Това е стара българска традиция, в която се спазват обреди за здраве на бебето и майката, както и пожелания за бъдещето на детето, така нареченото „орисване”.
В по-стари времене се е считало, че майката и детето не трябва да излизат до 40-тия ден, за да може да укрепнат и да се предпазят от болести. Това се отнася за миналото, когато бебетата са се раждали в къщи.
Днес традициите не са това, което бяха, но все пак се спазват някои обреди. На този ден сутринта, преди да дойдат гостите, майката и детето отиват на църква, придружени от близки роднини и таткото. Там се извършва църковната служба според указанията на свещенослужителите.
След като се завърнат у дома, младата майка сяда първо на празничната трапеза, на която преобладават сладки храни – пасти, баклава, локумки, сладка баница и в средата – сладка погача и си взема нещо сладко. Около масата сядат поканените жени, които носят подаръци за бебето и сладкиши, които също се оставят на масата, за да се почерпят всички. Всяка гостенка, когато оставя подаръците си – прави пожелания (така нареченото „орисване”) към бебето за здраве, щастие, късмет, любов, разум и благополучие. Гостите се черпят със сладък ликьор.
Подаръците са основно дрешки и играчки, които са за бебето. Обикновено гостенките са близки приятелки или роднини и се консултират предварително с майката от какво има нужда. Повечето семейства са купили най-необходимото, но все има нещо, което ще потрябва – нов термометър за стаята или помпичка за бебешкото носле, както и някаква музикална играчка. Бебето след 40-тия ден все повече се заслушва в музиката, а най-харесван е Моцарт.
Прието е погачата да се разчупи над главата на майката, която държи бебето. Две момичета, които имат живи родители (според традицията) чупят питката, а най-близката роднина държи отдолу кърпа, в която се събират трохите. При отчупването първото парче се нарича за Богородица и младенеца, а второто – за мъничето. Тези две парчета се поставят при парите в кърпата, а тя се завързва с възел, който не е прекалено хлабав – така детето няма да е с широки пръсти, и не много стегнат, за да не е стиснато. Така завързаната кърпа се поставя на високо място в гардероба – символично пожеланието е детето да достигне висини, да успее в живота си и да има дълголетие. След 40 дни тази кърпа се взема от майката, която натрошава хляба на трохи и ги хвърля навън, за да го изкълват птиците. Това пък е, за да се сбъдне всичко пожелано, защото птиците и животинките ще разнесат благопожеланията за бебето по света.
Останалите парчета от погачата се раздават на присъстващите, които трябва да вкусят от празничния хляб. Не се изнася нищо от дома на този ден, както и нищо не се раздава или изхвърля от празничната трапеза. Всичко се изяжда, а ако остане се прибира – на другия ден, ако има излишна храна пак се хвърля навън за животинките – не в кофата за боклук.
