Вяра Панталеева е родена на 1 ноември 1982 година в град Гулянци, Плевенско. Тя е красивото момиче с божествен глас, което нашумя с участието си в риалитито „Стар академи“ – там с блестящото си изпълнение на хита „Камино“ вдига на крака цялата публика в зала 1 на НДК. А от 4 години и половина насам всяка неделя от 23 часа можем да видим и да чуем Вяра в предаването по Канал 1 на БНТ – „Нощни птици“ с Искра Ангелова.
– Вяра, последната ти по-голяма поява пред публика беше през 2012 г. на финала за „Евровизия”. Как прие избора на публиката, която тогава избра Софи Маринова да представи България в Баку?
– Абсолютно позитивно! Омръзна ми вечно да плюем по този, който е спечелил, по един или друг начин. Софи Маринова е талант и това е факт! И друг да беше победил, все щяхме да си намерим за какво да се хванем и да го оплюем. Ние като цяло сме много добри в това и затова реалността ни е такава във всички аспекти.
– Разочарова ли се, че тази година БНТ реши да гласува само за Елица и Стунджи, а не даде възможност и на други изпълнители отново да се включат в надпреварата?
– Честно казано – да!
– През 2003 г. си пяла почти година в 5-звезден хотел в Южна Корея, а там получаваш покана да се присъединиш и в австралийска група. Защо не остана в чужбина, където заплащането и възможностите са по-големи?
– Ами не е точно такава истината. През 2003-та аз бях за една година в Южна Корея и около 2-3 месеца пeех в „Marriott Hotel”. Там, заедно с другите членове на групата, с които заминах, се сприятелихме с едно австралийско трио – две певици и пианист. Едната певица се разболя и влезе в болница и те поискаха аз да я заместя. Тази година на самата Нова година пях в «Shangrila Hotel» в Оман, също 5-звезден хотел. Като цяло аз си се чувствам добре в България. Предпочитам да ходя и пея в чужбина за кратко, но не и да живея там. Не ми харесва този живот на певицата, която живее, пътувайки днес – тук, утре – там. Това не е за мен! Опитах и видях, че не ми харесва.
– Завръщайки се в България, ти печелиш конкурс на бившия столичен клуб „Библиотека“ за вокалист, но се отказваш от работата. Защо?
– Да, явих се на конкурс. Много ме харесаха, но аз взех решение и се отказах. Нямах логична причина. Така почувствах нещата. С времето се оказа, че добре съм направила, защото след това се явих на прослушването за „Стар академи” и си изкарах до края на предаването. След като то свърши, а аз бях една от финалистите с подписан 5-годишен договор, се оказа, че
трябва да се оправям сама
независимо че имах договор, който ме ограничаваше. Пиарката ни Светла Русева имаше желание да ми помогне и попита Нона Йотова за песен. Тя веднага каза „Разбира се”, и така с помощта на двете и на една моя фенка, която финансира клипа, аз създадох първата си песен. Просто бях късметлийка, че тези три дами имаха желание да направят нещо за мен и аз съм им много благодарна за добрината!
– Продуцент на формата „Стар академи” е Димитър Станчев, който става известен през 90-те години в телевизионната игра „Супершоу Невада”. Доволна ли си от участието си там? След като завърши музикалното риалити, той погрижи ли се за вас по някакъв начин или всеки намери пътя си сам?
– Димитър Станчев беше директор в тази академия, а не продуцент. Но, както казах и по-горе, трябваше да се оправяме сами. И като цяло това се наблюдава след всяко риалити предаване – всеки се оправя както може.
Иначе това беше шанс за мен и той наистина промени живота ми.
– Ти си част от бенда, който участва в телевизионен пиано-бар „Нощни птици” по Канал 1 на БНТ вече близо 5 години. Имала ли си гафове по време на изпълненията си пред камера и какви или пък на твои участия?
– Имала съм, разбира се, даже доста – то си е част от всичкото. Бях на участие във Варна заедно с Вики и Марин от „Стар академи”. Спомням си как се качих на сцената и трябваше да изпея три песни. Всичко си беше наред до втората песен. Започвайки третата песен обаче, дискът започна да прескача, а центърът беше пълен с хора и аз се опитвах да пея, обаче не се получаваше. Опитвах, но беше ужасно – гонехме се с инструментала, и накрая аз в ужас дадох знак на човека зад пулта да спира музиката и си довърших песента акапелно.
Почувствах се ужасно
но нищо не можех да направя, когато нещата зависят от техниката.
– Родом си от малкия град Гулянци, откъдето е моделът и напоследък актриса – Диляна Попова. Познавате ли се двете?
– С Диляна се познаваме от деца. Като малки имахме период, в който общувахме доста с нея. Спомням си, че тренирахме хандбал няколко години, ходехме по състезания, бяха страхотни години. Не сме близки, не сме и далечни – нейната среда е една, а моята – друга. Това, което аз съм виждала и помня от общуването си с нея, е, че е прекрасен и добър човек, стъпил здраво на земята.
– Ти си осиновено дете. Кога разбра, че хората, които те отглеждат, не са твоите биологични родители – някой недобронамерен човек ти каза или те сами предпочетоха да ти разкрият истината?
– Да, така е, осиновено дете съм. В малко градче като Гулянци хората се познават. В ранните ми детски години се случи на няколко пъти „доброжелатели” да споделят тази истина с мен, но всъщност мама ми разказа и от нея знам.
– Когато си разбрала, че си осиновена, си изпитала гняв от факта, че истинските ти родители са се отказали от теб. Успя ли да преодолееш огорчението и как?
– Разбира се, че в такава ситуация изпитваш негативни емоции и трябва време да осъзнаеш и приемеш това. С времето нещата си идват на мястото, а с годините и помъдряването съвсем гледаш на тях от друга гледна точка. Щастлива съм и благодарна на моите родители, че са ми дали всичко, което са имали като възможност (материална и духовна), и са ме изградили като личност! Тези, които вие наричате осиновители, аз
наричам с обич мама и тате!
– Имаш ли представа кои всъщност са биологичните ти родители и правила ли си опит да ги потърсиш, а може би и да ги попиташ защо са те оставили?
– Какво да търси човек… Нямам нужда да ровя в нещо, което не е писано да бъде. Ролята на биологичните „родители” свършва в момента, в който са взели своето решение и са дали път на хората, които са ме отгледали с обич и са се грижили за мен във всички онези важни моменти на порастване, изграждане, възпитаване и създаване на ценностна система. Нямам какво да търся където и да било – имам си всичко нужно и потребно в лицето на моите истински родители – тези, които ме обичат и се грижат за мен!
– С какво се занимават осиновителите ти, имат ли други деца?
– Мама е безработна, а баща ми е пенсионер. Тате има син и дъщеря от друг брак…
Светлана Терзиева – СЕСИЛ
