Марин Чушков

Заспал съм си сладко, както си учех за изпитите, и изведнъж, като някаква сцена от познатото анимационно филмче „Ну Погоди“. Aз- малкият Зайо си подскачам на една зелена, морава, чистичка полянка. Подкачам и си свиркам песента „Синьо лято“, и весел, и засмян, скок-подскок, изведнъж съзирам два вълка. Пак такива, като смахнатия, глупав Вълчо от Ну Погоди. Но този път вълците бяха Сергей Станишев и Ахмед Доган, с вълчи окраски, в рокерски одежди и възседнали два рокерски мотора. Той Станишев нали се прави на рокер и в това си амплоа разбива сърцата на застарялата „нежна половинка“ на левицата.

Гледам ги тези Вълци на мотори, с рокерски дрехи, гледам ги- стоят си и се препичат на полянката, по която аз си подскачам и подсвирквам „Синьо лято“. Препичат се и пушат отровни цигари и сигурно си говорят неща от сорта: „Тук хотел, там голф игрище, на което другарката Масларова ще играе голф с „лекторатеца ни“… Да трябва да го държим жив, защото от година на година намалява неимоверно, а само той ни е, друг си немаме. Трябва да ги водим на почивка, на СПА процедури, че без него няма ни власт, ни далавера, ни парици… За летяща чиния няма да съберем, щото може в един момент да ни изритат директно на Луната, и транспорта ще си платим до там..“

Такива неща си говореха Доган и Станишев, поне така сънувах, а около тях навсякъде мръсни, маслени петна от моторите им, боклуци, фасове и мръсотия, тяхната, комунистическа мръсотия и смрад.

Щом ги видях, нетипично за един малък Зайо, побеснях. Превърнах се в Мега Зайо, в Супер Зайо и се устремих със силен бяг към тях. В джобовете си бях натъпкал някакви вестници, книжа- такива „пропагандни“, с които раздирах и разкривах подлостите и измамите им. Като бягах, джобовете ми взеха да пушат, сигурно защото новините във вестниците бяха прекалено горещи, направо парещи и свързани с нови, незнайни злодеяния на Доган и Станишев.

Тогава Станишев се смути и изплаши, възседна мотора си и рече на Доган: „Този пак ни погна, пак ще ни съсипе, виж го как му пушат джобовете- носи нови компромати за нашите нечистоплътни дела. Пак ще ни разконспирира и усмива“. А Доган му отвърна с един тон на примирение: „Той винаги носи компромати, винаги ни усмива, винаги ни разконспирира. Давай да бягаме докато е време, защото и бой ще ядем за капак“. И тръгнаха да бягат с моторите си. Аз след тях- тичам колкото душа имам, обезумял и мега ядосан. Настигам и почвам да ги бия с горящите вестници по чотурите. Бия ги, и им викам- „На ти Серьога, на ти Доган, долу БКП, долу ДПС. За Масларова, за Р.Овч., за Р.Петков.. за 8%“ и здраво налагам, въпреки че съм малкият Зайо. И така в един момент се събудих, но мега доволен от стореното, все едно е било на яве. Интуитивно си казах в момента на събуждането- „Свърши се най-после. Тези вълци няма да ни глозгат повече“.

Сънят ми има символно значение. Не е случайно, че тези кръвопийци са изобразени от съзнанието ми като „вълци“ – хищници, месоядци, нагли, но и глупави- такива, каквито са Доган и Сер Гей. Втори ден ми е супер яко на душата,чувствам едно удовлетворение, па макар и на сън. Мисля си, че трябва здраво да ги бием на изборите, за да прогоним тези съветски рокери, за да запазим природата си, да изчистим боклуците от властта, да спрем техните безчинства и мародерства.

Вчера бях поканен да участвам в дискусия- кръгла маса на тема „Как да накараме младите хора да гласуват за Европейски парламент“. Поканени бяха много млади хора, предимно младежи от младежките звена на политическите сили. Това, което ме зарадва, е че всички се представиха на ниво, с изключение на Атака- там провалът си е закономерност и представителя на НДСВ, който, горкичкият, едно изречение не можеше да върже и „запецваше“ на всяка дума.

