В търсене на изгубения апетит
Не са прави тези, които мислят, че доброто хранене не може без красиви ястия. Или прибори . Или пари. Или компания…
Без всичко това можем да минем. Това, без което е невъзможно доброто хранене е апетита. Даже най-изтънчените кулинари не винаги отчитат този факт.
Гладът е източник на наслаждение в същата степен, както естетическата потребност.
Каква е суровата действителност? Винаги ли ядем толкова колкото искаме и тогава, когато сме гладни? Нищо подобно! Почти винаги ни ръководят външни обстоятелства. Към закуската ни призовава не стомаха, а будилника. Времето за обяд определя не глада, а началството. Даже празничните трапези са помрачени от нелепи традиции – кой може да се наслади на новогодишна вечеря в три сутринта?
Всичко това води до девалвация на кулинарните усещания. Губейки свободата да ядем когато ни се ще, ние губим интерес към храненето изобщо…
И тук се появява здравословното хранене. В душата ни се прокрадват досадни термини – витамини, протеини, видове холестерол. Човек забравя за безсмъртната си душа и започва да гледа на себе си като на крава, която трябва да получава определен порцион, за да получи в замяна…здраве.
За да се отучим от този пагубен навик е необходимо преосмисляне на концепцията за храненето. Разбира се, ние ядем за да живеем. Но ако леко променим сентенцията, можем да кажем – за да живеем добре, трябва да се храним добре.
Разумният човек не се подчинява на общоприетите стандарти. Той няма да нагъне някакъв скапан сандвич в първата му попаднала свободна минута, само защото няма друга възможност или време. Нито пък ще започне да се тъпче със снакс, хамбургери и всякакви чуждоземни боклуци, само защото така правят всички.
О не, той ще се отнесе с апетита си както към първата си любов – нежно и романтично. Ще го подхранва с въображение и разходки. Ще му предостави най-хубавите часове на деня си. Ще дочака момента, когато гладът ще украси храната с нюанси и оттенъци. Той не сяда на масата, докато апетита не я преобрази в трапеза.
Мдааа, по-добре да не се яде изобщо, отколкото без апетит и интерес. Нали от всяка чувственост, само храненето не е обявено за порок. И е достъпно за всеки от раждането до гроба.
Съществуват, разбира се, множество средства за възбуждане на апетита. Някои предлагат различни аперитиви, други – пикантни предястия, трети (най-глупавите) говорят за режим на хранене.
Според мен, истината се крие по-дълбоко. Естественият апетит се ражда благодарение на творческия интерес към храната. Ако обмислите предстоящото меню, съставките, и не пожалите времето си за аранжиране на ястията, консултирайки се с естетическото си чувство, без да пренебрегвате съветите и мъдростта на кулинарните авторитети, и чак след това седнете на масата, както поетите сядат зад бюрата си, то най-накрая ще успеете да оцените напълно смисъла на най-голямата човешка страст – любовта към храната. Казват, че и тежкият физически труд помага. Не зная, не съм пробвал 😉
Из „Русская кухня в изгнании“, автори – Петр Вайль, Александр Генис
превод – скромната ми персона 😉
