Какво точно се е случило с изчезналия над Атлантическия океан на 1 юни самолет на Air France вероятно ще остане загадка още дълго време. „Битка срещу времето“ нарече издирването на останките на мистериозно изчезналия с 228 души на борда Airbus 330 френският министър на екологията Жан-Луи Борло. И с право, защото черната кутия на самолета ще предава само 30 дни, а с нея може да изчезнат и шансовете да разберем какво точно се е случило в нощта на 1 юни. Мисията не е лесна, тъй като средната дълбочина на океана е 2 мили, а подводните течения са доста силни.
Надеждите, че може да има оцелели пътници, умряха още в първите часове след като стана ясно, че самолетът е изчезнал над океана. Полет 447 на Air France от Рио де Жанейро до Париж остава обвит в мистерия. Самолетът изчезна 4 часа след излитането си на около 650 км. североизточно от архипелага Фернандо де Нороня без да изпрати сигнал за помощ. Бразилски самолет, включен в спасителната акция, съобщи днес, че е забелязал останки в океана, които може би са от изчезналия Airbus 330. Дали това действително е така, все още не е официално потвърдено. Откритите останки са доста малко за толкова голям самолет, което затруднява идентифицирането. Така загадките около инцидента продължават да се трупат.
Какво обаче може да накара един голям и иначе стабилен самолет като Airbus 330 (това е първият сериозен инцидент с този модел) просто да изчезне? Обстоятелствата противоречат на всякаква логика. Air France е сред авиокомпаниите с най-малко инциденти в света. (В действителност, ако от полет 447 наистина няма оцелели, това ще е най-лошият нещастен случай в 75-годишната история на френската авиокомпания и най-смъртоносния авиоинцидент от 2001 г. насам.) Капитанът на полета е опитен пилот с повече от 11 000 летателни часа. Помощниците му също имат сериозен стаж. Самолетът извършва полети от 2005 г., т.е. не е много стар. По данни на Aviation Safety Network, база данни, която обхваща 12 000 авиоинцидента от 1943 г. насам, Airbus всъщност има доста скромно досие в това отношение. Освен това статистиката сочи, че фаталните инциденти по-време на полет са с около два пъти по-малко от тези, които се случват при излитане или кацане и в района на летищата.
След като бяха отхвърлени версиите за похищение или терористична атака, като най-вероятна причина за инцидента с полет 447 бе посочен удар от мълния. Самолетът изчезва в район, известен с доста бурните си климатични условия. По данни на метеролозите по времето, когато най-вероятно е станал инцидентът и на височината, на която се е движил самолетът (над 10000 метра), е имало силна буря с гръмотевици. Авиационните експерти обаче твърдят, че съвременните самолети са конструирани така, че да издържат на ударите от мълния, които в авиацията всъщност са често явление. Според тях най-вероятно става дума за низ от инциденти, които са довели да повредата на системите на Airbus 330. Метерологът Пиер Лазне твърди, че съществува вероятност самолетът да е ударен от мълния и в същото време да е бил повлечен от въздушно течение (в този район те достигат скорост до 200 км/ч.)
По фатално стечение на обстоятелствата полет 447 изчезва докато е далеч навътре над океана и не е в обхвата на наземните радари нито в Южна Америка, нито в Западна Африка. Все още няма данни дали е регистриран от някой сателит. От самолета са изпратени автоматично около дузина съобщения за отказ или повреди на различни системи, но тъй като нито едно от тях не съдържа сигнал за бедствие, авиодиспечерите ги прочитат часове по-късно. Че нещо не е на ред става ясно едва когато пилотите не се обаждат в обявения час на въздушния контролен център в Сенегал. В продължение на няколко часа се смята, че всичко с полета може да е наред и просто комуникационната система да е повредена, но очакванията остават напразни.
Какво точно се е случило обаче ще можем да разберем чак след откриването на останките на самолета и черната кутия. Понякога това отнема доста време. Черната кутия на пътническия самолет, който се разби в Червено море през 2004 г. на излитане от египетския курорт Шарм-ел-Шейх беше открита 15 дни след катастрофата, а тогава мястото на инцидента се знаеше точно от самото начало.
