Страница 1 от 3Случайно или не на 12.12.2012 в 12 часа с 12 часов
полет Лондон-Рио де Жанейро, се отправих към ново пътешествие, към напълно нов
за мен континент. Кацам късно вечерта, около 22:22 и малко се притеснявам как
ще се придвижа с багажа по това време. Чувала бях какви ли не истории за
престъпността в Рио. Настроението ми веднага се променя, когато от вратата ме
посрещат с познати индийски песни и весела кришнарска музика. Чака ме и Бруно-
хостът ми в Рио от каучсърфинг. „Довел съм приятели да те посрещнат“- пошегува
се той, но всъщност се оказа, че в самолета ми е имало известен индийски гуру.
Бруно живее далече от
центъра, но предвижването с автобус е сравнително лесно и всеки ден заедно
обикаляме града. Още първият ден съм влюбена в Рио. Не обичам големите градове,
но тук определено бих останала да живея. Плажове, планини, джунгли, животни,
весели хора и много алтернативно изкуство. След снежната Европа няма търпение
да се потопя в океана и първият ден обикаляме плажовете и разбира се известните
Копакабана и Ипанема. В делничен ден е спокойно, няма много хора. На втория ден
се забиваме дълбоко в джунглата, Тижука форест. Да, джунгла в центъра на града,
при това пълна с живот. Видяхме маймуни, костенурки, птици, змия и един уплашен
броненосец тичаше по пътеката и едва не се блъсна в мен. За пръв път виждах
такова животно и то в града!
Иначе Рио е ужасно
скъпо, даже бананите са по-скъпи от Европа. Добре, че е Бруно, че можем да си
готвим вкъщи. Освен плодове се яде ориз, боб и маньока. Бруно е вегетарианец,
но повечето бразилци ядат много месо. Най-вкусното нещо в Бразилия несъмнено е
асаи – плод от Амазония, който обикновено се яде във вид на сладолед, понякога
с банани и мюсли.
Атмосферата е много
споко и за миг не съм се почувствала застрашена. Не знам дали е късмет, но
всичките митове и ужасяващи истории за Рио се разбиха в позитивно и красиво
изживяване. Обичам този град!
Графитите са навсякъде
и някои от тях наистина внушителни. Градът е пълен с улично изкуство, постоянно
се случва нещо интересно. С Бруно отидохме два пъти на контактни импровизации.
Първият път беше специален 4-часов джем с много хора и много силна енергия.
Интересно е, че почти няма бразилец без татуировка, някои от които доста
неуспешни.
Вечерта градът никога не спи. Дори в отдалечените квартали хората
пият кайшаса и танцуват самба по цяла нощ. Кайшасата е местният алкохол, който
на фона на всичко останало е ужасно евтин. Два литра кайшаса са колкото кило
банани! Явно е по-евтино да пиеш, отколкото да ядеш тук. Иначе всички пият кафе
постоянно, нещо като чаят в Индия. Поне кафето е евтино и на много бензиностанции и супермаркети е безплатно.
Проблемът е, че е толкова сладко, че направо горчи. Въобще бразилците сериозно
прекаляват със захарта и солта.
Известното „парти“
място е Лапа, където всяка нощ музиката и танците по улиците не спират. Там е и
стълбището на Селарон – невероятна артистична мозайка, където постоянно седят
хора, козят, свирят и пеят.
След 10 дни в Рио
реших да избягам малко от Бабилон към Илла Гранде – остров с много плажове
наблизо. Най-хубавото на острова е, че няма коли и мога да спя на палатка.<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
