Измина една година, откакто на бял свят се появи вторият ми сборник разкази. Ако случайно не знаете за какво иде реч – погледнете горе вдясно в блога, където може да прочетете негово ревю, откъс от съдържанието и т.н. Съдържа 14 разказа, удобно разположили се въху 252 страници, а моделът на корицата е всеизвестният книжен блогър № 1 Христо Блажев. Не крия, че „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ е важна крачка в творческото ми развитие – първо тиражът му е двойно по-голям от на първия ми сборник „Хоро от Гарвани“, второ не е самиздат, а официална книга, включена в репертоара на сериозно столично издателство.
За книгата вече има към 15-20 ревюта в нета – по блогове, сайтове, фейсбук, гудрийдс и къде ли не. Плюс няколко интервюта с моя милост – едно в Чети.ме, друго в СайФай.Бг и др. Бяха направени около дузина представяния – в София, Свищов, Стара Загора, Благоевград, авторът присъстваше лично на щанда на „Ибис“ и на Пролетния, и на Коледния панаир на книгата в НДК през миналата година… Изобщо по реализацията на сборника бе работено наистина сериозно и много хора имаха възможността да се срещнат лично с автора и да се сдобият с екземпляр от книгата с автограф. Благодарение на сборника авторът бе удостоен с почетното звание „Български автор на годината“ от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър.
Предговора към книгата е написан от страхотния български писател, преводач, рокжурналист и мой много добър приятел Адриан Лазаровски, на задната й корица ласкаво за сборника са се изказали още видният блогър Тихомир Димитров, както и Александър Драганов – председател на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. В сборника има и няколко картинки от родната хорър-икона в илюстрациите – художникът Петър Станимиров, няколко разказа са носители на различни литературни награди.
Малко интересни факти.
Сборникът всъщност е напълно готов още август 2010-а. След като го завърших, последваха близо половингодишни перипетии в издирването на издател. Не желаех пак да е самиздат – първо нямах желанието и финансовата възможност да го направя, второ исках разпространението на сборника да е на ниво. Последва кореспонденция с 54 различни издателя. Около 30 от тях въобще не ми обърнаха внимание, 20 отказаха по различни причини (не сте ни по профила, на практика сме фалирали, съкратен ни е репертоарния план, не издаваме български автори, не издаваме разкази, криза е, само ако вие си поемете финансирането, не издаваме художествена литература, не всички разкази които ни изпратихте са достатъчно добри, работим по определена програма и не включваме извънредни заглавия и т.н.), останалите 4-5 уж обещаха, увъртаха, накрая се отметнаха.
Щастлива случайност ме подтикна да изпратя титулния разказ, на който е кръстен сборника на издателство „Ибис“ – издателство, което по принцип не издава сборници с разкази, нито пък български автори. Оттам обаче живо се заинтересуваха и макар да измина доста време, накрая „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ стана реалност. Благодаря на „Ибис“ затова, че застанаха зад книгата, че ме подкрепиха и най-вече, защото повярваха в мен.
Малко да се позаяждам. Интересно как стана така, че големи и мастити издатели, разполагащи със солиден финансов ресурс, присъствие на пазара и голям брой служители, както и други реномирани, които все се тупат в гърдите, че подкрепят българската литература не ми обърнаха внимание или ме отсвириха, а „Ибис“, където работят цифром и словом точно 3 (трима) души и в издателско-фенско-блогърските среди немалко хора гледат на тях с пренебрежение („ааа, ония с вампирските любовни романи“) се държаха мъжката и доказаха, че са сериозни.
Няма значение – по-добре, че стана така. За една година вече са продадени над 2/3 от тиража на сборника, в мен бройки не са останали, а в издателя ми има точно 3 (три) парчета. От днес започва Пролетния Панаир на книгата, на който вероятно ще е последната възможност да си купите въпросните 3 екземпляра с намаление само срещу 9,50 лв от Щанд № 10 – „Ибис“. След това – само на корична цена от 11,90 лв където я намерите по книжарниците.
И нещо на изпроводяк. Работя над следващ сборник разкази, така че – гответе се!
Дотогава – приятно четене на „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“.
