Публикацията е част от платеното съдържание в Капитал Light.
Инфографика
Увеличаване
Смаляванеа>
Джия, 26, модел
Красива е най-скромното определение за нея. Тя не влиза в клишето модел и носи с лекота титлите „Модно лице“ от конкурса „Жена на годината“ през 2011 г., „Най-секси българка за 2013 г.“ според класация на списание Maxim и топ модел на Ivet Fashion. Изряден професионалист, спокоен човек и магнетичен образ, Джия Лазарова е сред най-успешните български имена на световната модна сцена. Прекарва по-голяма част от времето си в Лондон и работни ангажименти из всички континенти.
Любимият ми бар – Fika в Лондон. Малко, интимно, направено с много любов, за да дава любов място. Никога не е прекалено натоварено и става както за следобедни срещи, така и за вечеря с приятели. Кухнята е шведска и виното от бъз е must have. В София през пролетта и лятото е много приятно в старото Mediteranni.
Обичам вечерта ми да започва с дълга вечеря с приятели, задължително в заведение с несилна музика. Не разбирам защо доста сносни от към кухня ресторанти в София все още не обръщат внимание на музикалното си озвучение. Непланираните вечери по закон са по-весели, затова и рядко излизам с определена нагласа за вечерта. От опит знам обаче, че хубавата храна, приятната обстановка и няколкото чаши вино винаги са предпоставка за по-доброто продължение на вечерта.
Хубавите и усмихнати хора са елементите на доброто парти. Не обичам места, на които хората седят на столчета и чакат някой нещо да направи. Музиката е много важна за мен, но като се замисля, повечето ми истински готини партита не са били с музика, която слушам вкъщи.
Усмивките по лицата на хората около мен правят едно парти различно от другите. Най-запомнящите ми партита са свързани с онзи тънък и рядък момент, в който радостта на хората около теб те изпълва и те кара да се чувстваш сякаш сте едно цяло. Много интимен момент.
Моето идеално парти със сигурност би било на открито, ако времето го позволява. Харесвам непретенциозните места, на които хората да бъдат акцентът. Не обичам клубове и препълнени места. Тематичните партита и декорациите не са в компетентността ми и може би за това не ги разбирам толкова и нямам нужда от тях. Музиката и хората са единствените неща, които играят роля в създаването на идеалното парти. Едно изглеждащо прекалено „направено“ парти винаги малко стъписва и напряга хората. Присъстващите няма да бъдат случайни, а по-скоро бих поканила такива, с които знам, че забавлението ни се получава.
В софийската парти сцена ми липсват приятни помещения и готин дух от страна на хората. Прибирам се в България няколко пъти в годината и всеки път ми се струва, че нещата се променят към добро. Все още обаче съществува синдромът „да бъдем такива, каквито не сме, само и само за да се впишем“, и то не от тийнейджъри, което малко ме натъжава. Все пак съществува добра, но много малка музикална сцена.
Прохождащите в нощния живот, предполагам, са на по 18 години. Съветвам ги да си носят личните карти и да не пращат среднощни есемеси.
