Д-р Камен Недев е асистент в отделението по брахитерапия в Клиниката по лъчелечение, СБАЛ по онкология в София. Завършва медицина през 2001 г. в МУ-Варна. Автор е на публикации и участник в научни форуми и колегиуми на тема урогенитални тумори при мъжете. Член е на Гилдията на лъчетерапевтите в България при БАР, на Българското онкологично дружество, на клуба “Млад онколог”, както и на Европейската асоциация по лъчелечение.
– Д-р Недев, защо онколозите оценяват въвеждането на брахитерапията като голямо постижение?
– Брахитерапията е модерен високотехнологичен метод за локално вътрешно лъчелечение, на самия болен орган и по този начин можем успешно да реализираме основната цел на лъчелечението – голяма доза в тумора и съответно по-малка такава в здравите съседни критични органи. Така максимално избягваме натоварването на здравите тъкани, за разлика от перкутанното лъчелечение (външно облъчване, през кожата). За да постигнем доза в дълбочина при перкутанното лечение, трябва да минем и през всички здрави тъкани. Това е голямото предимство на брахитерапията. И затова можем да реализираме много високи дози, което е немислимо при перкутанно лъчелечение дори с най-модерна апаратура и техника на облъчване.
– Как се прилага самото лечение по метода на брахитерапията?
– Самото лечение протича чрез заигляне на простатата през кожата на перинеума (това е областта между скротума и ануса). Там в дълбочина под постоянен трансректален ултразвуков контрол се заигля простатната жлеза през специална решетка с координати, като шахматна дъска – можете да си я представите. Тази решетка е долепена към перинеума, а през ректума, чрез ехографския трансдюсер през цялото време имаме образен контрол върху действията и върху цялата процедура. Това позволява максимална прецизност и дава възможност за корекция на лечението във всеки етап.
– Болезнена ли е процедурата и колко време продължава?
– Процедурата се провежда със спинална анестезия – пациентът е в съзнание, но от кръста надолу е обезчувствен. Няма болка. Продължава около два часа или по-кратко. Когато лечението е само с брахитерапия, т.е. при нискорискови болни, лекуваме само простатата. Тогава цялото лечение протича в три процедури, през период от две седмици. А когато има висок риск за ангажиране на регионалните лимфни възли със субклинични метастази (това са метастази, които не можем да установим с образните методи, но рискът да ги има е значителен), тогава комбинираме две процедури брахитерапия с курс перкутанно лъчелечение за малкия таз – за регионалните лимфни възли.
– Кога може да се приложи брахитерапията? Вече когато останалото лечение не помага или още при поставяне на диагнозата?
– Това е радикален метод, който цели излекуване на пациента. Той не е палиативен метод и
не се прави при болни с метастази
С този метод можем да достигнем единствено и само първичния тумор в простатата и евентуално разпространението му в съседство – т.е. семенни мехурчета, стената на пикочния мехур, на ректума и да реализираме много висока доза там, т.е. да сме по-радикални. Това е предимството на метода.
– Има ли различни видове брахитерапия при лечение на простатата?
– Има два вида брахитерапия на простатата. И двата вида протичат по един и същ начин – вкарва се радиоактивен източник в простатната жлеза, който облъчва временно или постоянно локално органа и съответно тумора. Първият вид, който съществува от над 20 години, се нарича брахитерапия с ниска мощност на дозата. Представлява имплантиране на семенца радиоактивен йод или паладий, които остават в пациента завинаги и затова се нарича брахитерапия с постоянен имплант, т.е. болният носи тези източници, докато се разпаднат (при йода за около два месеца). По този начин протича лечението. В СБАЛ по онкология- София въведохме по-новото направление, което се провежда с временно облъчване с висока мощност на дозата. Така през каналите на имплантираните игли източникът (иридий 192) облъчва простатната жлеза за кратко време с голяма доза в тумора. Ето защо облъчването е само по време на оперативната процедура. След края на облъчването източникът автоматично се прибира в специален апарат и съответно няма радиоактивно натоварване, както за близките на болния, така и за персонала.
– А при първия метод има ли опасност за близките?
– Да, тогава взимаме мерки за радиационна безопасност, тъй като болният носи радиоактивни източници в тялото си и съответно трябва да спазва някои мерки за радиационна безопасност на околните.
– Какви могат да бъдат страничните ефекти при брахитерапията?
– Както всяко лъчелечение, методът има токсичност върху здравите тъкани, но тя е в пъти по-малка от тази при перкутанното (през кожата) облъчване и се изразява в последствия за ректума, уретрата и пикочния мехур на болния. Като по-изразени са всъщност последствията за пикочния мехур и уретрата. Но те са бързо преходни (говорим за острите симптоми) и отшумяват за около месец-два, много рядко – до шест месеца. Късната токсичност се появява след шестия месец, до година-две и може да се изразява в дизурия, спешност за уриниране, много рядко срастване или стеснение на уретрата. Но сравнено с перкутанното лъчелечение и с радикалната простатектомия, тук последствията са най-малко. С най-голям процент, например,
се запазва еректилната функция
при мъжете, а инконтиненцията (незадържане на урина) е минимална в сравнение с другите методи. И като цяло (последствия и токсичност за организма) е най-щадящият метод. Това показват, всъщност, проучванията.
– При кои други заболявания прилагате брахитерапията, освен при рак на простатата?
– Брахитерапията се прилага при много заболявания, но при нас се прилага основно при гинекологични онкологични заболявания – рак на маточната шийка, ендометриум, при карцином на бронха, кожни тумори.
– Лечението с брахитерапия поема ли се от Здравната каса?
– Като цяло се поема, но в някои случаи се налага доплащане, тъй като брахитерапията се въведе по проект от Фонд “Научни изследвания” към МОНТ и има отпуснати средства за лечението на определен брой болни по проекта. И тъй като лечението изисква адекватно финансиране по клинична пътека, при някои болни, които не отговарят на включващите критерии, има и доплащане. Но тези болни са малко – те са подходящи и за оперативно лечение и рядко достигат до нас, лъчетерапевтите. Приблизително 90% от болните се поемат изцяло по Здравна каса.
– Кои пациенти не са подходящи за терапията?
– Пациентите, които имат далечни метастази, както и болни с лимфогенни метастази, с хематогенни далечни метастази не са подходящи за тази терапия.
Подходящи са болните с локализирано заболяване и пациенти, които имат локален рецидив след радикална простатектомия или след лъчелечение, като т.нар. спасителна брахитерапия.
– Много ли са българите, болни от рак на простатата?
– Новооткритите болни с рак на простатата за 2010 г., според Националния раков регистър, са 1734 мъже, а болните с това заболяване са над 10 000. От няколко години върви профилактична програма на МЗ, инициирана от проф. Славов, която дава доста добри резултати – увеличиха се новите случаи с начален карцином на простатата, диагностицирани благодарение на този проект. Профилактичното изследване на РSА на мъжете над 50 г. увеличава шанса за откриване на болестта в ранен стадий, което е добре за лечението. В ранен стадий карциномът на простатата е напълно лечим.
Милена ВАСИЛЕВА
