би и до днес съжаляват, знам ли. Аз съжалявам.
Може би не са го взели насериозно
– Мислила ли си за завръщане на професионално ниво, да записваш нови песни…?
– За завръщане не съм се замисляла, а и доста пораснах за БГ-сцените, там се котират до 20-годишни (смее се). А сега сериозно – не съм прекъсвала професионалното си развитие, години наред се радвам на много фенове тук. Наскоро записвах в студио с един гръцки колега, справих се блестящо, мисля. Не ми липсва самочувствие, както разбирате. Имам готов албум за Никсън, но кога ще бъде факт – ще реши семейният съвет – мешерето (смее се). Нали ни спрягат за роми?! Да се върнем на темата – не е невъзможно да запишем нещо в родината си заради феновете, които продължават да ни обичат.
– Как решихте да лансирате и Никсън като певец? Безспорно пробивът му си остава уникален – толкова млад изпълнител да се превърне за отрицателно време в звезда! И до ден-днешен хитовете му са „евъргрийни“ за поп-фолка.
– Не съм решавала, при нас нещата просто се случват, щом реши „шефът отгоре“ – така наричам моя Бог. Никсън пее от 3-годишен – сериозно, не се шегувам, а за кариерата – не сме го планували. Продуцентите ми го чуха на живо и ми предложиха да запише един сингъл. След записа беше бум! Жестоко търсене на албум, който отработихме буквално за броени дни, а записът траеше една нощ в студиото на Максим Горанов. Наистина уникален пробив и незабравими тийнейджърски хитове. Радвам се, че дори след 10-годишно отсъствие феновете не са го забравили.
– Кога започнаха проблемите му? Славата ли не му понесе? Лоша среда, лоши приятели? Какво се случи с него? Вярно ли е, че в момента и той е в Гърция и в името на семейството си продължава битката с порока си – дрогата?
– Не съм наясно точно кога са започнали проблемите му, тъй като той никога не е бил кротък. Не се разкриваше, не споделяше с никого къде, как и какво върши. От дете общуваше само с големи хора, беше надрасъл възрастта си, всички ми го казваха. Не мисля, че славата не му понесе. Още преди да стане популярен той имаше огромно самочувствие, не знаеше какво значи лишение. Фразите „няма” и „не може“ не са му били познати никога, а с щуротии се занимаваше от малък. Не мисля, че кариерата му е причина за каквото и да е. Лошата среда – да – беше факт, но нали всеки има глава на раменете си?!
Нима аз съм била в добра среда?! – Не!
В нощния живот трудно се срещат свестни хора…
Нищо – случилото се е случило, било е неизбежно, трябвало е да минем през това изпитание. Всеки може да попадне в подобна ситуация. Аз, докато съществувам, ще бъда до него. Не може всички деца да са еднакво кротки, нито аз съм била послушна, нито баща му – на кого да прилича? Никсън е живял разкошно, мина и през ада, сега е ред да избере по-добрия вариант. В момента е в добро здравословно състояние, в мир със себе си, заедно с прекрасното си семейство, живеем си нормално. Надявам се така да продължи. Сам избира.
– Знам, че половинката му Весела и синът му са силна негова опора. Имало ли е момент през годините, в който всички вие сте губили вяра, че той ще се върне в „правия път“, образно казано. Как му оказвахте подкрепа?
– Да, живеят заедно тук, в Гърция, радват се на сина си Даниел, който е изключително чаровен и талантлив. Посещава гръцко училище, на пет и половина години е и е в първи клас. От септември би трябвало да посещава и неделното българско училище, за да учи паралелно и български език. Разбира се, че семейството е силна опора – Никсън оценява всичко, което сме направили за него.
Ако позволите, към този въпрос ще вмъкна и болната ми тема: Тъй като за никого не е тайна, че
Никсън е осъждан доста пъти
не се притеснявам да го потвърдя – човешко е, не че е приятно, но…
– Разбрах, че отново има проблеми със закона…
– …след последната присъда синът ми дойде абсолютно легално при мен в Гърция заедно с брат си. Беше в началото на август 2012 г. Естествено, страшно много се зарадвах, че след толкова години пак сме заедно и не щете ли – след броени дни ме информират от България, че пробационните го търсят за долежаване на някакви си 9 месеца. Аз още с пристигането му бях уредила отпреди терапия в една програма за бивши наркозависими, която включва консултации с психотерапевти и т.н., необходими процедури за хора, преминали през ада на дрогата. Центърът ни е в съседство, посещаваме го редовно и в един момент ни позвънява адвокатката и ни уведомява, че ни предстои дело. Аз като родител, единствен, не позволих на сина си да се върне в старата среда и да продължи предишният си начин на живот. Мисля, че имам право?!… Години чаках момента да го взема при мен, да промени обстановката, приятелите и порочните си навици. Така или иначе – делото се случи, не уважиха никакви лечения, никакви причини и взеха решение да долежава 5 месеца и 4 дни, които ще обжалваме.
– Кога е делото?
– На 3 юни в Пловдив имаме дело, на което няма да позволя Никсън да се яви! Бих отишла аз, и то за да попитам: Непременно ли трябва да го върна в България? И към старият начин на живот?!
Чрез вестник „ШОУ” ще се обърна към тях:
Господа съдии, прокурори, полицаи – оставете детето ми в мои ръце! Тук сме щастливи, тук се чувства добре, тук държавата се грижи за нас. Защо ви е в затвора?! Той е нужен на децата, на съпругата си… Ако не е в затвора, ще ви отрежат заплатите ли? Защо родината ни, като не може да ни помага, иска да ни пречи?… Като редовен посетител на затвора забелязах, че там няма престъпници – там са всички наркомани, 80 процента цигани, които са болни. Те са за лечение – не за затвора! Приберете престъпниците, а за наркоманите имате хиляди военни поделения – подайте им ръка, лекувайте ги. Те в затвора се учат да вършат престъпления! Аз ли да ви давам съвет?
Благодаря на вестник „ШОУ“, че се свърза с мен, за да заявя пред цяла България, че не съм съгласна Никсъна да напусне моя дом, семейството и лечението си, за да се върне в затвора, при положение че не е избягал нелегално от България! Надявам се и съдиите да попаднат на това интервю и след това да вземат твърдите си решения. Синът ми не е убиец, не продава дрога – той просто убиваше себе си! Не мисля, че мястото му е в затвора! Разчитам да публикувате точно това, което казвам, защото ми писна от глупави измислици толкова години.
– Със сигурност най-неприятният слух, който сте чули, е, че той е починал от свръхдоза… Как реагирахте на тези писания, излезли в пресата преди години?
– За тези „папарачета“ не ми се говори. Те са умрели дори и като живи. Може би нямат и деца, за да преценят какво са причинили на мен и на близките ми. Беше шокиращо грозна новина! За щастие мама и племенницата ми ми се обадиха, за да ме предупредят, ако си купя вестника…
Интервю на Георги СТОЯНОВ
