Да изминеш с каяк 573,5 км в германския и австрийския участък на Дунав, е предизвикателство, което си заслужава. Толкова е разстоянието от Инголщат до Хайнбург, което участниците в най-дългата регата ТИД (Tour International Danubien) изминават за две седмици в Горен Дунав на територията на Германия и Австрия.
Вярно е, че ръцете на нетренираните отмаляват от гребането, но силните изживявания, новите приятелства и досегът с дивата природа са гарантирани. Това няма как да се случи с традиционно туристическо пътуване, а в същото време се виждат и всички културни и исторически забележителности по пътя, които би предложила една рутинна екскурзия. Че и повече, защото по време на плаването участниците са свободни да спират и да разглеждат каквото им хареса – замък, катедрала или градче покрай реката.
Регатата е туристическа и за включване в нея не е нужно да си спортист Достатъчно е да можеш да гребеш, да имаш кану или каяк и, разбира се, желание. Общата дължина на трасето е 2516 км и то се преодолява за 62 дни. Малцина обаче могат да си позволят толкова голям отпуск и затова си избират отделни участъци – тази година един, догодина – друг, и така, докато преплават от Инголщат до делтата на Дунав.
През тази година за началния пункт в Германия заминаваме 15 българи от София, Видин, Стара Загора, Русе, Варна и Пловдив. Най-млад е 15-годишният Кристиян, а най-възрастна е 70-годишната Таня, за която това е 40-ото участие в регатата. Самоорганизираме се чрез форум за екстремни водни спортове и пътуваме с два микробуса, които возят и лодките. Уговорката е те да превозват палатките и багажа ни от къмпинг до къмпинг, а след последния бивак в Австрия да ни върнат до София.
Теглим чертата и сумата, която това ни струва, се оказва повече от приемлива – 300 лв. За сравнение, автобусен билет от България до Германия само в едната посока е около 200 лв. Таксата за участие се плаща на място. За Германия е 10 евро за членове на водни туристически клубове и 75 евро за индивидуални участници. За Австрия съответно е 15 и 50 евро.
Ние обаче сме членове на Българския туристически съюз и така таксата за двата етапа ни излиза 50 лв. Срещу това си осигуряваме 18 нощувки в собствени палатки в къмпинги с всички удобства, безплатна вечеря и бира и културна програма, с каквато ни посрещат почти навсякъде.
Отговорници се грижат да ни информират всяка вечер за предстоящите на другия ден плавания, за рисковите участъци, които изискват повишено внимание, и за забележителностите, които си заслужава да видим. За дългите етапи са предвидени и подкрепителни пунктове, на които можеш да си починеш и да си купиш храна и напитки без надценка.
В почивните дни без гребане (два в Германия и един в Австрия) предлагат възможности за екскурзии на символични цени. Пристигаме в Инголщат ден преди старта, за да имаме време да разгледаме града. Това са избрали и над 100 други участници от различни европейски страни и дори две австралийки.
Регатата тръгва от речен километър 2455, защото по-нагоре към изворите на Дунав територията е резерват. Реката при Инголщат няма нищо общо с Дунав, какъвто го знаем в България – там е тясна и живописна, а течението е доста бързо. Бързо, но не достатъчно, за да скръстиш ръце и да се носиш по него до следващия пункт при Келхайм. Трябва си гребане особено ако искаш да видиш втория по големина бенедиктински манастир по Дунав.
Абатство Велтенбург е основано през 617 г. от ирландски и шотландски монаси и е най-старият действащ манастир в Бавария. Има собствена пивоварна, основана през 1050 г., която е една от най-старите в света. Търговията в манастира кипи с пълна сила и почти целият му вътрешен двор е зает с маси, между които тичат пищни германки с тиролски носии и разнасят пълни халби с бира.
До Келхайм се стига през живописна клисура, в която разминаването с туристическите кораби е първото сериозно предизвикателство заради големите вълни, които образуват в тясното пространство. За да стигнем до бивака, който са ни отредили, гребем и един километър в канала Майн – Дунав.
