Деян Славчев, или както всички го знаем – Део, е една от звездите в танцовото риалити „Денсинг старс”. Партньорка на дансинга (а отскоро и в живота) му прави танцьорката Елена Добрикова. Любовта помежду им пламна толкова бързо, че все още е необяснимо и за самите тях… Още повече че наскоро Део се раздели официално с дългогодишната си приятелка (и годеница) Лора Караджова. Сега, с Елена, чаровният водещ сякаш преоткрива себе си. „Тя ми помага да се самоусъвършенствам и развивам”, споделя самият той. Признанията следват едно след друго. След откровеното и със сигурност „най-смисленото интервю, което съм давал” пред „ШОУ” през март тази година, Део отново избира нашата трибуна, за да сподели най-мрачния период от живота си до момента – преминаването през ада на наркотиците.
– Део, може да се каже, че си всенароден любимец! Хората много те харесват, в същото време обаче ти не си достатъчно убеден, че заслужаваш подобно признание?! Защо?
– Как да ти кажа… – просто съм като изтрещял. Аз усещам това внимание почти всеки ден. Докато съм на улицата например. И усещането е страхотно! Цялата тази ситуация е като мехлем за егото. Продължавам да съм объркан и да не знам какво се случва и защо?! Разбираш ли ме?!… Сблъсък се получава от тези две неща в мен – хората ме харесват, а аз и идея си нямам откъде и как се получи така?! Аз нямам самочувствие, разбираш ли?! Съзнавам, че ми се получават нещата, и то добре, но никога не ги мисля така, че да се харесат непременно. Същевременно съзнавам и това, че понякога правя някои неща и търпя някои работи, само и само да се харесам на хората… И си държа усмивката до края.
– Защо нямаш самочувствие? Защо така?!
– Винаги имам съмнения в себе си. Слава Богу, единственото нещо, което успя малко да ме поуспокои, е един разговор, който имахме с Камен Донев. Говорихме си някъде около 3-4 часа с него на откриването на една пицария. За мен той е като една отделна планета в българската културна история! Седнахме с него, поговорихме и аз го попитах: «Добре, тези постоянни съмнения относно това какъв съм, какво ми се случва, ще останат ли?». И той отвърна: «Тези съмнения ще останат докрай!». Така че фактът, че човек като Камен Донев ми казва това, ме успокои по някакъв начин. За да ми каже това, значи и самият той има някакви съмнения относно себе си.
– Тези съмнения в теб обаче говорят и за нещо друго – че ти нямаш шанс някога да се разболееш от звездна болест!
– О, не знам… наистина не знам! Истината е, че преди време един от добрите ми приятели – фризьорът Гого (Григорий Кюлев – б.а.) ми каза, че през последните година-две
забелязва промяна в мен и това изобщо не му харесва
Не му допада това, в което се превръщам. А оттогава са минали 10-ина години! И съм му много, много благодарен за тези думи, че дойде и ми ги каза, защото се замислих. И вероятно – не позволих да се задържи тази промяна в мен. Хубаво е човек да има такива приятели около себе си, на които може да разчита, че биха му казали всичко, дори и да не звучи приятно. Защото след време техните препоръки наистина се оказват ключови.
– Във визитката, в която ти и Елена се представихте преди участието си в „Стани богат”, ти изброи много професии – водещ, актьор, певец, танцьор… и накрая завърши с думата „халтура”, която обезсмисли с един замах всичко казано преди това…
– (смее се) Нали? Но то си е така, да не се лъжем. Аз съм наясно с нещата.
Халтураджия съм си, това ме храни, това е истината
Хората наистина ме харесват – и да ме учудва, и да не ме учудва, но аз не съм като Иван и Андрей, които са си бизнесмени, имат екип, в който всеки се грижи за нещо, за да може накрая всичко да им изглежда професионално, изпипано. Докато аз си се грижа за всичко сам. И май не е много хубаво това, не знам.. Нямам поглед отстрани. Чак когато започнах да водя някакви преговори – за клипове, за участия, се понаучих кое как става. Така че съм си абсолютен халтураджия (смее се). Халтурите ме хранят!
