Христо Георгиев, или по-познат сред варненския ъндърграунд като Ицо Тополския, беше част от наркогрупировката “Монопола”, която доскоро бе живият кошмар за шанаджиите в морската столица. След излизането си от затвора, където излежа солидна присъда заради участието си в бригадата, Тополския се покри. Преди близо година и половина той отново бе задържан, след като задочно е бил осъден в Унгария за отвличане и принуда. В момента Христо излежава близо 8-годишна присъда във варненския затвор, а съкилийник му е осъденият за измама и фалшиви документи Йордан Йовчев. Той пък е медийно познат с бягството си от затвора, както и с това, че като рецидивист с 12 присъди е отчел в актива си и опит да натопи надзирател за вземане на рушвет. Чрез свои близки двамата затворници се свързаха с „ШОУ”, за да разкрият потресаващата картина за живот зад решетките. Желанието на двамата пандизчии да разкажат своята истина пред вестника на народа съвпадна с изпратени от източник, пожелал анонимност, шокиращи снимки и клипове, на които се виждат безумни гаври межди лишени от свобода.
– Твърдите, че във варненския затвор, където излежавате присъдите си, сте подложен на репресия, а също, че зад стените на пандиза се случват потресаващи неща…
– Йордан: Точно така е! Нека да започнем с това, че аз бях избягал от затвора и ме нямаше една година, а даже не съм наказан! Пускат ме в отпуск и не се прибирам, което си е условно бягство по смисъла на НК. Как става тази работа?…
– Вие кажете как?
– Йордан: Ами явно някой има интерес да го прикрие това нещо! Заместник-директорът на затвора, който сега отговаря за режима – Петър Атанасов Петров, по това време беше още оперативен работник към Дирекция оперативно обслужване към места за лишаване от свобода и човекът, който се занимаваше с престъпленията на територията на затвора. Но моят случай го покриха. Ето аз сам си го казвам – готов съм да си понеса последствията. Нека ме съдят, даже ще подам сигнал до главния прокурор. Аз имах наказания, карцер, не бях работещ, нямах никакви други положителни прояви, а просто ме пуснаха в отпуск. Режимният Петров разписа да изляза…
– Как се случи така?
– Йордан: Ами случи се с финансов интерес. Да речем, че съм спонсорирал някого… Спонсорирал съм, да речем, някои служители от затвора… 2000 лева съм дал, но не искам да влизам в подробности, защото ще замеся и други лица, които са по висшестоящи, но не са от затвора. И така внезапно се събудих с разписана отпуска.
Искам да подчертая нещо много важно – всички нередности, които се случват тук, стават със знанието на режимния Петър Петров и зад гърба на директора Росен Желязков и другата заместничка – Мария Терзиева…
– Ицо Тополския: Желязков и Терзиева винаги са били в отпуск в моментите, когато стават безобразията и не можем да достигнем до него, за да му обясним за всички тези машинации, които се правят зад гърба им. Моят огромен проблем е, че ми се отказва свиждане от 22 април тази година. Става дума за това, че жената, с която живея на семейни начала – Соня Георгиева Григорова, която е и моя защитничка, не е допускана при мен и така ми се нарушава правото на защита. Петров отрича да е разпореждал да не се допуска до свиждане, но имаше една брутална случка, която искам да разкажа. При последното посещение на Соня като защитник моята приятелка бе вкарана в стаята на режимния в затвора против волята й от един инспектор – Негойчев.
След това ме заведоха и мен там и Петров ми каза, че повече няма да има адвокатско свиждане. Приятелката ми само стоеше и гледаше до вратата и аз казах веднага да напусне пределите на затвора, защото според мен имаше дори опасност за живота й! И тогава Петров започна да й крещи бесен: „Сядай, не съм те освободил!”. И то, момичето, седна уплашено. Аз й казах: „Заминавай, той е мой началник, не твой!” и тя си тръгна. Оттам-нататък не съм видял какво се е случило, но после разбрах, че същият онзи Негойчев
я ритнал, докато вървяла по коридора, така че тя се напикала!
Освидетелствана е от съдебен лекар… Като са толкова отворени и смели сърца и се отнасят така с жени и лишени от свобода – да си хвърлят пагоните и да се пробваме! Може да сме затворници, осъдени за престъпления, но не могат да се отнасят с нас като с животни! За това – нека си решим проблемите по мъжки. Аз ще разпиша декларация, че няма да имам претенции към никого, ако ме пребият…
Всичко това се прави, за да не мога да си построя защитата! Това е лично отношение, защото аз съм малко странен човек – държа на моралните неща в живота. Вярно е, че съм се занимавал с наркотици, но това е минало… Мен още преди да ме задържат, бях решил и избягах от България. Установих се в Гърция, където имах заличка по кикбокс…
– Вярно, че ти беше част от наркогрупировката “Монопола”, който преди години колеше и бесеше във Варна…
– Ицо Тополския: Да, но не желая да говоря за тези неща. Излежах си присъдата, която първо беше 6 години и половина, после е намалиха на 5.
