Безумната история със символа на София от 1905 г. – хотел “Париж”, и връщането на реалните му собственици, все още няма своя край. Вече 16 години! През това време “съдействието” на българските институции хептен “разкаляха терена” на правораздаването…
Цели 16 години наследниците на хотела “Белински” се борят за правата си, а междувременно цяла верига участници в далаверата, начело с прочутия сливенски кредитен милионер Мариан Първи /вече покойник/ и бившия шеф на хотел “Родина” и отскоро доживотен пандизчия Васко Нинов, си прехвърлят по невероятен начин N-пъти собствеността на хотела, препирайки пари, гаврейки се с българското законодателство и законните наследници, които междувременно
мрат като мухи
След невероятните /естествено – незаконни/ пируети и дългогодишните съдебни “прения”, един от най-скъпите имоти в София – сградата на “Мария Луиза” № 30, струваща много милиони, очевадно е послужила като инструмент за препиране на много пари. Достатъчни са документите и разясненията по въпроса на една от наследничките – Юлия Борисова, предоставени пред “ШОУ” за пръв път след 16 години нервотрепачески битки с измамниците – държавни администратори и такива в лично качество на упражняващи т.нар. свободни професии.
Хронологията на абсурда стартира в далечната 1905 г., когато на “Мария Луиза” № 30 е построен култовият хотел “Париж”, преименуван по-късно на “Здравец”. През 1940 г. братя Нисим и Сабах Коен подписват предварителен договор за продажба на имота, в който е упоменато, че купувачът Въшо Коцов Белински е броил 4 милиона и влиза веднага във владение. При подписването на сделката свидетели са Тодорка Цветкова и еврейката Роза Моис Якова. Тоест – налице е редовен договор, в който е упоменато, че са броени исканите пари от купувача Белински, с нотариално заверените подписи на свидетелите по сделката. Документирано е и това, че Белински е стопанисвал имота като собственик хотела от 1940 г. до момента на експроприацията – 1947 г.
Демократични игри
През 1989 г. умира синът на Въшо Белински. Наследниците му намират договора за продажбата на хотела и през 1996 г. завеждат дело за обявяване на предварителния договор за окончателен от съда. След 29 дни Софийски Районен съд се произнася в полза на наследниците. Решението не е обжалвано в законния срок. Те са въведени във владение и започват ремонт на хотела.
В един “хубав” ден на 1997 г. адвокатката им Маргарита Бояджиева се обажда на законните собственици и им съобщава, че в Нотариата има обява за публична продан на хотела!? Лицето, което изкарва имота на публична продан, е Стоян Беламезов – без дори хотелът да е в района му!!! Адвокат Бояджиева вади обезпечителна заповед и стопира продажбата.
Следва още по-голям шок за наследниците. След спирането на публичната продан на хотела те с удивление разбират, че към въпросния момент зад обявата се крият още няколко фалшиви нотариални акта за собственост! Шокът е пълен, защото дотогава никога не е имало други регистрирани собственици на хотела.
Ако следваме хронологията на събитията, в мътната вода на периода от април 1997 г. до май 1998 г. по менте процедурата за продажбата на хотела няма движение и претенции от никого. Наследниците на Белински вече са сложили СОТ. Правят ремонт. Чрез брокери намират наематели, които също ремонтират помещенията си в сградата.
Най-пикантното обаче, е че адвокатът Жак Ешкенази реституира имота на “Мария Луиза” 30, без да е упълномощен за това от братята Коен, които никъде не го упоменават в трите си пълномощни за хотела. Документите касаят съвсем други имоти на бул. “Цар Борис ІІІ” и т.н. Ясно защо – хотел “Париж” е продаден и платен от дядото на наследниците Белински, а сделката е сключена и нотариално заверена с подписи на двамата свидетели – българин и еврейка.
Най-абсурдното
обаче е, че през 1993 г. на сцената излиза адвокат Ешкенази, който реституира имота в полза на покойния милионер Мариан Първи. Повтаряме – въпросният адвокат не е имал никакво право да продава хотела, тъй като имотът не фигурира по никакъв начин в пълномощното му. Ешкенази обаче успява да измами и купувача с акт за имот на “Военна рампа”, а не за хотела.
Така имотът сменя няколко пъти собствеността си, като са пренебрегнати елементарни проверки по легитимността на документи и собственици. Последователно на хартия сайбии на хотела стават Диана Николова чрез пълномощника си Иван Ангелов /през 1994 г. /, след това същата като “собственик” ипотекира за 1 млн. долара хотела в Балканска универсална банка /БУБ/ на Васко Нинов, притежаващ и хотел “Родина”, прочут като свърталище на проститутки и съмнителни типове във всички възможни криминални браншове. Скоро на сцената отново се появява Диана Николова – този път като пълномощник по сделката от името на Мариан Първи.
