Когато в независим филм участват актьори от калибъра на Кейт Уинслет, Хю Джакман, Хали Бери, Ричард Гиър, Ума Търман и прочие, трудно може да бъде пропуснат. Получилият печално слаб превод у нас Movie 43 е оплют и обявен за безвкусна безсмислица от почти всеки уважаващ себе си сайт за кино новини и ревюта – все пак имаме Хю Джакман с висящи от шията му тестиси. И макар на моменти да става твърде графичен и леко безвкусен, филмът всъщност далеч не е това, което пишат за него.
Movie 43 е компилация от няколко несвързани помежду си скеча, всеки с участието на различни актьори. Може би оттук произтича и част от объркването на мнозинството от зрители. Защото скечове невинаги означава комедия по примера на A Bit of Fry and Laurie или дори българското „Аламинут” и „Пълна лудница” – забавни и леки, понякога предвидими, но рядко неудобни за зрителя.
Уикипидия определя Movie 43 като комедия, но това е неправилно. Изобщо, филмът страда много тежко от погрешни очаквания и нагласи. Movie 43 е социална критика (без т*шак), на която неразбралите я слагат етикета „комедия”, защото тогава могат да кажат „Ама това не е смешно” и да дадат слаба оценка. Ето и един различен поглед върху някои от особено сполучливите скечове във филма. Предстоят спойлери:
Уловката:
Джакман и чифтът тестиси, които той и всичко останали, с изключение на героинята на Кейт Уинслет (излязла на сляпа среща с него), се правят че не забелязват. Лош хумор, граничещ с порнография или критика към едно общество, което от малки ни възпитава да не се вглеждаме в хора с недъзи, дори когато се поклащат пред очите ни, и че всеки интерес или любопитство в тази насока е невъзпитан и просташки, дори когато това е най-естествената реакция? Да си затваряме очите, дори когато топките, висящи от нечия шия, опират в лицето ни
Домашно училище:
Наоми Уотс и Лив Шрайбър обучават сина си вкъщи – но възпроизвеждат не само академичната страна на гимназиалния живот, а се стремят да пресъздадат и неговия дух – bully-тата, униженията, първата целувка с момиче, подигравките под душа в мъжката съблекалня. На пръв поглед пълния пакет емоции и изживявания. Но когато виждаме приятелката на младежа, която представлява кукла в реални размери, въпросите за задушаващата родителска любов и произтичащата от нея неспособност за здравословно функциониране в обществото неизменно изникват като болни теми, които в някаква степен засягат лично всеки един от нас. В допълнение и това, че има опит, който макар и болезнен и унизителен, трябва да натрупаме от първа ръка – а не пресъздаден в стерилна среда.
IBabe:
Секс и електроника, най-продаваните стоки на нашето време. Страхотен скеч с участието на Ричърд Гиър, присъстващ на среща на компания за електроника, отскоро пуснала на пазара новия си продукт – МП3-плеър във формата на гола жена. Може би най-еднозначната и достъпна ирония. Млади момчета претърпяват изненадваща смяна на пола, когато се опитват да човъркат в охлаждащата система на устройството, поставена… сещате се къде. Междувременно, компанията най-сетне предлага на клиентите си избор на цвят с новия модел с вид на чернокожа.
Истина или предизвикателство:
Чудесна метафора за връзката между двама души, представена като игра на Truth or Dare. Непрестанен стремеж да накараш другия да направи нещо срамно или унизително, да се промени (героите на Хали Бери и Стивън Мърчант се подлагат на множество пластични операции), докато накрая човекът, с когото си е променен до неузнаваемост и вече не те привлича. Но въпреки това се изч*квате, защото сте си дали бая зор, за да стигнете дотук и гротескните силиконови гърди на Хали не бива да отиват на вятъра. Пълен т*шак, а?
Среща в средното училище:
Забавна ирония на все още преобладаващо варварското отношение на мъжете към един от най-естествените процеси в женското тяло – менструацията. Скеч, в който двама зрели мъже реагират на червения ужас точно толкова адекватно, колкото и едно дете и един тийнейджър. А момичето, получило първия си цикъл, което е най-наясно с това, коет се случва, е засрамена жертва на чуждото невежество.
Вероника:
Кийрън Кълкин и Ема Стоун, разделила се двойка, се карат (доста вулгарно) в магазина, където работи пичът. За (не)щастие микрофонът, по който касиерът прави съобщения е включен и слушатели на разговора стават всички пазаруващи – предимно възрастни хора. Когато Ема Стоун напуска магазина, видимо разстроена, става ясно, че взаимните им чувства не са изчезнали. Към този моменти всички очакваме комична реакция от страна на пазаруващите старци – шок, възмущение, присмех. Но не – разпознавайки отношенията между двамата като любов, те поемат смяната на младежа, за да може да догони мацката. Поднесен по вулгарен начин, скечът в известен смисъл е и обяснение на самия филм – понякога различните поколения може да говорят на различни езици и да си служат с различни форми, но човешките неща, които ги вълнуват, си остават същите, без значение как са изразени.
Предложението:
Може би най-графичният скеч, тази история нагледно показва как понякога едно и също действие може да бъде едновременно и върховен акт на привързаност и преданост, и нещо унизително и гнусно, в зависимост от това с каква дума го наречете – в конкретния случай глаголите “to poop” и “to shit”.
Славата на победата:
Скеч за относителните неща в живота. История за това, че понякога, когато си на дъното, напълно унизен и смазан, дори едно мъничко парченце чест и достойнство, което успееш да извоюваш, може да струва колкото същинска победа.
В заключение:
Умишлено пропускам някои скечове – има някои, които просто не разбрах и други, които оставиха мимолетно впечатление за това, което целят, но твърде мъгляво, за да мога да го обясня. Без претенции за подробно и изчерпателно ревю, или дори и за ревю изобщо и с извинения към тези, които са очаквали нещо именно такова. Това е просто едно обяснение защо Movie 43 може би не е чак толкова пълен т*шак, колкото всички казват, а е просто жертва на жанра и стереотипа, в който голяма част от зрителите са го натикали, още преди да са го гледали.
VN:F [1.9.22_1171]
