Маргарита Михнева е сред първите разследващи журналисти в България. Дипломира се като юрист през 1974 г. Веднага обаче спечелва конкурс в БНТ за редактор и водещ, и никога не е работила в правораздаването. Затова пък с предаванията си цял живот се е борила за справедливост и смело е разнищвала най-скандалните афери и личности в обществото. С това си е спечелила и десетки врагове. Неслучайно е уволнявана осем пъти от различни телевизии. От 12 години Михнева работи в Канал-3, където води авторското си предаване “Неудобните”. Специално за в. “Доктор” именитата журналистка разказва за своята борба с рака на гърдата.- Г-жо Михнева, как разбрахте, че имате тумор на млечната жлеза?
– Съвсем случайно по време на лятна отпуска във Варна 2002 г. ми откриха бучка. Изследвах я и се оказа, че трябва да се оперира спешно, тъй като междувременно вече се беше появил и втори тумор. Първият беше доброкачествен, изродил се в злокачествен, а вторият – направо злокачествен. Тогава много ми помогна шефът на Правителствена болница проф. д-р Любомир Спасов. Направиха ми операцията там, защото нямаше места в онкологията. Оперира ме д-р Гаврилов. Спекулации са, че са ме оперирали в чужбина, че някой е платил за това. Да, ходила съм в чужбина, била съм на преглед в Италия при проф. Веронезе, но лекарите в България свършиха цялата работа. Много съм благодарна на д-р Гаврилов и на д-р Дудов, който до ден-днешен е мой химиотерапевт.
– Защо ходихте на консултация при проф. Веронезе?
– Защото бях чела, че той е най-големият специалист в лечението на рака на гърдата. Отидох при него през 2002 г. и не ми взе никакви пари. Прояви безкрайно любопитство към моя случай, разпитваше ме много и за България. Каза, че правилно ми е направена операцията и че веднага трябва да се започне лечение, което ще трае повече от 10 години. У нас смятат, че на петата година си излекуван, докато по всички международни стандарти си излекуван след петнадесетата година. Нали разбирате какво означава 15 години лекарства, химиотерапии – това са огромни пари.
– Няма ли клинични пътеки?
– Няма след петата година. След нея те смятат за излекуван и
всеки се оправя както намери
Много тъжна работа. За всички заболявания ходиш на частен преглед и си купуваш лекарствата. Не съм взимала нищо от държавата, всичко сама съм си плащала. Не съм молила никого за помощи. Но редно ли е да съм на 61 г., да съм пенсионерка от една година, пенсията ми да е 191 лв. и да продължавам да се лекувам със собствени средства от това страшно заболяване?! Пак опираме до това държавата да си свърши работата. Не обичам да говоря за туморното си заболяване, защото всеки, който го прави напоследък, прилага банкова сметка да му събират пари. Това е безкрайно унизителна работа. Толкова са фалшиви благотворителните концерти, тези уж хуманни инициативи в помощ на жените в моето състояние. По-скоро хората, които организират кампании, искат да станат популярни, отколкото да помогнат. Намирам цялата тази дейност за несвършена работа на държавата. Не може с есемеси да се събират милиони и президентът да оглавява благотворителни кампании.
– Не са ли отчаяни хора болните от рак в България?
– Аз съм на друго мнение. Когато човек се разболее от рак, той се мобилизира. Цената е човешкият живот. Така че болният е силен човек. За съжаление той трябва да се бори със системата, след като е преодолял болката и борбата със себе си. Точно в борбата със системата хората загубват живота си. Ето това значи да не ти се доставят лекарства навреме, да ти направят операция със закъснение. Аз съм жива само благодарение на това, че навреме ми се направи операцията.
– Как се справихте с психичната травма?
– Никой не се справя. Тук не става въпрос за чувства и мисли, а за организация на живота ти. Диагнозата рак е всъщност един път, който трябва да извървиш сам.
Човек е сам по време на болестта си
Всичките ти приятели и познати, всички те забравят. Проявяват интерес до първия или втория ден. След това няма кой да стои до теб.
– Какви са етапите на лечение?
