Актрисата Лилия Славова: Слави Трифонов си проби главата с пушка в дома на Илия Павлов!

1
Добави коментар
it_maniak
it_maniak

Лилия Славова завършва ВИТИЗ при проф. Крикор Азарян и Тодор Колев с медал, пълна отличничка със стипендия. Актриса във Враца през един изключителен период в този театър – директор е легендата Иван Кондов. Работи с Димитър Гочев, който пристига от Германия и създава емблематични постановки в този театър. Получава награда за женска роля за Ролята на Живка в “Четвърта – пета степен по скалата на Рихтер” на Кольо Георгиев и за Психоложката в “Антиутопия” на Маргарит Минков. Играе само един сезон в Пернишкия театър в главната женска роля в “Щуро племе” – партньорка на друга легенда – Георги Русев. След това емигрира в САЩ, където създава театри и е режисьор, хореограф, преподавател, драматург, сценограф. Директор на студия, мастер учител, председател и собственик на частно театрално студио „Звезди“, член на всички артистични гилдии в САЩ – на кинотелевизионните, театралните и радиоактьорите, член на Актьорския център във Вашингтон и т.н. От участието си във филми се запознава с Джийн Хекман, Михаил Баришников, Том Круз, Матю Макконъхи, Сандра Бълок, Мелани Грифит, Мери Луис Паркър, Клинт Ийстууд, Деми Мур, Стивън Спийлбърг. Освен това е и дясна ръка на Боряна Павлова в конкурса “Мис Българка” в САЩ.Първата съпруга на Краси Ранков продължава единствено за “ШОУ” своя разказ за прелюбопитните и шокиращи истории със своите известни (и емблематични!) bg-приятели!

– Лили, ти имаш много известни приятели и не по-малко любопитни истории с тях. Знам, че при едно от идванията си в България си се срещнала и с Георги Илиев и си му дала ценни съвети…?!
– През 1994 година, малко след като Георги Илиев завзе империята след брат си Васил, една вечер попаднахме с Дарина в Бургас в неговата компания. Имаше и други наши общи близки приятели. Вече беше женен за Мая. Вечеряхме в приятен ресторант и Жоро ни покани в неговата нова дискотека. Искаше да се похвали. Беше горд с нещата, които беше построил. Казва ми: “Имам всичко! Ето, в това селце Влас имам апартаменти, сгради, имам застрахователна агенция, дискотеки… Какво да не му харесвам на този живот!?”. Казвам му: “Радвам се много на твоя успех, но… нямаш всичко!”. Той се сепна, заинтригува се много, дори се засегна: “Какво нямам?! Прошепнах му: “Нямаш джаз клуб!”. Тогава той се наведе към Марти – едно момче, което работеше за него, син на моя приятелка: “Марти, нямаме ли джаз клуб?!”. Марти вика: “Не!”. Жоро започна да ми обяснява: “Какъв джаз клуб, бе,

ние сме прости момчета, борчета, дошли от селата!”

Много семпло, много истинско… Но… след малко пак се наведе към Марти и му вика: “Правим джаз клуб!”. Дарина ми се обади след месец от България и ми съобщи, че Марти работел по въпроса. Така и не разбрах, дали му остана време в неговия бърз и активен живот да направи и това…

– А виждахте ли се повече след тази вечеря?
– Да, после той започна да идва в грандхотел “Варна”. Играехме тенис с Дарина и Илия. Понякога и с Митко Джамов. Проведохме там емблематичен турнир – Жоро Илиев, Митко Джамов, аз и Дарина Павлова. Жоро беше започнал много сериозно да тренира, Митко – също, но нямаха техника! Ние, “каките”, бяхме доста по-напреднали. Играхме да се поопознаем и бяхме решили – в 6 часа, утре – турнир! Качвам се в стаята и виждам – един разкошен букет цветя! Викам си: “Кой може да ми прати цветя на мен тук?!”. Слизам долу и питам: “Абе, някакви цветя на мен да ми е пращал някой?!”. А Митко Джамов си сложи пръста на устата. Викам: “Мите, защо цветя, бе? Ще имам семейни скандали!”. А той: “Не, бе, како! Да не ме биеш много!”.

В тези времена нямаше много кортове и те не бяха добри в тениса. Не си спомням как завърши този турнир, но беше много смешно!

С Дарина са забавлявахме страхотно, разменяхме си партньорите!

С нея си шушукахме, ужасно се веселяхме от това, че имаме по-добра техника. А зрителите на турнира бяха… всичките им бодигардове! Той кой друг да влезе там! /смях/ Жоро и Илия никога не са имали открита вражда, но в тия мътни времена не се знаеше кой от кого да се пази…

– Вие с Дарина сте постигнали тези висоти в тениса в Америка?
– Аз запалих Дарина по тениса. Когато за пръв път й показах как се играе тенис на корта на нашия затворен комплекс във Вашингтон, стъпих на една топка, тичайки назад и… си счупих крака! Дарина се увлече, построи в къщата си тенис корт и се заехме сериозно! Огромно удоволствие изпитвахме, когато биехме Илия! Той беше много сладък като игреше тенис – нямаше никаква техника!
Изобщо, спортувахме много. Те имаха коне в имението си в Мидълбърг, обичахме да яздим заедно с децата. Ски карахме сериозно в Боровец, в Швейцария, във Франция, във Вермонт… – там Илия нямаше равен на себе си!

