Между 360 000 и 500 000 са българите, които не знаят как да разрешат репродуктивните си проблеми и къде могат да се обърнат за консултация и помощ. Най-зле информирани по тези въпроси са хората с нисък социален статус и доходи, жители на малките градове и селата. Това са част от данните, изнесени от пациентските организации “Искам бебе” и “Зачатие” по повод на резултатите от първото национално представително проучване на репродуктивните проблеми у нас, осъществено от Института за социални изследвания и маркетинг МВМD. Според изчисленията на социолозите общият брой на двойките с репродуктивни проблеми у нас е 145 000. За стерилитета, който в България все още е тема табу или личен проблем, разговаряме със Стефка Сарафова, председател на Сдружение “Зачатие”.
– Г-жо Сарафова, научиха ли се българите да споделят проблемите си със зачеването?
– Притеснителен е фактът, че българинът изпитва страх и свян да сподели притесненията и опасенията си във връзка със зачеването. Особено обезпокоително е, че с това бавене и изчакване се губят години, които могат да се окажат фатални за двойката. Тази нагласа е особено разпространена в селата, така че освен всичко останало ще трябва да се опитаме да преборим манталитета на българина. Ние също имахме такива проблеми, но ето ни, пред вас сме, можем да говорим за това. Аз самата след една извънматочна бременност три години не можех да забременея. Имам три инсеминации и един опит ин витро. Всички, които тръгнахме в началото и създадохме сдружението, имаме вече по едно, някои и по две деца. Невъзможността за зачеване е като всеки друг здравословен проблем – това според мен не се разбира и аз лично го приемам доста притеснително.
– Кое ви притеснява в поведението на двойките с проблеми?
– За българското общество стерилитетът все още е тема табу – срамен личен проблем,
който трябва да се крие и който вменява вина
Дори и в публичните изяви се предпочита изразът “репродуктивни проблеми”, защото звучи някак по-приемливо. Огромен процент от хората смятат, че стерилитетът в едно семейство се дължи на разгулния живот на жената и е последица от аборти. Представят си, че стерилитет се лекува само с ин витро и с много пари. Някои го смятат като наказание, с което трябва да се примирим. Масово у нас се шири мнението, че невъзможността да имаш деца е социален, а не здравословен проблем и опитите за лечението му са разхищение на средства.
– Смятате ли, че сме достатъчно информирани за стерилитета?
– Ниското ниво на информираност категорично е повод да се замислим. Факт е обаче, че все още има хора, които дори на знаят за съществуването на фонда за асистирана репродукция и това са двойки, които живеят в големи градове като Пловдив и Варна.
За съжаление все още сме твърде далеч от препоръките на европейското общество за човешка репродукция. Според тях в европейските страни най-доброто покритие е по 1500 цикъла на милион население годишно или малко над 11 хиляди за България. Хората, които афишират проблемите си, които говорят за тях, които търсят активно консултация и лечение при специалист, далеч не са всички, които имат проблеми със зачатието. Да не говорим, че има семейства, които търсят лек при билкари, което е, меко казано, несериозно да се върши в 21 век…
– Кога българката решава, че е време да роди и колко деца би искала да има?
– На фона на тежката демографска криза у нас
се задържа все още двудетният модел,
характерен за нацията ни през последните десетилетия. Семействата, както и преди, предпочитат да имат две деца. Наблюдава се обаче ясно изразена тенденция към късно раждане на първото дете – ако през 1990 г. българката е раждала първото си дете на 21-22 години, през 2001 г. възрастта се измества на почти 24, за да достигне през 2012 г. до 27-28 години. Феноменът “отложено майчинство” нерядко обрича семействата на трудно забременяване или се оказва препятстващ фактор за повече от едно дете на двойката.
– Колко ин витро процедури се извършват у нас годишно?
– Опитите ин витро у нас са в пъти по-малко от препоръчаната от Европейското общество за човешка репродукция и ембриология цифра. Средно по 3800 опита годишно за периода 2010-2012 г. се провеждат с помощта на Фонда за асистирана репродукция, като броят им се запазва стабилен. Все още България е далеч от препоръките на Европейското общество за човешка репродукция и ембриология, според която най-доброто покритие с процедури за асистирана репродукция е 1500 цикъла на 1 млн. души население, а средното за Европа е 1000 цикъла на 1 млн. население. Тази година, докато се разбере кой ще плаща за процедурите, какви документи иска Здравната каса, има много малко направени ин витро процедури, и то платени от семействата, защото не им се чака още една година.
Люба МОМЧИЛОВА