– В света има милиони болни от рак и милион лечения. Номерът е какво лечение ще приложат точно за твоята болест. За съжаление в България има една универсалност при лечението, което пречи на много жени да се излекуват. Ракът на гърдата е сложна диагноза и трябва да се прилагат точните лекарства. Както казват древните римляни: “Лекарството се различава от отровата само по дозата”. Това става с изследвания, с анализи, с наблюдения. Познавам българските лекари в тази област. Те са подготвени, четат, усъвършенстват се. Но нямат физическата възможност да обърнат необходимото внимание на всеки. Не защото са лоши лекари, а защото нашата система е направена така. Например доц. Асен Дудов, който е мой химиотерапевт вече 12 години. Той е културен човек, знае няколко езика, непрекъснато пътува по международни конференции и сверява часовника си със света. Освен всичко е и много търпелив и любезен. Внимателно изслушва болния. Но понякога му се налага да изслушва по 50 души на ден. Това нормално ли е? Ако видите при какви условия работи, ще кажете: „Това не е истина!” То е мръсотия и хлебарки…
– Срещнах ви на национална конференция на онколозите. Какво ново научихте там?
– В световната медицина има страхотен бум в лечението на рака на гърдата, зад което стоят страшно много усилия и пари. Представяте ли си какви ресурси са вложени, за да се отиде на Великденските острови, да се изследва почвата там, да се изолира особена частица от нея, от която вече се произвежда лекарство за рак на гърдата. Вложени са милиони, дори милиарди евро. В България, за съжаление, има сто милиона лева за подслушване, но не се намира и един милион за научни изследвания. Голямата медицина днес е голяма наука. Напоследък ракът на гърдата е 100% лечим.
Само в България умират от рак на гърдата и на маточната шийка
заради това, че не са прегледани навреме или че не са им приложени правилните лекарства…
– Стигат ли до България най-новите лекарства?
– Най-новите не стигат, защото са много скъпи. Нямаме и най-новата апаратура. Например линейните ускорители са само втора ръка. На конференцията чух блестящи научни доклади от български лекари, но те са безсмислени, при условие че не могат да се приложат в България. Както има зелена мафия, така има и бяла мафия в сферата на търговията с лекарства. От трагедията и от здравето на болните се краде и това всички го знаят. Точно коя фирма да доставя лекарства е въпрос на страхотен бизнес и корупционни схеми. Вземете този прочут кибернож в американската болница „Хопкинс” в Турция. Стотици болни ходят там на година и плащат минимум по 10 000 евро! Познавах човек, известен банкер, който искаше да достави киберножа в България. Преди три години той беше осигурил цялата финансова схема. Накрая този човек си отиде, умря. Не можа да се пребори, въпреки че беше намерил парите, киберножа и оставаше само Министерството на здравеопазването да се намеси?!
– Продължавате ли да ходите на профилактични прегледи?
– Естествено. Всяка година се ходи задължително, а иначе – когато ти каже лекарят. Невротизиращото в лечението на рака е, че непрекъснато трябва да се проверяваш. Винаги трябва да имаш едно наум. Ти не си от здравеняците, ти си от отбора на оцелелите и се бориш със съдбата. Ракът ти дава една възможност да промениш съдбата си, да не се предаваш. Успяла съм, засега, още съм жива. Може би ми е помогнало това, че съм се борила сама в живота. Човек е с всички в щастието си и сам в болестта. Изпитва огромен стрес. Въпросът е този стрес да не продължи безкрай. Емоции, сълзи – това са глупости. Просто трябва да организираш живота си по нов начин.
– За каква организация говорите?
– Трябва да ходиш по три пъти на ден в болницата на химиотерапия, трябва да си намираш лекарства. За всичко това е нужна организация. Плюс това да не пречиш и на хората около себе си, не трябва да им дотягаш с болестта си. За тая работа се иска изключителна издръжливост и мъжество. Не обичам да говоря за болестта си, да хленча и да се жалвам. Продължавам борбата. Многото шум е излишен. Единственият мотив да говоря пред в. “Доктор” е, че някой човек може да почерпи сили от мен.
– Какво ще кажете на жените, които сега научават диагнозата си?
– Не се предавайте, борете се, всичко е във вашите ръце и в ръцете на Господа. Вие сами трябва да си помогнете. Това е голямото предизвикателство на рака.
Мара Калчева