Веднъж в Килингтън, щата Вермонт, бяхме с тях и със семейството на Митко Джамов. Неговата съпруга беше бременна, значи точно преди 16 години. Седнахме привечер в едно малко ресторантче. Ядяхме топла супичка. В съседната зала мъжът ми и Илия игреха карти. Дарина, майка ми, която пътуваше с нас, и другите жени редяха пъзел с децата. Изведнъж аз загубих съзнание и съм припаднала! Митко изтичал и казал на Паско:

“Нещо стана на жена ти! Падна в супата!”

А аз съм си глътнала езика! Мъжът ми ми спаси тогава живота – извади езика от устата ми! Страхотната умора и разликата в налягането са предизвикали събирането на границите на кръвното ми. Тогава Митко заяви пред всички: “Боже, в какви ли не ситуации съм изпадал, какво ли не ми се е случвало, но толкова в живота си не съм се плашил!”.

Имам и други такива случаи – годината преди това бяхме във Франция, във Валдизер, с Дарина и Илия и едни мои приятели. Наоблякли сме се много красиви да излезем вечерта, след като сме карали цял ден ски, били сме щастливи с децата. Бях се “овъртяла” в някакви кожи! И изведнъж… започнах да повръщам на средата на суперлуксозния хотел върху моите приятелки и моите кожи! /смях/

– Слави Трифонов идвал ли е на гости на Илия Павлов в Америка?
– Слави дойде на гости на Илия и на Дарина за Нова година – мисля, че беше точно годината преди да го убият. Бяхме в имението им в Мидълбърг, пяхме, пяхме, танцувахме!

На сутринта, на самия 1-ви, сме станали само аз, съпругът ми, Слави Трифонов и Пламен – момчето, което ни помагаше. Моят мъж е запален ловец, Илия – също, в Западна Вирджиния ходеха много често на лов и естествено имаха много и интересни оръжия. Още вечерта Слави обясняваше на мъжа ми, че и той се е запалил, но още не е почнал! Затова на сутринта Паско каза на момчето: “Донеси му пушката!”. И то я донесе. Докато Паскал успее да извика: “Внимавай, пушката рита!”, Слави излезе навън и гръмна! Нали беше и Нова година! Върна се, а между очите му… една огромна цепнатина! А аз започнах да се смея като откачена, защото той

изглеждаше като едно голямо тъжно дете – толкова жално гледаше!

Викам му: “Слави, много искам един ден да дойда в твоето предаване и да разкажа тази случка!”. А той: “Знаеш ли кога ще дойдеш в моето предаване! Ама, никога!”… Не се оказа нищо страшно, въпреки че изглеждаше, че трябва да се шие. Имах една специална лепенка, превързах го, ходи така цял ден. Той ни закле никога да не разказваме тази история, за да не му развалим имиджа, но… /бурен смях/

– Имаш ли куриозни истории и с твоя първи съпруг – култовия актьор Краси Ранков?
– Хиляди! Краси ме покани в Балчик, за да ме представи на родителите си и на екипажа на кораба, на който е работил. Краси е бивш моряк и е работил като капитан на учебен кораб. Това е мислил да прави, кандидатстването му във ВИТИЗ дошло съвсем случайно. И аз – издокарана – се появявам на кораба! Той тръгва, навлизаме в морето. Краси решава да строи морячетата и така официално да ме представи пред тях. Аз започнах да марширувам и да се ръкостискаме. При ръкостискането с третото моряче, изведнъж… “изригнаха” цялата ми закуска, вечеря, обяд – върху морячето, върху мене, навсякъде! Получих морска болест и оповръщах цялото учебно корабче! Наложи се да мият с маркуч не само мене и морячето, но и цялата палуба!

След няколко дена Краси ме “строи”: “След като си моя приятелка, трябва да се пребориш с морската болест! Ще те кача на платноходка!”. Нареди: “Ти ще бъдеш юнгата, аз – капитанът!”. И се започна: “Взимай въжетата, давай въжетата! Да, капитане! Не, капитане! Юнга, тичай!”… След няколко минути навлезе лодката в морето, тръгваме да вдигаме платна, но… на мен нещо ми намокря под краката! Казвам му: “Краси, извинявай, но има вода в лодката!”. А той ми се сопна: “Ти се намираш в Черно море – какво искаш да има в краката ти?! Не можеш да останеш суха!”. Аз си замълчах, реших да не се излагам, стиснах зъби… Но той, докато връзва някакви морски възли и въжета, аз започнах да чувствам, че водата все повече и повече се издига! Изведнъж Краси се плесна по челото: “Леле! Забравил съм пробката!”. С пробката се запушва дъното на платноходката, след като си измие и се подготви за плаване. А ние сме на 20-30 минути навътре в морето! Взехме греблата, дърпахме, плувахме и измъкнахме лодката на брега! И това наше пътуване завърши безславно! /смях/ Корабът ни пътува в морето на живота…

