На следващите страници ще ви се разкрият няколко алпийски пейзажа, заснети от моя приятел планинар, с когото през есента (брой 9) направихме и една хубава статия за полските Татри. И този негов разказ за Алпите датира от лятото на миналата година. Маршрутът на „експедицията“ с трима главни герои бе Русе – София – Ниш и Белград (Сърбия) – Загреб (Хърватия) – Любляна (Словения).
Първото изкачване беше за аклиматизация – Триглав, 2863 метра, първенец на Словения. Върхът бе лек, но ако си неопитен, ще ти се стори адски труден. По пътя има много осигурителни въжета и стъпала. Качих се в мъгла по маркировката. Денивелацията бе 1850 метра. След Триглав поехме към Гросглокнер, който се намира в Австрия, и е първенец на страната. Популярен е със “славата” си на втори по смъртност в Алпите, а трудностите се крият в пирамидалната му форма и в липсата на фиксирани осигурителни въжета или стълби. Това е причината изкачването да става с гидове. Аз се изкачих два пъти – първо избрах по-трудното и интересно ребро Stüdlgrat и слязох по нормалния път. Реброто има пасажи за катерене от втора до четвърта категория. Втория ден използвах с приятелите си нормалния маршрут, по този път се преминават два ледника. Опасни са, заради пукнатините и опасността от подхлъзване, както и от срутвания.
Следващата спирка бе на швейцарска територия – Цермат. Преди това преминахме Лихтенщайн. Спахме по къмпинги. Целите бяха Цумщайншпитце и Дюфуршпитце. Цумщайн се качва лесно, само с ходене, но преди това има преход (4-5 часа) през ледник. 4563 метра (аз тръгнах от 2800 м, там беше палатковият ни лагер). Пих кафе в най-високата хижа в Европа – Маргарита (4559 м). На втория ден изкачихме Дюфуршпитце (4634 м), първенеца на Швейцария, видяхме Монблан и Матерхорн. Дюфур е значително по-тегав връх от Цумщайн, една полска свръзка горе на върха ни каза, че е по-сложен технически от Монблан. Над час и половина в най-горната му част се преодоляват обледенени скални пасажи, няма набити клинове за осигуряване.
Освен морално удовлетворение, получих и някаква представа за въздуха на 4600 метра. Не се почувствах нестабилен. Преодоляването на денивелации по 2000 м ми се отрази позитивно. На връщане минахме през Милано и Венеция.