– В момента за какво лежиш?
– Ицо Тополския: За организирана престъпна група. За вземанки от хора, глупости… Не ми се говори…
– За рекет?
– Ицо Тополския: Ами нещо такова… Задържаха ме между Унгария и Сърбия. Бях задочно осъден, присъдата ми влезе в сила на 22 март миналата година. В момента съм прилежен затворник – работя като отговорник на кухнята. Искам да кажа, че “благодарение” на това, че отказваха на защитничката ми да ме посещава, ми се отне всякакво правото не само на защита, ами и на живот! Защото изпуснах всякакви срокове да опитам да ми върнат делото за ново разглеждане. Крайният ми срок за обжалване вече мина и последиците са необратими.
– Какъв е размерът на присъдата ти?
– Ицо Тополския: Ами доста голяма – 7 години и 9 месеца.
– Твърдите, че стават всякакви чудесии в затвора. Какви например?!
– Ицо Тополския: Многократно подавам сигнали за това, че се
вкарват алкохол и наркотици в затвора
но на тези неща не се обръща внимание! Явно има някакво покровителство, не мога да разбера от къде и от кого?!… Мен лично се опитват да ме наредят, или както се казва по нашия затворнически език – да ме оправят, като ми подхвърлят наркотици. Ползват едно момче шпионин, който трябваше да внесе в нашето спално 50 кутии цигари, а там да има и 5 грама хероин…
– Защо според теб искат да те наредят с дрога?
– Ицо Тополския: Защото съм им неудобен – не премълчавам нищо! А тези цигари с наркотиците бяха предназначени и за Александър Иванакиев, който всъщност го нарежда небезизвестният сводник Иво Джуджето, с когото водят дела по между си. Джуджето, който е в ТПО-то (общежитието от открит тип към варненския затвор – б. а.) иска да нареди Иванакиев, дава цигарите на Жоро Ефендито, който пък ги предава на нареждача. И така трябваше с един куршум да оправят два заека – Иванакиев и мен. Целта беше да дойде проверка и да кажат, че са наши, и после – Христо разпространява наркотици… Всичко е заради това, че аз ритам срещу човека, който се занимава с нещата – Жоро Ефендито. А също така и неговият човек – един Йордан, тъй наречения Дупето, който пък преди месец ми подхвърли два пакета с хероин в шкафчето…
– Говори се, че в затвора е пълно с наркомани, които дори зад решетките се друсат редовно. Има ли такива неща във варненския затвор?
– Йордан: Колко докладни има пуснати за намерени спринцовки игли и други атрибути на наркозависими! И няма един наказан досега!
Всички вървят като самолети из коридорите…
– Ицо Тополския: Според вас как влизат наркотиците в затвора? Аз ги вкарвам чрез гълъби?!…
– Йордан: Кои имат достъп до вън и вътре – служителите!
– Имам данни, че зад стените на затвора се случват и доста по-фрапиращи неща. До „ШОУ” достигнаха снимки и клипове с доста брутални сцени – секс извращения и т. н. Случват ли се подобни страшни неща?
– Йордан: Има, разбира се… Педофилите примерно ги мачкат. Има доста такива случаи. Чувал съм за случаи, в които са навирани лопати и метли отзад…
– Ицо Тополския: … бързовари в гъ*а и тем подобни… Но тези неща принципно са минало. Вече не се допускат. С моето идване в затвора тези неща доста намаляха, защото всички ме слушат, като кажа нещо. Мъжката любов иначе е много сериозна. Има случаи да се режат, защото примерно мъжът на единия се целува с друг п…л. Той не издържа – взема ножа и се реже.
– Йордан: Имаше един такъв случай между двама, които после ги разделиха. Те обаче започнаха гладни стачки и ги събраха.
– Доколкото разбирам, Ицо, е вярно това, което приказват – че ти си тарторът на затвора?
– Ицо Тополския: Да, колкото и грозно да звучи – аз съм тарторът на затвора! И не разрешавам да има наркотици вътре!
– Колко човека си напердашил в затвора?
– Ицо Тополския: Ами, май николко. Е,
поплясквам ги, ама културно
(усмихва се – б. а.). И то само наркозависимите – с образователна цел. Аз по принцип не обичам насилието.
– Йордан: Освен наркозависими тук има и луди хора. Това е единственият затвор, в който домакинският щат и лудите са на едно. Има всякакви изпълнения, защото не им се оказва специализирана психиатрична помощ. Има един, дето влиза в тоалетната, маже се с лайна и така ходи по коридора! Не е нормално да живеем с лудите наедно, за тях трябват специализирани грижи.
Има всякакви неща… Ето скоро, например, намериха посята в саксия марихуана, която се отглежда в затвора!
