20-годишнината на “покойната” вече група “Хиподил” ще бъде отбелязана с голям концерт в Зимния дворец на 7 юни. Легендарната банда се събира в оригиналния си състав – Светльо Витков (вокал), Петър Тодоров (китара), Лъчо Маринов (барабани), Венци Басището (бас), Венци Мицов (клавир) плюс брас секция.“Хиподил“ е създадена през 1988 г., но годишнината се отбелязва от излизането на първия албум “Алкохолен делириум”, когато групата е в състав Светлъо, Пешо, Лъчо и Пацо. Малко след излизането на албума на мястото на Пацо идва Венци, тогава известен като Басисчето, а вече като Басището, който дърпа дебелите струни и до днес. Пацо пък сега е потънал в неизвестност и останалите от групата го издирват, за да го поканят специално за концерта. Излизането на албума им “Надървени въглища” през 1998 г. създава голям скандал и проблеми на групата – издаването му на компактдиск е забранено от Министерството на културата и срещу групата е заведено следствено дело за “разпространение на порнографски текстове”. Въпреки това песента “Бате Гойко” стана тотален хит. Единствено пред “ШОУ” Пешо, Лъчо и Венци Басището разказаха за рестарта на “Хиподил” и пикантни случки “зад сцената”.
– Толкова ли беше важно да имате диск, че след скандала с “Надървени въглища” реално позволихте групата да се разпадне?
Пешо: Както си го спомням, защото беше много отдавна, просто животът ни задърпа на различни страни, нямахме много време за групата. Това е нормално – рано или късно всеки започва да има други интереси, нещо става по-важно, и така се случи за всички нас.
Лъчо: В конкретния случай преходът между единия и другия албум и самия запис на “Хора от народа” стана заради форсмажорни обстоятелства, свързани с липсата на Светльо, който беше в чужбина и нямаше как да участва в записите. Ние пък имахме договор за албума и записани парчета и смятахме, че е хубаво да го завършим. Но не съм съгласен, че тогава е свършил “Хиподил”.
– Е, имаше доста сериозна пауза, а така и не изкарахте нов албум.
Лъчо: Обаче направихме “Скакауец” и имаше един сериозен бум със свирене на живо. Така или иначе, конюнктурата не предполагаше да запишем албум, а имахме страшно продуктивен период от около две години.
– Няма ли да ги запишете сега например?
Лъчо: Много са комплицирани нещата… Пешо е програмист и живее в Канада, Венци Басището също обикаля света по корабите и малко се задържа в България. Аз си имам свои ангажименти извън музиката. Не мога да дам еднозначен отговор, може един ден да видят бял свят тези парчета, а имаме и други идеи. Самият факт, че се събираме сега за концерт, е като едно ново начало.
Пешо: А и Светльо си има група, там е концентрирал вниманието си.
– Защо позволихте на правителството на Иван Костов да спечели битката за “Надървени въглища”?
Пешо:
Светльо отмъсти след 15 години!
(смее се)
Лъчо: Това беше някакво безумие! Всичко щеше да е наред, ако ние бяхме някакъв прецедент. А всъщност и преди нас е имало групи с уличен език, и след това, но се заядоха само с нас. Освен това бяхме отбелязали в албума, че съдържа нецензурни текстове.
Пешо: Пък и какво толкова има? Нашият клавирист Венци Мицов, който е завършил Консерваторията и има поглед върху страшно много народни песни, често е казвал, че те са ужасно цинични. Това е начинът, по който хората си говорят. Е, някои наши песни минават тази граница и леко прекаляват…
– Венци, на теб не ти липсва свиренето?
Басището: Аз си нося с мен китарата на плаване и си свиря.
– Няма ли да останеш по-дълго в България?
Басището: По принцип се водя, че живея тук, но реално прекарвам не повече от месец на земя, и то като турист. 8-9 месеца в годината съм в морето. Вече сериозно обмислям до година-две да сляза от корабите. До 2015 г. най-много ще съм в морето.
– Липсват ли ви турнетата?
Лъчо: Е, за това вече наистина сме стари! Можем да свирим толкова бързо, можем да свирим толкова шумно, текстовете само Пешо не го притесняват…
Пешо: И Светльо също.
