Перитонитът представлява възпаление на перитонеума, предизвикано от микробна флора или асептични токсични фактори. Заболяването рядко възниква самостоятелно. Най-често съпътства различни болестни процеси в коремната кухина.
Като най-честа причина за развитието на перитонит е проникването на бактериална микрофлора в коремната кухина – стрептококи, пневмококи, ентерококи, гонококи, колибактерии, протеус и други аероби и анаероби като самостоятелно, така и в смесена инфекция.
Рядко е асептичен и се развива под влиянието на различни токсични продукти, попаднали в свободната коремна кухина. Други причини за появата на болестта могат да бъдат излята кръв при интраперитонеални кръвоизливи, тумори, както и излетите жлъчен сок, урина и други химични дразнители. Лечението е оперативно, като трябва да се извърши още в началото на заболяването.
След операцията следва дълъг възстановителен период. Тъй като стомаха се е свил през периода на заболяването, предприетия хранителен режим трябва да е строго контролиран и правилен. Захранването трябва да е внимателно и последователно. Приема на неподходящи храни може да доведе само и единствено до ежедневно повръщане и значима загуба на тегло, съпътствани с редица други проблеми и усложнения.
За да влезе в ритъм, болния трябва да се храни много пъти на ден, но по малко. Приема на големи количества храна ще бъде последван от незабавното им изхвърляне. Трябва да се избягват храни богати на наситени мазнини, като богати на мазнини животински продукти и трудно смилаемите продукти, като богатите на целулоза като зеле например.
До минимум трябва да се сведе приема ха всички бобени видове, богати на белтъци, но трудно смилаеми и образуващи много газове. Абсолютно забранени са лютото, горчивото, пърженото, алкохола и цигарите, както и газираното – всичко, което по някакъв начин може да подразни дори и минимално стомаха.
Диетата на изкаралите перитонит трябва да включва мляко и млечни продукти, натурални сокове, много течности и плодове в пасиран вид. Глюкозата, пчелния мед и лесно резурбируеми протеини, продаващи се и под формата на хранителни добавки – също.
Витамините, спомагащи възстановяване на нормалния ритъм, също са задължителни. Витамин B12 например се синтезира от червата и депонира в черния дроб, а синтетичните ензими подобряват храносмилането.
С течение на времето в менюто се включват по-разнообразен асортимент от храни. Това обаче трябва да се прави много внимателно. Ако се забележат нежелани ефекти, то включените храни отново се премахват от диетата, докато организма не оздравее напълно.