– Ицо Тополския: Предният ден, преди да я намерят, Жоро Ефендито обикаляше в този район. Има тука затворници, приближени на Ростислав Колев, на които тръбата им не излиза от носа! Но надзирателите тук не са виновни, нито пък Росен Желязков или Мария Терзиева, защото всичко става зад гърба им. Тук става дума за Петър Петров, за инспектори от социална дейност и национална полиция…
– Да разбирам, че има корупция сред служители на затвора?
– Йордан: В доста високи измерения, бих казал. Мога да ви дам десетки примери. Примерно мой близък е звънял на Петров, когато беше полицай: така и така – нерегламентирано да ми вкара багаж. Идва, оставя торбите на портала и ми се носят до килията.
– Ицо Тополския: Там в случая имаше храна, защото Данчо не е наркозависим. Но това нещо, което той го разказва… Петров беше споменал, че от 23 години е приятел с Жоро Ефендито. Той като държавен служител няма никакво право да е приятел с криминално проявен! И второ, щом е вкарал на Данчо храна, да се замислим дали…
– Йордан: … айде аз ще го кажа – на Ефендито дали не е вкарвал други неща?!
– Не ми казахте обаче за извращенията?!
– Йордан: Извращенията тръгват от наркотиците – когато нямат дрога, напрежението ескалира. Много неща не стават достояние за обществото навън. Ако един човек от управляващите знае само една малка част от това, което се случва тук – просто ще трябва да запечатат затворите! Ще ви дам пресен пример: Лишен от свобода, приближен на Петров – небезизвестния Йордан Николов – Даката, при едно претърсване в килията му намериха 20 саби! И няма никакви последствия за него…
– Ицо Тополския: … Да, това е един художник – Данчо Каратиста. Тоя преби човека, който се грижеше за хигиената в моята стая. И аз за това влязох в пряк словесен спор с този Данчо, като той ми каза: „Какво искаш, бе?! Да те изкормя ли?!”. Сега той мен няма как да ме изкорми, защото, колкото и да съм се поправил и да се стремя да бъда чиста сълза, Данчо Каратиста точно с две движения ще го неутрализирам! Така, както само аз си знам! Сега се чува, че щял да ме коли – да ми вади саби и т.н…
– Йордан: И друг случай има, който беше покрит. Преди 3-4 месеца дойде една лекарка, която започна работа на граждански договор, и идваше два пъти седмично. Тя завърза тесни интимни контакти със затворника Димчо Йорданов Димов. Хванаха я как си говори с него по телефона и как на седмица му вкарва по 7-8 апарата. Той беше поддръжка и лекарката му се обаждаше – уж, че нещо е станало в лекарския кабинет. Той отива и там вече си правят, каквото си правят… Вече я изгониха, но тя си идва на свиждане на Данчо.
– Ицо Тополския: Е, за любовта граници няма… Но,това същото момче, като му иззеха телефоните, си го пребиха мъжката, както трябва и го затвориха в една стая…
Аз знам, че сега, като ги разказват тези неща за Петров, ще се упражни репресия и спрямо мен. Даже един приятел, на който баща му е полицай, ме предупреди: „Ице, спри се, защото машината ще те смачка!”…
– Йордан: Те даже ще ни изчистят, ако има едно лесно…
– Нима се опасявате от саморазправа?!
– Йордан: Колко му е да ни намерят окачени в килията?!… Ще ни закачат там, ще кажат:
обесил се
ще хванат петима цигани за техни свидетели и това е…
– Ицо Тополския: Като ме питате за извращения, нали го знаете Красен Близнака? (затворник, брат на известния във Варна като „вечният прокурорски свидетел” Светлин Иванов – Близнака – б. а.). Сестричката му беше дошла на свиждане, когато служители на затвора я дръпнаха от групата, вкараха я в една стая и я съблякоха чисто гола, за да й направят обиск! Няма да се учудя и Соня като дойде да я дръпнат в стаята и да я съблекат чисто гола. Да не говорим, че когато била тук, един старшина, по данните от личната й карта я намерил във „Фейсбук”. Свързал се с нея и я карал да излизат да пият и да правят нещо джиджи-биджи… Аз не издържах и му подвикнах на него: ако иска да излезе с мен да пие…
– И сега, когато твърдиш, че си прецакан от системата, какво смяташ да правиш?
– Ицо Тополския: Смятам да съдя сега държавата за абсолютно всичко! Ще заведа около 30 иска за по 20 000 лева! И още нещо смятам да направя – в знак на протест срещу системата и това, че ни мачкат си, сменям българските имена с турски и приемам исляма! Чист българин съм от стар български род и досега само заради Левски не го бях направил. Вече обаче съм задвижил процедура за смяна на имената и скоро ще се казвам Кавак Садък Кахраман, което в превод означава Тополата Праведния Герой… Правя го, защото нищо българско не е останало в тази държава и цялата фъшкия вече е нетърпима за мен!
Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ
ОЩЕ ПОТРЕСАВАЩИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА „ШОУ“, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 20 АВГУСТ