– Но пък не си от хората, които забравят откъде са тръгнали. Имам чувството, че си в процес на постоянни равносметки…
– И ще имаш огромно право! (усмихва се) Точно така се получава май. Но и другото е факт – никога не съм забравял откъде съм тръгнал. Спомням си всяка една от стъпките, от етапите, през които съм минал. Майка ми ме е възпитала по този начин. Има едно заведение, в което ходя всеки път, когато се чувствам като на кръстопът. Там бях и когато започна всичко да се завърта в много динамичен ритъм около мен. Преди първия кастинг пак бях там… Не забравям и през какво съм минал. Имало е и доста трудни моменти.
– Да! Един от тези трудни моменти за теб несъмнено е периодът, когато си се опитвал да се измъкнеш от ада на наркотиците. Наскоро ти сам призна за тях…
– Да, така е. Имах един такъв луд период преди години. Тогава Дичо (певецът Дичо Христов, ексвокал на „Д-2” – б.а.) ми помогна много. Може да се каже, че ме спаси от наркотиците. Той беше първият, който ме хвана за ръка и ме заведе в боксовата зала. Това ми бяха първите стъпки на измъкване. Тренирах с Краси Чолаков. След това дойде и уиндсърфинга, йогата и нещата се нормализираха за мен. Не се притеснявам да говоря за това – било е част от мен, но вече се преборих. И със сигурност съм по-силен в характера си.
– Как изобщо прояви интерес към наркотиците?
– Искам да ти кажа, че за съжаление хората, които употребяват наркотици, особено по заведенията, е доста висок – около 85 %. Има такива юзъри… не знам как да ги нарека, които се събират през уикенда, правят си партита, където се употребява някакъв тип наркотик, без значение какъв. Казват, че в някакви граници дори една отрова може да бъде полезна, но с наркотиците обикновено се преминават границите. Човек свиква неусетно… не се и усеща кога се е пристрастил. При мен, да си призная, беше от абсолютен келешлък. От малък около мен компанията винаги са били с цигара в уста.
Как се получи да стигна до наркотиците?
По най-идиотския начин – покрай нощния живот, компаниите, разни партита… И винаги се намира някой близък около теб, който да те подлъже, да пробваш. И така тръгват нещата… Аз дори и не помня как точно се случи първия път.
– Келешлък, но съвсем друго е, когато ножа опре до кокала, нали?! Ти сподели, че си бил на косъм от смъртта заради наркотиците…
– Да, така е. Напълно права си. И това, което се случи преди години, наистина беше страшно! Като усещане. Взех някакъв наркотик, бяхме на някакво купонче, смях, не усещаш какво става… но явно в това, което взех, имаше и някакво друго вещество… и… стана страшно! В момента, когато дойде ефектът, стана наистина нетърпимо! Много лоша емоция, много страшно!
Казах си само: „Леле, бате, ще се мре!”
Има един клип на „Ролинг стоунс”, в който едно момиче е в горе-долу същата ситуация. На мен нищо не ми беше реално. Толкова ми беше лошо в определени моменти, че чак ме избиваше на смях, представяш ли си?! Звучи абсурдно, но така беше. Усещането ми беше точно сякаш бях на косъм от смъртта! Сякаш Бог ти праща някакъв знак – „Или спираш, или ще умреш!”. И точно този момент беше много важен за мен, защото си помислих, че приключвам с живота си. И трябваше мигновено да се осъзная. Да сложа черта.
– Имал ли си други такива знаци от Господ?
– Мисля, че не… Този беше най-силният. За съжаление трябваше да стигна до такава зловеща крайност, за да осъзная много неща. Ей така, стана от келешлък, по най-идиотския начин. И до ден-днешен не мога да си го обясня, но е вече зад гърба ми. Направил съм си нужните равносметки, изводи.
– Майка ти как успя да се събере в тези моменти? Сигурно е изживяла истински кошмар…
– Така е. Как би могла да преживее момента… И аз не знам. Бях много луда глава, много.
Особено, когато ме арестуваха…
(Преди години Део е задържан с кокаин в центъра на София – б.а.) Не мога да си представя какво притеснение и каква болка съм причинил на майка си. Съжалявам много за тези нерви, изобщо за всичко, което съм причинил на родителите си. За всичко, което им е коствало в този период.
– Арестували са те?!
– Да, преди около 10-ина години ме арестуваха. Получи се недоразумение в едно заведение, схватка и в крайна сметка ни арестуваха.
