Обвиненият по „Наглите“ Митко Лебешковски: Не искам отмъщение!

1
Добави коментар
KameliaNew
KameliaNew

Митко Лебешковски е роден през 1967 г. в София. Той е най-големият от братята Лебешковски. Името му нашумя скандално покрай ареста му и участието му в мега делото “Наглите”, в което първоначално бе обвиняем заедно с брат си Радослав, но впоследствие го оневиниха. Митко е държал заведения в столицата, автокъща, имал е бизнес с покер автомати и заложни къщи… Всеки момент очаква да бъде оправдан и на трета инстанция.
Срещаме се в тяхната пицария в кв. “Дружба -2”, където са родени и израснали братята Лебешковски. Вторият брат – Валери, също се отбива в заведението, макар че редовно прескача и до пчелините си в село Калугерово. Третият брат – Радослав, дошъл на бял свят в средата на 70-те години, пък в момента се подвизавал в Швейцария.

– Стопанисвате с брат ви Валери общо заведение. Може ли да се каже, че сте едно сплотено семейство?
– Сплотеното семейство е това, което баща ми ме е карал да постигна. С примери като футболисти на „Левски” навремето – как един брат го викали да играе, пък той казал: „Ако вземете и брат ми, тогава ще дойда”… И покрай тази негова история това ми остана в главата.

Както навремето ни завеща, че трябва да държим един на друг. Ние сме трима братя, когато бях на 16 години се роди сестра ми Александра.
Тя е изтърсакът. Показа се през 1981 г. и сега си имаме и нея да я гледаме.

Но това, което ни се случи на мен и Радослав, не е най-лошото нещо в семейството. През 2009 г. нас ни обвиниха, несправедливо, процесът още е за доказване в съда. Две инстанции ни оправдаваха, сега предстои трета, последна. Надявам се тя да каже същото, като предишните, но ще изчакаме още няколко месеца.

Но ни обвиниха и задържаха, направиха ни медийни герои, отделно направиха финансови ревизии назад във времето на всички… Стигна се дотам майка ми да обясни с какви пари е купен москвичът през 1974 г.!

– Законът не обхваща ли период до 15 години назад?
– Добре, но за това има документ. Имаше такъв въпрос в нейните документи. Трябваше да отговорим на такива въпроси… Ако това не подсказва тенденциозност, не знам кое друго ще подсказва.

– И при сестра ви ли го имаше това нищене под лупа от данъчните?
– В началото на 2011 г. на сестра ми й откриха рак на костта. И
нашите касапи предложиха да й отрежат ръката и част от ключицата – така щяла да изкара още няколко години… Слава Богу, колкото и да се плюе здравната каса, намери се начин държавата да я прати в Австрия да я оперират и сега продължава лечението – с изкуствена става е. Пак казвам – болестта на сестра ми може да няма нищо общо с делото, но за нас тя е основният житейски проблем.
– Родът ви е от плевенското село Писарово. Родителите ви кога се местят в София?
– Те са строителни техници и двамата, идват в София да строят и така взимат жилище в жк „Дружба” – на три туби бензин от София, но навремето е било така – елате да строите социализма, и ние ще ви дадем жилище в столицата.

– По-важен е фактът, че са успели да побият кол тук…
– Да, благодарности на баща ми, че е имал смелостта да тръгне от село за София. Защото моите съученици, като си ида там,

са алкохолици, без амбиции…

Сигурно си имат оправдание за това, може би и на мен животът щеше да ми предложи същото, ако баща ми не беше дошъл в София. Дали е викал неволята, не знам, но е имал смелостта да дойде тук и да се устрои. „Дружба” – „Дружба”.

– Вие сте многодетно семейство, сега това е голяма рядкост, но и тогава не беше често срещана „основна единица на обществото”…
– Те са си селяни, такива са им разбиранията, къде от любов, къде от ниска сексуална култура са тръгнали нещата навремето /смях/. Не мога да кажа, че и четирите деца са били планирани, но са били обичани със сигурност. Баща ми почина през 2002-ра. Беше на 56 години. Неговият баща също е починал на толкова, но при трудова злополука.

Баща ми си отиде от „БТ” – рак на белия дроб. От прословутото „БТ”. Много пушеше. Това е и определящо за моя начин на живот в момента. Аз не съм вярващ, но съм суеверен по някакъв начин и вярвам в съдбата. И това, което ми се случи – делото и прочее, приемам, че е някакво лошо стечение на обстоятелствата. Надявам се, че съм лош пророк, но при тези 56 години живот на баща ми на мен всъщност ми остава много малко време, за да се връщам назад.

При 90 процента от мъжете в ареста, с които съм контактувал, отговорът им на въпроса: „Какво да се направи?”, е: „Отмъщение!”.
Аз обаче не търся отмъщение, защото нямам време да се занимавам с тези неща. За самия човек е много по-лесно да прости. Един път си се натоварил, като са те съборили в калта, а после пък да търсиш начин как да си върнеш и прочее… Какво от това – моето няма да се върне. Има библейски поуки и не че съм го простил, но човек забравя и си мисли за днешния ден какво му предстои.

Аз не подлагам другата страна, но не искам да си връщам шамара. А за ареста… 10 месеца, като ни държаха несправедливо според мен – да, минавали са ми подобни мисли и аз да си отмъщавам… Средата там е такава, че само за това се говори. Но аз реално не знам на кого. На практика този, който е дошъл и ме е бил, него са го уплашили, че идва да арестува някакъв страшен престъпник. Аз съм бил граничар в казармата и знам в каква страшна машина за манипулиране попадаш.

