На 30 август 1994 година престъпна ръка отне живота на доц. Цветан Цветанов, ръководна фигура от Армейския спортен клуб и един от основателите на асоциацията за лична сигурност „Защита“. Трагедията се разигра посред бял ден в блоковото пространство между тогавашното кино „Изток“ и Борисовата градина, недалеч от мястото, където малко по-късно проехтяха фаталните изстрели срещу партийния бос и бивш премиер Андрей Луканов.
Двадесетина години след дръзкото покушение срещу доц. Цветанов най-близкият му човек, сестрата Сузана, отговаря на някои въпроси от онова време и днес.
– Какво си спомняш от оня миг в края на август 1994-та?
– Имах работа из Берковица, пуснах радиото в колата. Никога не мога да си простя, че когато са убивали брат ми, аз съм слушала музика! Оттогава зазвучи ли мелодия, в душата ми плъзва хлад. Животът ми се преобърна.
– Предчувстваше ли Цецо нещо?
– Мисля, че да. Когато си идваше у дома в Берковица и имаше среща с някого, ме караше да отида първо аз и да видя кой е там на уреченото място.
– Споделяше ли нещо с теб от отношенията си по служебна и приятелска линия?
– За личните си проблеми споделяше всичко, съветваше се с мен. Но за служебни неща – никога нищо. Няма да забравя обаче как веднъж притеснено му казах да се пази, защото всичко в България вреше и кипеше, а той ме успокои: „Няма да посмеят да ме пипнат, защото ако стане нещо, ще хвърчат глави!“. Но злото се стовари върху неговата глава, никоя друга не пострада, или поне аз не съм чувала.
– Имаше ли неприязън към известни бизнес групировки и личности от ъндърграунда?
– Да, към Илия Павлов. В началото са били близки, Цецо дори е бил сред основателите на „Мултигруп“, но впоследствие нещата се развалят, доколкото мисля, заради фирмата „Темида“.
– А кои бяха съмишлениците и приятелите от асоциация ”Защита“? Кои са идвали у вас?
– Казваше ми, че тази асоциация ще се бори с мафията, със злото, в противовес на борческите структури и рекета. Планираше през септември 1994 г. да си дойде в Берковица и да готви труд за професура. „Защита“ бе учредена заедно със Слави Бинев, за него брат ми казваше: „Слави, ти си моят втори син“. Работеха и със Стефан Гайтанджиев, с шефа на военната прокуратура Лилко Йоцов. У нас идваха и други хора на сравнително високи постове.
– След убийството дочу ли по-особени версии и коментари?
– Чувала съм много неща, но кое е истина… сигурно никога няма да я науча, така ми каза Бойко Борисов на предизборно събрание в Монтана през 2009 г. на зададения от мен въпрос ще се разкрие ли най-после убийството на доцент Цветан Цветанов.
– Злосторници разровиха гроба му по тъмна доба. Кои бяха копачите и откраднаха ли нещо?
– Това беше ужасно! Според полицията са били цигани, но не вярвам, циганин по тъмно в гробищата – ще умре от страх! Едва намерих сили да препогреба брат си. Може би поръчителите на убийството толкова са се плашели, че са искали да се убедят, че Цецо действително е под земята.
– На погребението имаше тълпи хора, а вярно ли е, че за 40-те дни приятелите не са дошли?
– Нямаше ги. За петата годишнина дойде Красимир Гайдаров, тогава директор на спортния комплекс „Червено знаме“, благодарна съм на Краси и съпругата му. Благодаря на всичките му истински приятели, от тях е и бившият кмет на Берковица Краси Статков.
– Получи ли някаква подкрепа от тях?
– Да. От Слави Бинев, от главния секретар на „Мултигруп“ Бойко Драганов, от Краси Статков. Признателна съм.
– Какво се случи в семейството ви след удара?
– Аз живея в Берковица, детска учителка съм. Синът ми е в София, за сина на Цецо нищо не знам. Не поддържам контакти с него и майка му, бившата съпруга на брат ми.
– Някои от приятелите на Цветан направиха политически кариери, обаждат ли се?
– Никой не ми се обажда. Аз не съм важна, надявам се да не забравят брат ми. Най-вече се надявам поръчителите и убийците му да не са между живите, но преди това да им се е случило всичко лошо, което ме съсипа и мен.
– Преди време момчета от Берковица се сблъскаха с автомобилния кортеж на Бойко Борисов, какво се чу из града за виновните?
– Трябва да си бил там, за да кажеш. Но мълвата тук беше на друго мнение от официалното…
Замесиха берковчанка в последната нощ на Мишо Бирата, но тя уж поела тази роля, за да прикрие своя омъжена приятелка там?
– Не съм чула подобен слух, знам само прочетеното във вестниците. Освен да съм пропуснала нещо, но мисля, че личният живот на хората е неприкосновен.
Странният сън на Сузи
Малко преди убийството на брат си Сузана сънува странен сън. Съседката Ермена й казва: „Застреляха Цецо!“ и си скубе косите. Събужда се и разстроена, отива в София в хотела на ЦСКА в комплекса „Червено знаме“. Намира брат си и почти през плач му казва: „Знаеш ли какво сънувах!“. Доц. Цветанов сърдито я прекъсва, не желаейки да чуе нищо: „Спри, престани, забранявам ти да плачеш!“, каза моят брат, спомня си Сузи, не пожела да чуе и частица от онова, което със зашеметяваща точност се стовари съдбовно в края на август 1994 г.
Годините минават, въпросите остават. Дали бизнес интересите на доц. Цветанов към управлението на спортния тотализатор не насочиха дулото към главата му? Дали намеренията на „Защита“ да се опълчи срещу пълзящия бандитизъм не подплашиха криминалния ъндърграунд? Как се случи, че шофьорът и охрана на Цветанов в този ден е очаквал шефа си не на улицата пред дома на приятелката му, а на доста голямо разстояние, чак до кино „Изток“ – така по-късно вдигнаха охраната от Луканов и разчистиха „хоризонта“ пред килърите.
И най-важното: само близък познат на Цветан Цветанов може да върви с него по улицата и необезпокояван от упор да стреля в главата и врата му. Кой е той и чия поръчка изпълни?
Борислав КОСТОВ