Много добро впечатление ми направи естествено, Юсеф Дакак- младият кандидат от ДСБ за изборите в ЕП, не защото и аз бях с него и съм част от тази партия, или защото изповядвам тези убеждения, а защото говореше много убедително, аргументирано, с обосновани идеи, така както говорят всички политици на ДСБ – защото са интелигентни и подготвени хора, и защото са хора със доста задълбочени познания. А и самите десни идеи са дълбоките, истински идеи, за свободата, личността и достойнството. Юсеф Дакак е един от кандидатите на ДСБ за Европарламента, така че ако още се чудите за кого да гласувате, ето ви една подходяща кандидатура на млад, усмихнат, честен, възпитан, образован и интелигентен човек, със чисти патриотични чувства, такъв какъвто отдавна не е виждала българската политика и от който страшно се нуждае. Аз също смятам да гласувам за Юсеф Дакак, защото виждам в него европейските дух и ценности, в които вярвам, виждам в него сила, воля, упоритост, вярност към родината и желание за служба на обществото. Мисля, че Юсеф е човекът, който може да изрази моите възгледи и да помогне за разрешаването на много проблеми от трибуната на ЕП. Нека го подкрепим!!! Също отлично се представи представителят на ДПС Корман Исмаилов, с когото се познавам от едно мое медийно участие в Референдум преди време. Корман Исмаилов е умерен, спокоен и възпитан младеж, образован, с последователни либерални идеи. Следете за в бъдеще изявите му. Нека не ви смущава, че е от ДПС- важно е колко струва самият човек, със собствените си личностни качества и дела, а не партията му. Това и е един от принципите, върху които се гради демокрацията- да се съди за личността, другото са глупави, остарели предразсъдъци. А и всеки има възможност открито да споделя идеите си, вижданията си и да членува в която и да е политическа сила.Приятно впечатление ми направи и Александър Тодоров от СДС, Орлин от ПП Социалдемократи, Иво Стоименов от „Зелените“, представителя на ГЕРБ, Обединени земеделци на Ан. Мозер. С една дума мога да кажа, че всичките са млади, мислещи и можещи хора и България има нужда от тях. Това ме обнадежди, че младите наистина могат да ни изненадат приятно, че не всички млади са „вятър работа“, което ме кара да напиша една статия за младостта като качество, като време; за емоциите, чувствата и преживяванията на младите хора, и мисля да се захвана насериозно за това. Същевременно мисля да се опитам да мотивирам по някакъв начин младите хора да не стоят в страни на случващото се, а да се вземат в ръце и да отидат да гласуват, защото ако продължат да стоят в ъгъла на живота, май и техният живот ще ги захвърли в някой тъмен и прашасал ъгъл. Сега нека да започна със статията си за младостта- дали е качество, или до известна степен е недостатък…

Вчера приятелката ми е посетила няколко домове за сираци в околностите на София, като са направили дарение от фирмата в която работи. Прибра се доста развълнувана- тя е емоционален човек и аз я усетих. Започна да ми разказва за дома, за децата, за директорката на дома- жена, която си обича професията, и която с труд е превърнала един дом за изоставени деца в модерен европейски такъв, не като тези , които сме свикнали да виждаме по телевизията… не, че не си ги знаем, че са мизерни, ама просто чакаме телевизията да ни удари шамар, та да се развържем и да съберем по някой лев, за да помогнем на децата там.