Обясняват ти, че всеки, който се е опитал да мине границата, е враг на държавата, на комунизма и т.н., и ти трябва да направиш всичко да го спреш.

Може би и тези момчета, които са дошли да ме задържат, които са били в ареста и т.н., по същия начин са обучавани – че, виждате ли, това са някакви страшни бандити. На тях не бива да се сърдя. Този, който е казал: „Отидете!”, също може да е имал подчинени, които да са го подвели… На тях ли да се сърдя, на него ли – на кого да се сърдя, на кого да отмъщавам? Нямам време, нито ресурси, а и не искам да се обременявам. Малко или много приемам, че са ги подвели. По команда е дошъл войникът. Сигналът може да не е бил проверен.

– Покрай арестуването ви се разчу за прострелян пръст на един от командосите. Как се стигна до това? Имаше ли схватка, борба?
– След като ме задържаха, единият беше прострелян в краката.

Те първо бяха пуснали, че аз съм го прострелял

После разбраха, че не съм виновен. Докато бях вързан и ми беше завита главата в одеяло, чух, че някакъв колега го прострелял. После в делото четох, че сам се е прострелял.

Имаше и детайли – как аз отварям с дясната, удрям го с лявата и неща от този сорт, и той се прострелва сам… Въпросният човек не съм го виждал. Обвинението, че съм помогнал да бъде наранен, отпадна. Адвокатът ми твърди, че е отпаднало, понеже полицаите са забравили да пуснат някаква молба, но всъщност те са знаели, че това няма да издържи. И затова не са я пуснали.
Като го обвиняваш един човек за пет неща, и едното е толкова смешно, се разколебават и другите обвинения.

– Говори се, че сте много добър математик!
– О, не, просто ми се удава математиката. Имам завършено средно образование, после учих ВИИ „Карл Маркс”, сега УНСС, но само до трети курс, като тогава
започнах и да работя като портиер в едно заведение – „Хавана”.

То вече не съществува.
Изкарах две двойки, които не можах да поправя, и загубих права. Трите висши математики съм ги взел с тройки. Но не съм ги чел.

– Защо и тримата братя ви свързват с подземния бос Димитър Димитров – Маймуняка, за когото днес се знае само това, че е мъртъв?
– Маймуняка ни е приятел, той е с една година по-голям от мен, в едно училище сме учили осем години… Всеки ден сме ритали, борили сме се заедно на състезания в училище… После той стана големият бандит на България. Може би е бил такъв, след като беше убит, сигурно е имало такива работи… И на всеки, като чуят, че е от “Дружба”, му казват: “А, значи ти си от бандата на Маймуняка!” И по този повод вестникарите гръмнаха същото.

Същото стана и с “Люлин” – него пък го обявиха за царство на наркопласьорите. Сякаш в Америка нямаше да познават наркотика без “Люлин”! Моето обяснение е, че в тези квартали са живели и живеят будни, предприемчиви момчета, но родителите им са провинциалисти и те без вуйчо владика се мъчат да пробият.

Бързият и лесен начин за пробиване след падането на комунизма какъв е? Ставаш престъпник. Затова много от хората в “Дружба” са решили да направят кариера, пари и прочее.

На нас обаче това не ни се наложи, защото сме трима братя. За нас беше достатъчно лесно да бъдем авторитет в квартала най-вече, пък и в София, просто защото бяхме “братята”, а всеки друг, като няма брат, на когото да се опре, трябва да намери други начини да изпъкне, да го запомнят, да го забележат… Нас и ни помнят, и ни уважават, надявам се.

Майка ми нямаше време – тя трябваше да готви, да пере и да раздава шамарите, а баща ми – да разговаря с нас. Много сме си говорили с него. Аз твърдя, че не са ме възпитали шамарите на мама, а приказките на баща ми.

Аз съм на улицата, откакто съм 20-годишен

откакто съм човек и трябваше да се реализирам. Това съвпадна горе-долу с началото на демокрацията и аз съм свидетел на всички и законни, и незаконни неща, които се случваха.

Освен със заведенията съм се занимавал и с покер машини, когато това беше актуално, занимавам се последните 15 години със заложни къщи, което също е специфичен бизнес. Повечето хора, като чуят “заложни къщи”, си мислят, че това е някаква секта, някаква престъпна организация.

Искам да обясня откъде идват честните пари в заложните къщи. Това, което се пее по вестниците всеки ден – че се продават крадени вещи, го има и се е случвало. Истинската печалба в този бизнес се реализира обаче от това, че ти си “съединител” между утайката или тинята на обществото – пияници, наркомани, неуспели в живота, от друга страна – строителни работници, дошли преди 10-15 години в София, когато имаше бум на строителството, жените им по Кърджалийско останали, те взимат някакви високи заплати, но не могат да броят до 10, съответно – не могат да си направят сметката, изхарчват си бързо парите, знаят, че ще вземат заплата след 10 дни, идват, залагат, после плащат и така нататък.

Печалбата при заложните къщи се формира от това, че свързваш хора, които не оценяват това, което имат, а са и с пороци – комарджии, наркомани, и другите, нормалните хора, които пък уж знаят стойността на вещите, но не познават утайката. Затова някой трябва да купува от утайката и да продава на тези, които знаят стойността. И така всички са доволни.

А що се отнася до това, че писаха, че съм използвал заложните къщи за пране на пари, ще дам съвет на вашите колеги – гледайте си професията, там всичко е математика, счетоводство…

Проблемът на заложните къщи е как ще си регламентират приходите. Пари се перат много по-лесно през заведения…

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА

ОЩЕ ИСТОРИИ ОТ ЪНДЪРГРАУНДА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА „ШОУ“, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 20 АВГУСТ