Следващият етап е до Регенсбург, където пристигаме достатъчно рано, за да имаме време да разгледаме стария град, който е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и ни вълнува много повече от факта, че това е най-голямото дунавско пристанище в Германия.
Древните римски, романски и готически сгради, тесните улички, катедрали и укрепления въздействат като машина на времето, която буквално пренася в миналото. Следващите ни спирки са Щраубинг и Винцер, след което стигаме в Ерлау. Почивният ден там осигурява еднодневна екскурзия в намиращия се на 11 км град Пасау. Веднъж сме го видели по вода, но разходката в старата му част също си заслужава.
Мястото е впечатляващо, защото точно там в Дунав се вливат Ин и Илц, при това с невъобразим визуален ефект – Ин отдясно с млечнобелите си води, мастиленочерният Илц отляво и синьо-зеленият Дунав в средата. Градът е познат и с името Драйфлюсещат, което в превод означава Град на три реки и неслучайно е наричан и баварската Венеция.
Старият град със сгради в бароков и готически стил и катедралата “Св. Стефан” с най-големия орган в света със 17 774 тръби са другото основание да отделиш цял един ден на Пасау. След Ерлау ни посрещат Австрия и първата ни спирка в Инцел. Следва Линц, който освен с трите си канала, голямо пристанище и индустриална зона привлича със стария си град и многобройните галерии и антиквариати.
Валзее и Ибс са само спирки в пътуването ни към Агсбах Маркт, което минава през Мелк – западната врата към областта Вахау, включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Градчето е едно от най-красивите места по поречието на Дунав с извисения върху скала бенедиктински манастир.
Той е основан през XI в. и в него живеят монаси до днес. Внушителната барокова сграда, доминиращата над нея църква и парковете са достъпни за туристически обиколки. Както и манастирската библиотека, която се смята за най-голямата с 12-те си зали и над 100 000 тома, сред които 1888 ръкописа и 750 издания, отпечатани до 1500 г. В “Името на розата” Умберто Еко нарича един от героите Адсон от Мелк, а през 2007 г. австрийското правителство отсича юбилейна евромонета, на която е изобразено Мелкското абатство.
По пътя към Виена важна е спирката в Маутерн, защото е на хвърлей камък от старинния град Кремс, в който е достатъчно да се види централната пешеходна улица, около която са разположени всички важни сгради. За Виена организаторите са предвидили и единствения почивен ден в Австрия, за да може да се види поне малка част от австрийската столица.
Организираната туристическа обиколка с автобус и екскурзовод струва 5 евро. Това, което не може да се види с друго пътуване, са десетките километри по поречието на Дунав – от Инголщат до Хайнбург – запазени девствени гори и крайбрежни влажни зони. Срещата със спокойно плаващи лебеди, диви патици и белочели водни кокошки прави впечатление само първия ден, после те стават нормална част от пейзажа.
Само с лодка може да се изживеят и тръпките от преминаването през шлюзове. Първите в Германия са малки и има камери само за лодки. В по-големите вариантите за минаване са два – или лодката се пуска по “пързалка”, или се изнася на брега на указани за спортни лодки места.
Шлюзът се заобикаля по суша по специална пътека и каяците се пускат отново на вода след него. На шлюзовете в Австрия пързалки вече няма, но там няма проблем лодките да влизат в големите камери заедно с товарни или пътнически кораби. Има и шлюзове, при които това е единственият възможен вариант, защото не са предвидени изходи по суша за лодки.
Влизането в шлюза, затварянето му и последващото изпускане на вода до изравняването на нивото с това на реката след съоръжението отнема около 40 минути. Участието в регатата не на последно място дава и чудесна възможност за нови приятелства. Ако робувате на заблудата, че немците били затворени хора и не умеели да се веселят, точно по време на ТИД ще бъдете опровергани.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
