КАТ.№ 200066 Aster alpinus Happy End, co 1 l
Нискостъблено многогодишно тревисто растение Compositae, с алпийски планински произход.Обилен , пролетен и есенен цъфтеж. Нежен розов цвят, маргарита с размер 2-3 см.Образува розетка от дребни, светло-зелени листенца.Ароматен.Предпочита слънчево изложение(6 часа пряка слънчева светлина) или частично засенчване.
Aster
Името е гръцко и означава звезда, тъй като цветовете му наистина приличат на звезда. Има много разновидности, но за домашната градина са тези, които цъфтят през втората половина на лятото – август, септември. Астрата може да е бяла, жълта, прасковена, розова, червена, малинова, виолетова. Формата на храста бива пирамидална, колоновидна, разклонена.
Грижи – Сее се в градината март месец, разсажда се през април, пресажда се през май. Покълва за 7-21 дни. Трябва да я поливате обилно, но все пак почвата да не подгизва. Подрязвайте често старите растения, за да пораснат нови клонки. Когато редовно отделяте прецъфтелите цветове и прищипвате младите стъбла, ще намалите височината, но за сметка на това ще увеличите броя на разклоненията и цветовете. Размножаването става чрез семена. Най-добрата почва за семената на астрата е леко наторената и хумусна. Ако засадите семената на пясъчни или глинести почва, цветовете на вашите цветя няма да са толкова кичести.
Почти няма двор, в който да не надничат отнякъде пъстрите богородички. Много често обаче те погрозняват от грешки в отглеждането. Астрите, известни като богородички, са едногодишни растения. Съществуват различни сортове: божуровидни, хризантемовидни, кичести или прости. Те са удивително разнообразни и по багра на съцветието – от чисто бели до тъмновиолетови. В зависимост от височината на стъблото сортовете биват високи, средни и ниски, а според времето на цъфтеж – ранни и късни. Не понасят излишната влагаАстрите не са взискателни към почвата, но предпочитат богати и проветриви. Тези цветя обаче не понасят излишната влажност. Ако я допуснете, заболяват от фузариоза. Те не понасят и засушаването, затова бъдете внимателни с поливането – по малко, но често. Добре им се отразява подхранването с минерални торове. Астрите се размножават чрез семена, разсад или пряка сеитба. Обичат да растат на светло място. За да се получат първите цветове по-рано и за да продължи цъфтежът до късна есен, семената се засяват от 1 март до 25 май в студени парници. Поникват след 6-7 дни при температура 16-18 градуса. Растенията се засаждат на постоянно място в редове или двуредови ленти през май. Разстоянията между тях са 20-30 см за ниските сортове, 30-40 см за средните и 50-60 см за високите. Директно на място семената се засяват през април. В градините разцъфтяват през юни-юли до първите слани.
Отгледайте си няколко вида За да разнообразите градината, можете да засадите дребноцветна и теснолистна астра. Дребноцветна – (Aster pendulus).Цветчетата й са събрани по много и на гъсто по върховете на стъблото, така че го навеждат. В началото са бели, а после стават розови. Цъфти през септември-октомври. Теснолистна – (Aster ericoides). Това растение достига до 1 м височина. Стъблото е красиво извито, а по разклоненията са нанизани цветчетата и заострените листчета. БолестиАстрите често се нападат от:Жълтеница – интензивно жълто оцветяване на листната петура, което започва откъм връхната й част и се разширява надолу. Цветовете остават по-дребни. Болните растения трябва да се унищожат. Чернилка – гъбична болест, която напада както младите, така и възрастните растения. Стъблото почернява силно от основата нагоре на височина 10-15 см. Цветовете и листата увяхват внезапно, без да променят цвета си, и загиват. Благоприятни условия за развитието на чернилката са топлото и влажно време, излишната почвена влажност. Болните растения се изскубват, а мястото около тях се залива с разтвор от 1:50 40% формалин. Здравите растения се пръскат в основата с ридомил плюс 48 ВП – 0,25%, ридомил цинеб 72 ВП – 0,25%, 1%-ов бордолезов разтвор и др. Ръжда – по стъблата и листата се образуват червено-кафяви купчинки от спори. Добри условия за развитието им са хладното и дъждовно време. Поразените части от растенията се откъсват и се изгарят през време на цялата вегетация. При появата на болестта надземната част не трябва да се мокри.
