Исиот и гингер са другите му наименования. За негова родина се смята Южна Азия.
На българския пазар гингер (Zingiber officinale) се внася от Китай или Нигерия. В кулинарията или за лечебни цели се използва коренът на растението. От него се добива и етерично масло.
Основните му съставки са: етерични масла – борнеол, цитрал, гингерол, шогаол, зингиберен; фенол, слузно вещество и олеорезин, както и съставки с горчиво-парлив вкус. Има остър и сладък вкус, който впоследствие добива пикантност.
Джинджифилът има остър, пикантен вкус и най-силен аромат, когато е в сушено състояние. Коренището се измива, премахва се кората му и се суши в сушилня или на слъце. Най-често се използва във вид на отвара – в 500 мл вряла вода се поставя 1 ч.л. ситно нарязан или настърган на ренде корен. Вари се 5 минути, охлажда се 5 минути, прецежда се и се пие по време на хранене. При редовна употреба на чай от джинджифил ще регулирате перисталтиката си и ще се отървете от запека и газовете.
Много хора, които редовно употребяват джинджифил – или като подправка, или като отвара, съобщават за намаляване на болките при болни стави. Това дава основание гингер да се счита за много добро антивъзпалително средство.
Ако имате възможност да направите дестилация на корен от джинджифил, ще получите етерично масло, което да използвате при готвене- за ароматизиране на чайове, кексове, курабии, хляб, кремове, коктейли, ориз, суши, рибни ястия. Добавя се 3 до 5 капки към основното растително олио или зехтин, който ползвате и след това го смесвате с останалите продукти.
Много хубава напитка става като добавяте канела и я съчетавате с джинджифил – например в мляко с кафе или какао – подсладете с мед и ще получите стабилизираща имунитета вкусотия.