– Всичко това определено е тъмен период в твоята биография – хубавото е, че е вече зад гърба ти!
– Аз още тогава смятах, че ще ми приключи безславно цялата кариера, но не стана… Не така е трябвало да се случи. Сега нещата са други, различни, и аз продължавам да размишлявам за себе си.
– Беше признал наскоро, че Елена много ти помага да се самоусъвършенстваш, да се развиваш и дори – че си готов да ставаш родител! Наистина ли е така?
– Абсолютно! Усещам, че имам нужда от такава промяна. От нещо, което да ми разтресе цялата система, съзнанието. Всичко! Нещо, което да придаде нов смисъл. Защото виждам, че това дали ще имам работа, дали няма да имам, дали ще съм успешен, дали няма, са някак… не знам…
– …преходни моменти?
– Да. Спомням си какво ми е казвала баба ми по този въпрос. Думите й бяха: „Накрая на живота на върха на карфицата ще ти останат само внуците и роднините, нищо друго”. И професията ще изчезне, и приятелите ще изчезнат. Всичко. Така че всичките тези неща, които изброих, наистина се оказват преходни. След победата във „ВИП брадър” си спомням, че бях си казал, че ми се иска да зарежа всичко и да си отида или на село при баба ми, или не знам… Просто защото натоварването беше нетърпимо! Огромно нещо! А сега си мисля наистина, че
едно детенце ще ми даде нещо ново, нещо смислено, нещо различно…
Приятелите ми, които си имат деца, ми казват – когато се прибереш вкъщи, каквото и да ти се е случвало през деня, който и да те е напсувал, като го видиш детето и то като ти каже две думи, всичко отминава…
– Елена ли е човекът, от когото си сигурен, че искаш това дете?
– Ами… да! (смее се) С нея засега по тази тема си говорим малко на бъзик. Но ще видим какво ще излезе. При нас нещата наистина се случиха много бързо. А и покрай тренировките около шоуто, които са наистина много изтощителни, друго не ти остава, освен да се шегуваш (смее се). Като абсолютен спартанец се чувствам (смее се), а до нея нещата придобиват друг смисъл.
– Део, а как те приеха родителите на Елена? Разбрах, че по Великден сте ходили в нейния роден град Смолян.
– Много мило ме приеха. Баща й е много готин, майка й – също. Бабите й са супер. Много радушно ме посрещнаха, от сърце.
– Чувате ли се с Лора от време на време? Беше ми споделил, че двамата си оставате приятели въпреки всичко.
– Да, точно така е. С Лора сме приятели. Чуваме се. Давам си сметка, че много неща филтрирахме с нея, откакто не сме заедно. Може би просто не съм бил аз човекът за нея, не съм бил най-доброто за нея. Човекът, с когото да се замисли за нещо повече, за дете например. Сигурна съм, че при нея ще дойде такъв момент и много ще се радвам.
– Успех в „Денсинг старс”! Имаше коментар, че е твърде вероятно ти и Елена да спечелите формата.
– Ох, да ти призная, наистина не знам. Аз на теб ти казвам винаги, каквото мисля, но този път наистина нямам идея. Още от самото начало е тръгнало с тези слухове, коментари. И мисля, че всеки е победител по един или друг начин. Изкарваме си страхотно заедно. Имал съм много тежки, трудни моменти в шоуто, но като цяло съм благодарен, че изобщо съм част от това изживяване. Но има много по-добри от нас. Например Наско и Стелла… – те са уникални танцьори, заслужават! Ангел и Дорина имат страхотни попадения. Елен и Калоян са много добри, Глория и Светльо също много ме кефят. Нямам идея…
А с теб всеки път си говорим толкова откровено, че не знам как става… Трябва да ти кажа, че твоите въпроси са суперадекватни. Винаги казваш нещо, което повежда откровен разговор. И за да бъда пределно откровен, ще ти кажа, че имам чувството, че говоря не с журналист, а с приятел.
– Много ти благодаря за комплимента!
– В случая аз съм този, който трябва да благодари. Аз съм ти казвал, че бабите ми никога не са харесвали кое как е написано за мен. Нашите интервюта обаче счупиха тази традиция (смее се). За пръв път да са доволни!
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