„А ти на кого си майка…на кого си майка?“, я попитало едно малко „ангелче“ на входа на дома, като я видяло да носи подаръци в ръце, което подкосило приятелката ми. Тя е една нежна и любвеобвилна, с руса коса и сини очи, красива като ангел, излъчваща доброта и топлина. Казва ми.. „направо ми се доплака“… „А ти на кого си майка“- децата в детската си наивност и по свой начин казват толкова много, и толкова на място. Готови са за една близалка да дарят цялата си добрина, безграничната си любов и доброта. Но защо не се вслушваме в тях, в детските им чисти очи, в святата им душа. Разбира ме ли ги всъщност? „А ти на кого си майка“- дали наистина няколкото комплекта дрешки, сумата пари, или топлата храна са най-нужните неща на децата. Могат ли да заместят майчината нежност, майчината обич, семейството и домашния уют. „А ти на кого си майка“- това не е ли показателно от какво имат нужда всички деца, и какъв „подарък“ най-много желаят- именно „МАЙКАТА“, именно нейната безгранична всеотдайност и любов.. „А ти на кого си майка“ – сигурно всяко дете пита всеки посетител, защото те очакват от някъде, като Светата Богородица да дойде тяхната майка, да ги гушне до себе си, за да усетят и те, че са значителни, че са обичани истински и искрено, а не са „вечните неудачници“, „братчетата на Гаврош, или „пленници на орис- вечна и зла“, изоставени в ъгъла на живота, като никому ненужна вещ. „А ти на кого си майка“- колко прями, искрени, съдържателни и кратки думи, изречени от.. деца, които гледайки те, карат сърцето ти да затупти по-бързо, и естествената реакция е да ги притиснеш до себе си. „А ти на кого си майка“ – в такъв момент съм объркан, не знам какво да мисля и да чувствам, губя опора под краката си.. Чудя се, нима абортът е толкова лошо нещо, защо го заклеймяваме; нима е по-добре да родиш дете и да го…изоставиш, да го хвърлиш в кофа за..боклук, като боклук… Какво излиза, че децата са боклук, така ли, който просто можеш да изхвърлиш на бунището? Нима е нужно да раждаме деца, и след това да ги захвърляме и просто да махнем с ръка и всичко да е по старому, без последствия. Не е ли по-добре да не се роди това дете?! Дори и да махнем с ръка, това дете е живо и ще бъде поредният клетник, заложник на съдбата. Аз нямам деца, но съм сипричастен към тази трагедия, която ние, великите българи, с 1300 год. история можем да скалъпим, типично по нашенски. Съпричастен съм и към всички онези, които нямат деца, но се опитват да имат- затова и направих каузата „Фонд Ин Витро’ във facebook.com „А ти на кого си майка“- мисля си, това ми напомня за Хемингуей и неговото „Питаш за кого бие камбаната- тя бие за теб“. Сега сме в навечерието на един от най-светлите Християнски празници- Възкресение, защо не примислим, с ръка на сърцето, какво добро сме направили през изминалите дни, за какво в крайна сметка живеем, дали ние не сме част или ние не правим тази „трагедия на нашето време“. „А ти на кого си майка“ – нима ние не сме също толкова виновни, колкото са и и всички онези, които просто са изоставили децата си в такива домове, белязвайки ги и лишавайки ги от възможността да имат нормално детство, дом и семейство. Виновни сме, защото нищо не правим като общество за тези деца, просто ни мързи, не за друго, мързеливци сме си по природа. По лесно е нищо да не се прави, така е най-лесно, всичко си тече и така без да правим нещо… Ние сме също убийци, убийци на души и съдби. Спомням си, че в една книга „младостта на крал Анри IV“ пишеше.. „убийците също имат сърца“, и за едни думи на Балзак – „И ний вършим грях, кога грешиме тайно“, както тайно се захвърлят децата в кофите за боклук. Дали тези хора имат сърца и съзнават това, че само Бог дарява живот и само Бог го отнема, а ние сме една прашинка от вечността, нищо за този свят от милиарди години. „А ти на кого си майка“, „А ти на кого си майка“, „А ти на кого си майка“, тези думи се въртят в главата ми като грамофонна плоча, те са показателни и казват толкова много, само с няколко слова. Смятам да спра, само да добавя нещо… едни думи на…Ленин- той освен комунист е бил и философ, нека не го заклеймяваме, а да помислим върху неговото „Има хора с побелели коси, има хора с изпотрошени гърбове и крака, има хора богати и бедни, но всички са еднакво щастливи, докато могат да кажат…“мамо“!!!“- нека всеки реши за себе си какво да прави…Ала Бог гледа и неговият съд е най-страшен!!!