Лъчо: … но това, с турнетата, няма да го издържим. На това темпо, на този начин на живот – няма да стане!
Пешо: Е, вече не можем да пием по 24 часа в денонощието. То и тогава – до десетия ден работеше, и накрая просто трябваше да се приберем.
Лъчо: Навремето смятахме, че
за да можем да свирим, трябва много да пием,
но вече – не. Сега като свирим, спираме да пием.
– Преди години разказвахте интересни истории с фенки, случили се по турнетата ви. Особено забележителна е една госпожица от Стара Загора, която е “минала” през цялата група…
Лъчо: Не е вярно! Прибрахме се от турне и Стефан Миланов от “Биг мама скендъл”, какво разбрал, какво не разбрал, и написа дописка в “Нощен труд” със заглавие: “Осем от “Хиподил” възседнаха заралийка”. Наистина бяха осем, но… нямаше нито един от “Хиподил”! Охрана, шофьор на рейс и други “подгряващи”. Добре, че тогавашната ми приятелка Ани беше точно в Стара Загора, та не се наложи да обяснявам.
Фенка, фенка – тя беше някаква луда тогава.
– Но сте я запомнили…
Лъчо: То имаше с какво! Един от охраната, който си раздаде презервативите преди началото на екшъна, накрая и на него му се доискало, направил го без и на втория ден от турнето си тръгна. Протече целият, беше много смешно. Преди това обаче, на сутринта беше гадже с нея. Двамата седяха прегърнати в рейса, той въобще забравил в близкото й минало какво се е случвало. И както беше против и “хранеше” всички, се яви прегърнат с нея. А след още един ден – протече.
– Значи никога, ама никога не сте се занимавали с фенки?
Лъчо: Кой направил група и свирил не се е занимавал с фенки?! Като цяло обаче турнетата ни минаваха под наслова: “Много ми се е.е, но повече ни се пие!”. Не сме типичната бой група.
Пешо: Но с нас феновете се занимаваха. На първия концерт във Враца свирихме с една местна група и имаше една много странна публика. Бяха страшно кисели, ама истински кисели!
– Кисели, кисели, но на много места ви замеряха с тениски, сутиени…
Пешо: Ами и бутилки е имало, картофи – също. И разни други тежки неща. Аз сутиени изобщо не си спомням.
– Само във Варна ли се е намесвала полиция на ваш концерт или е имало по-леки изпълнения и другаде?
Пешо: В Стара Загора. Но там ние се намесихме. Имаше някакъв досадник, който ни дразнеше…
Лъчо: Докато правехме звука, наглееше. Вече бяхме почнали да свирим, като ни издразни здраво. Тогава бяхме по-кисели от обичайно, защото организаторът не само че не ни плати нито хонорари, нито транспорт, нито нищо, но се оказа, че сме му платили хотела и на него. Та бяхме повече от обичайно кисели и онзи просто си го отнесе.
Пешо: Беше суперпиян и през цялото време крещеше: “Ей, шопи! К`во им се радвате на тия шопи, бе!”. А ние много се обиждаме на “шопи”. И особено се обиждаме, когато някой не ни се радва. Та тогава ние се намесихме, излязохме навън, кой грабнал кол, кой желязо, защото очаквахме тълпа, а нямаше никой. Но все пак се намесихме и го изхвърлихме. Така
станахме единствената група в света, прекъснала концерт, за да бие собствената си публика
Лъчо: Някой пак, без да е разбрал какво е станало, беше написал, че “Хиподил” си бият публиката.
– Пешо, ще се върнеш ли в България за дълго?
Пешо: Не съм мислил засега. Всяка година се връщам за по няколко седмици.
– Лъчо, още ли сте двойка с Гена Трайкова? Току в медиите се появява информация, че ще се жените или че тя е бременна от теб?
Лъчо: Глупости! Това е толкова минала история!… Тя е човекът с по-голяма публична известност и ако иска да разказва – да го направи. На мен публичността ми е чужда и по никакъв начин не държа да се появявам в медиите. Много са ми смешни хората, които се навират на всяка цена да ги дават по телевизията. Не искам въобще да съм известен и още по-малко да говоря за личния си живот.
Интервю на Надежда НЕНОВА