В цялата далавераджийска въртележка, колкото и изобретателни да са афераджиите, обаче има и
слаби места
Когато има продажба на имот от реституцията и парите трябва да се преведат извън страната, с молба до Министерството на финансите се открива сметка № 11 в ДСК, в която парите се внасят и държавата автоматично си удържа процента от въпросната сума преди превода. При изповядване на сделката по покупко-продажбата между Жак Ешкенази и Мариян Първи МФ дава писмо за сметка № 11, като в самия нотариален акт е записано, че продавачът /Ешкенази /ще се снабди с такова писмо и 8 дни след сделката парите ще бъдат преведени по сметка № 11 в Израел на братя Коен като техен пълномощник, какъвто никога не е бил, ако изключим машинациите. Естествено пари по тази сметка така и не постъпват.
И една малка подробност. През 1994 г. – година преди “реституцията” на едната половина от хотела на фамилия Белински /когато решение за втората част още няма/, Мариян Първи чрез пълномощника си Иван Ангелов го продава на Диана Николова. Същата година тя от своя страна ипотекира хотела за 1 млн. долара в Балканска универсална банка на Васко Нинов. През 1995 г. Иван Ангелов прави фалшиво пълномощно и продава хотела на сина си Петър Петров. Абсурдът и тук е пълен – предметът на няколко покупко-продажби – хотел “Париж”, вече е ипотекиран в БУБ. Същата година вездесъщата Диана Николова прави друго пълномощно и продава хотела – този път на съпруга си Венцислав Николов. За кой ли път вече ипотекираният имот е продаден!… След това Николова завежда дело в Софийския районен съд и пише, че пълномощното на Иван Ангелов за продажбата на хотела е фалшиво. Ангелов от своя страна завежда контрадело срещу Диана Николова за нейното фалшиво пълномощно и го печели през февруари 1997 г. Преди това обаче през 1996 г. Ангелов продава една трета част от хотела на фирма Фирма “Арес” – Пловдив, представлявана от бившия шеф на Шести отдел на VІ-управление на ДС Димитър Иванов, и то в момент, когато хотелът вече е собственост на съпруга на Диана Николова…
…В крайна сметка, ако прескочим още някоя и друга година и перипетии, стигаме до края на 1998-а и началото на следващата. Банка БУБ е в ликвидация. Преди това нейният шеф Васил Нинов прехвърля цялото й имущество, включително и хотела, на подставени лица и напуска страната. Преди да избяга от България, директорът на БУБ се обажда на собственичката на хотела Юлия Белинска и й предлага да прекратят всички дела и да се споразумеят.
През 1999 г. прекръстения хотел и парцели в местността “Манастирски ливади”, собственост на Диана Николова, в крайна сметка попадат в ръцете на Румен Костадинов, който живее в гарсониера в “Обеля”, води се последният собственик на хотела, регистрира имота в община “Оборище”, не плаща данък, но по документи е платил за хотел “Здравец” (бивш “Париж”)
9,9 млн. лв.!
Днес наследниците питат – откъде са парите на последния купувач Румен Костадинов, след като живее под наем в гарсониера в кв. “Обеля”, и изобщо платил ли е за хотела?
Според наследниците Белински, когато са издирвали преди време Костадинов, попадали по телефона на… чейнджаджията Илия Гьошев. Той пък е брат на Борис Гьошев, поръчково убит по неясни причини. След време самият Илия Гьошев също е разстрелян в офиса си. Той фигурира в списъка на кредитните милионери като представител на Първа финансово-брокерска къща. Това е човекът, който прави големите парични преводи на Веска Меджидиева в периода 25.10.1994 г. – 15.05.1995г. чрез фирмата си “Еврика 93”.
Нотариус по последната продажба на хотел “Здравец” отново е акционерът в банка БУБ Васил Янакиев, който заявява на фактическите собственици на огромната сграда на “Мария Луиза” – фамилията Белински, че единствено и реално Гьошев е дал парите за хотела…
Вероятно символът на някогашна София днес държи друг рекорд. Едва ли има друг култов имот в столицата, чрез чиито ипотеки и безбройни покупко-продажби с фалшиви документи между роднини и съдружници да е изпрал толкова много пари в най-новата история на България, коментират запознати с мегааферата.
Славей КОСТАДИНОВ
