Орлин Горанов е роден на 8 август 1957 г. Той е възпитаник на хор “Бодра смяна”, пял е и в Ансамбъла на ГУСВ. През 80-те и 90- те особено популярен става дуетът му с Кристина Димитрова. Едно от емблематичните му изпълнения е на песента “Светът е за двама”. През 1990 г. Горанов завършва оперно пеене и оттогава се изявява и на класическата сцена. През 2010 г. участва във филма “Мисия Лондон” в ролята на президента. Певецът е ангажиран и с обществена дейност. През 2009 г. става член на Ордена на рицарите тамплиери.
– Разбрах, че наскоро сте били в Италия на гости на Лора Видинлиева. Какъв беше поводът?
– Не само бях на гости на Лора, но аз си направих един подарък – екскурзия до Италия по случай рождения ми ден, който е на 8 август. Бяхме заедно със съпругата ми, а пък нейният син Руши имаше предишния ден рожден ден и ние всъщност отидохме и него да го уважим. Бях и във Флоренция и пообиколих тази прекрасна страна.
– Как изкарахте своя рожден ден?
– Благодаря, прекрасно. Но по-подробна информация не мога да ви дам, тъй като това бяха частни партита и не е необходимо да ги коментирам.
– Вие откъде се познавате с Лора Видинлиева?
– От квартала, от деца сме отраснали в “Лозенец”. Останахме си приятели до ден-днешен, въпреки че на тези години
на човек му се стеснява кръгът на приятелствата
– И все пак на каква основа са вашите взаимоотношения с една от най-богатите (и енигматични) българки?
– Чисто приятелски, които не се основават на бизнес или на други користни цели.
– А как станахте член на Ордена на рицарите тамплиери? Как всъщност се озовахте там?
– В Ордена на рицарите тамплиери, защитници на храма Йерусалим, ме покани преди години Андрей Баташов, светла му памет. Основното нещо, с което се занимават рицарите тамплиери, е да изповядват тъй нареченото икуменическо право. А де факто в основата си това право проповядва една-единствена идея – че Господ-Създателят е един. Той има много различни имена по различните части на света и в различните религии, но в крайна сметка е един. Създателят е един и ние се борим за толерантност на всички вероизповедания и за подпомагане на хора в беда. Имаме доста такива акции за подпомагане не само на хора, но и на цели региони. Целта е хората да се обърнат към вярата.
– Разкажете за някаква конкретна мисия?
– Не мога да коментирам, ние не обичаме да се разискват нашите постъпки. Аз нямам нужда да се пише за такива неща, защото искаме да направим света по-добър. Иначе
всичко друго е суета
– Все пак тази мисия, която изпълнявате, има и някакво финансово изражение?…
– Не всичко в този живот е финанси, материални ценности и т.н. Има неща, които човек трябва да преоцени, да създаде свое верую, за да може да остави нещо след себе си. Благотворителността не се изразява в това кой колко ще даде, а как ще го даде, как ще го направи. Как ще помогнеш на даден човек и той сам да намери пътя си. Не е проблем да нахраниш един, двама, трима… Ти ще ги нахраниш веднъж, но ако човек сам не намери себе си, сам не се самоусъвършенства – никой не може да му помогне.
Затова се организират по света такива общества, които намират финанси, намират ресурси, за да правят благотворителност.
– Лора Видинлиева помага ли ви в това отношение?
– Не. Тя няма нищо общо.
– А кой ви помага?
– Румен Ралчев, който сега е водеща сила на ордена и, слава на Бога, че има хора, които намират начин да помагат. Помощта не винаги е финансова, но се намират начини да помогнеш на хората.
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