– Ти си близка приятелка с Ирен Кривошиева. Откога се познавате?
– Ние с Ирен сме съученички от малки, съседки сме в центъра на София, с нея и актрисата Нели Топалова. Познаваме се покрай театралните си интереси и от кандидатстването си във ВИТИЗ. Тя влезе няколко години по-късно от мен. Когато Ирен емигрира в Америка, постепенно си възстановихме приятелството. Изпратих едни от най-близките си приятелки да й помагат в бутиковия й магазин със стоки от Франция и от България, когато тя пътуваше до български фирми, за да прави поръчки. Те са с изключително добри впечатления от нея и от сина й Владко. Познавах и един-двама от бившите й съпрузи…

Един ден бяхме в София в едно кафе с Нели Топалова и тя ми казва: “Ирен е тук. Искаш ли да й се обадим, но да не казваме кой е?!”. Не я бях виждала няколко години. Нели й се обади и каза: “Ирен, един човек иска да те види”. Тя пита: “Кой е този човек?”, но Нели не й каза: “Тръгвай веднага, като дойдеш, ще видиш кой е!”. След малко се появи Ирен, вървеше след един мъж. Нели само каза: “А-а-а, а-а-а!”… Преди Ирен да успее да ми каже нещо, мъжът се хвърли към мен и започна да ме прегръща и да ме целува: “Здравей, Лили, как си, какво правиш?!”. Напълно непознато лице за мен! Казвам: “Аз съм много добре, а ти кой си ?”. А Ирен започна да се смее безумно и вика: “Това е моят ревнив съпруг, който мислеше, че отивам на среща с поредния си мъж!”. Оказва се, че нейният пети съпруг е мой бивш съученик от гимназията – Тони!

Преди това Ирен беше омъжена за наш колега оператор – Владо. Но зад гърба й, те със сестра й започват любовна авантюра. Сестра й живееше при нея в Щатите и Ирен много й помагаше. И в крайна сметка

Ирен и Владо се развеждат, и той се жени за сестра й…

Та по-късно аз отидох на гости на Ирен и Тони в Непалс, Флорида. Магазинът й беше много близо до океана. Една вечер тръгнахме двете към плажа. Решихме да поплуваме. Плажът вече беше пуст, някъде към 19:30. Имаше само трима души на брега и някакви японци, туристи – мъж, жена и дете. Влязохме навътре да плуваме, смяхме се, говорихме си. Изведнъж поглеждаме към брега и виждаме, че японецът много активно ни снима! Ирен започна да се шегува: “Виждаш ли, и тук ме познават! Дошли са от Япония да ме снимат!”. А японецът, наистина, много активно снимаше! Ирен продължи да се шегува: “Ето, и жената ми маха!”. Казвам: “Може и на мен да маха и аз съм известна и то тук, в Америка!” . Но Ирен малко недовижда. Разбирам, че японците не ни махат, а ни дават знаци да излезем от водата! Обръщаме се ние и виждаме… гърба на една акула, която се движи към нас! По най-бързия начин излязохме от водата! Японецът снимал залязващато слънце, видял отдалече акулата през обектива и започнали да ни махат да излезем, а ние – суетните артистки, го приехме като щурм на папараци във Флорида! /смях/

– После си учила сина й Владко на актьорско майсторство….
– Ирен дойде при мен във Вашингтон. Имам театрално студио за подготовка на студенти за театралните университети, за кастинги за филми и за пиеси… Тя се включи, даде им много полезни съвети и моите студенти много я харесаха.

Синът й Владко точно беше завършил колеж по икономика. Той споделил, че иска да се пробва в актьорската професия, в това, което майка му и баща му правят. Ирен ме помоли той да дойде при мен в студиото, аз да го пробвам и да му кажа има ли някакъв шанс. Сподели, че тя като майка не може да го направи. Като дойде Владко, краката ми се подкосиха – помислих, че младият Стефан Данаилов влиза! Невероятно копие!
 
Начинът му на говорене, маниерите, фигурата, походката – имах чувството, че се е възродил! Обадих се на баща му и го попитах: “Стефане, какво да кажа на детето, при мене е! Да го окуража ли, дай ми съвет!”. Ние сме близки. Знаех и от него, и от Ирен, още от самото начало за връзката им, за детето… И моят съпруг Паско години наред е бил много близък негов приятел. Стефан тогава ми каза нещо много умно: “Лили, ти сама ще прецениш, а и той ще прецени за себе си!”… Останах с изключително приятно впечатление от Владко. Нищо от това, което тук се говори за него! Точно тогава имах премиера в Кенеди център, в центъра на Вашингтон, той много ми помогна! А аз го представих на всички българи, които дойдоха. Накрая Владко ми каза: “Нека да помисля дали е това, което искам за себе си!”.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА