Проф. д-р Никола Владов завършва медицина в Медицинския университет в София през 1987 г. През 1993 г. придобива специалност „Хирургия“, като по същото време работи в Първа хирургична клиника на „Пирогов“ и специализира чернодробна хирургия при професор И. Шапюи в хирургичната клиника на болницата „Кошен“ в Париж. “Дълги години шеф на тази световноизвестна клиника е бил Люсиен Леже – един от най-прочутите хирурзи на панкреаса. В нея имах честта да се запозная с проф. Бонишон и проф. Собран”, разказва проф. Владов. От 1995 г. насам почти всяка година той посещава най-големия трансплантационен център в Европа за по месец. Така поддържа високо ниво на познания и овладява най-новите оперативни техники в областта на чернодробната и панкреатичната хирургия.
През 2003 г. става началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА. От 2011 г. е национален консултант по трансплантология. Навръх Великден неговият екип трансплантира черен дроб на млад мъж.
– Проф. Владов, колко болни чакат за трансплантации у нас?
– Много са… Бъбречни – над 1000, чернодробни – 40, сърдечните са над 30. 81% са били успешните трансплантации за България за 2010 г., а през последните две години този процент рязко намалява. В момента в държавата ни има крещяща нужда от донори.
– У нас за нещастие стават много катастрофи. Защо след такъв инцидент не се спасяват чакащи за трансплантация?
– Повечето катастрофи са изключително тежки, затова малко са пациентите с изолирани черепно-мозъчни травми, такива, на които органите могат да се дарят. По-скоро донорите в България трябва да се търсят в неврореанимациите, където попадат болни с мозъчни инсулти. Точно такива диагнози могат да причинят мозъчна смърт. А и страната ни е на едно от първите места именно по тези заболявания – мозъчносъдовите и сърдечносъдовите, затова усилията ни трябва да са насочени към тези отделения.
– Интерес ли липсва към донорството?
– Не че липсва, няма никакъв интерес – и от пациенти, и от близките им, и от лекарите. Освен това, колкото и да се говори за координиране на действията от страна на болници и агенцията, може с годините да се получи, но засега няма резултати. Без екипи няма да има донори! Представете си как например от видинската болница – нищо лично, просто е достатъчно далече от София – ще започнат посреднощ да звънят и да търсят връзка с агенцията, защото имат изпаднал в мозъчна смърт. Там хората са по-възрастни,
те си умират по домовете
Дни наред може да са изпаднали в мозъчна смърт, без някой да разбере освен близките им, на които в този момент хич не им е до донорство. Ето така се изпускат такива ситуации! Заради организацията, която се надявам да се случи.
– Болни с какви диагнози оперирате най-често?
– Най-масово оперираме тумори на черния дроб и панкреаса. За съжаление не минава седмица, без да отстраним поне един чернодробен карцином. Пациентът се подлага на множество изследвания, проследяват се биохимичните му показатели, прави се ядрено-магнитен резонанс, скенер, а понякога и интраоперативна ехография. Всичко това ни помага да уточним диагнозата и да изберем най-точното оперативно поведение.
– Кои са рисковите фактори, водещи до рак на черния дроб?
– Като при всички останали ракови заболявания. Но
хората с чернодробна цироза вследствие на хроничен хепатит
са с повишен риск, т.е. при тях тази тъкан може да дегенерира и да предизвика първичен хепатоцелуларен карцином. Що се отнася до туморите на панкреаса, там нещата са много по-сложни. Но в общи линии, когато се говори за ракови образувания, трябва да се проследи начинът на живот – недоброто хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушене и др.
– Какъв процент от пациентите успяват да преживеят 5-годишния период?
– Прогнозите при операциите на черен дроб са по-добри от тези на панкреаса. Преживяемостта при карцином на панкреаса е около 6-10%, един изключително обезкуражаващ резултат. Проблемът е, че този тумор се диагностицира късно. Освен това той е твърде агресивен. Трудно се повлиява въпреки прилагането на най-модерните средства за химиотерапия. Затова световната медицинска общественост е приела, че единственият възможен начин на лечение е радикалната резекция на панкреаса. Независимо че това е изключително тежка оперативна интервенция, тя осигурява комфорт на пациента в оставащите му години живот. Дали те ще са две, три или повече, това никой не може да каже.
– Преди дни 60-годишна жена от Сливенския регион издъхна в местната болница заради тумор на мозъка. Близките й взели решение органите да бъдат дарени. Черният дроб беше трансплантиран от вашия екип – как е реципиентът?
– Приемникът е млад човек, на 33 години. Вече (8 май – б.а.) е изведен от реанимацията и приведен в Клиниката по чернодробна хирургия.
– Нормално ли протече интервенцията?
– Да, всичко е нормално. Черният дроб беше запазен, организмът засега приема новия орган.
– Предполагам, че се радвате на донорската ситуация.
– Може и така да се каже, ние сме лекари, това е наше задължение и си вършим работата. Засега всичко е нормално, денонощно се грижим за пациента си.
Проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в “Александровска” болница:
Бъбреците на жената от Сливен не са присадени!
– Проф. Паскалев, според прессъобщение от сливенската болница навръх Великден в Александровска болница е имало донорска бъбречна ситуация. Така ли е?
– Лично аз не бях дежурен тогава. Но категорично заявявам, че трансплантация на бъбрек в нашата болница не е осъществена. Имало е само, както казахте, ситуация, без да се осъществи трансплантация нито на бъбрек, нито на сърце.
– Защо?
– Не съм участвал в комисията, там са били колегите уролози, които в момента са били на работа, дежурните лекари. Верния отговор трябва да потърсите в Изпълнителната агенция по трансплантации. В момента ви давам неофициална информация, но трансплантации не са правени. Има някакво разминаване с информацията от сливенската болница, може би те не са наясно със ситуацията.
Законова дилема
Източник на в. “Доктор”, пожелал да остане неназован, сподели, че наистина е имало донорска бъбречна ситуация в Александровска болница. Бъбреците обаче не са трансплантирани, защото идват от пациент със злокачествено заболяване. Според законовите уредби в страната ни органи от болни с карциноми не могат да бъдат трансплантирани, колкото и запазени да са те.
Люба МОМЧИЛОВА
