Завършва ВИТИЗ при проф. Крикор Азарян и Тодор Колев с медал, пълна отличничка със стипендия.Актриса във Враца през един изключителен период в този театър – директор е легендата Иван Кондов. Работи с Димитър Гочев, който пристига от Германия и създава емблематични постановки в този театър.Получава награда за женска роля за ролята на Живка в “Четвърта – пета степен по скалата на Рихтер” на Кольо Георгиев и за психоложката в “Антиутопия” на Маргарит Минков.Играе само един сезон в Пернишкия театър в главната женска роля в “Щуро племе” – партньорка на друга легенда – Георги Русев.Създава театри в САЩ, където е режисьор, хореограф, преподавател, драматург, сценограф. Директор на студия, мастер учител, председател и собственик на частно театрално студио „Звезди“, член на всички артистични гилдии в САЩ – на кинотелевизионните, театралните и радиоактьорите, член на Актьорския център във Вашингтон и т.н. Първата й студентка, само на 9 годинки, получава ролята на Козет в „Клетниците“ на Бродуей…
Дясна ръка на Боряна Павлова в конкурса “Мис Българка” в САЩ!От участието си във филми се запознава с Джийн Хекман, Михаил Баришников, Том Круз, Матю Макконъхи, Сандра Бълок, Мелани Грифит, Мери Луис Паркър, Клинт Ийстууд, Деми Мур, Стивън Спийлбърг.Първата съпруга на Краси Ранков продължава единствено за “ШОУ” ексклузивния си разказ за своите прелюбопитните и шокиращи истории с известните си бг приятели!
– Лили, ти си била близка с Чочо Попйорданов, който наскоро ни напусна.
Вярно ли е, че той ти прави шокиращо признание, когато ти гостува в Америка?
– Чочо Попйорданов ми е гостувал няколко пъти. Идва първо с една постановка с Пламен Марков, след това идва с “НЛО”. Не го познавах като колега, познавах баща му. Но още първия път той ме погледна и ми каза: “Ние с тебе имаме много да си говорим! Като дойда следващия път, ще си говорим!” Беше много странно!
След това като дойде с “НЛО”, вече ми гостува вкъщи, пожела да спи у нас. Тогава той ми каза знаменателното: “Ти си виновна за всичко в моя живот!” Останах като втрещена и го попитах: “Чочо, точно как съм виновна за всичко в твоя живот?!” Та аз доскоро не го познавах…
И той започна да ми разказва една много сладка история. Няма да забравя колко чаровен беше! Започна: “Аз бях щастливо женен за Хилда Казасян, нали знаеш?” Казвам: “Да.” Той продължи: “След това отидох да снимам филма “Дунав мост” с твоя бивш съпруг Краси Ранков!” Казвам: “Да”. “Там имах една мила колежка Йоана Буковска, много приятно момиче, с което много добре се разбирахме. Краси Ранков ме покани да пътуваме до Балчик, за да му погостуваме през един уикенд по време на снимките. Казвам неразбиращо: “Да, и каква е връзката до тука, Чочо?” А той повиши нервно тон: “Слушай, слушай! Пътуваме ние от Русе, минаваме през Разград, за да вземем твоя бивш свекър. Като пътувахме, той се обърна в колата и каза: ”Това момиче много прилича на моята бивша снаха!” Тогава за пръв път чух за теб. А аз вече се бях позалисал малко по Йоана Буковска! След това отиваме в Балчик, и твоят бивш съпруг ни оставя двамата с нея в къщата, за да вземат вино и грозде от вилата!” Казвам му: “До тук не виждам пак за какво съм виновна!” А той: “Чакай, чакай! На стената на стаята виждам една снимка, на която си ти и си страшно много, много красива! И понеже с Йоана останахме много дълго време сами и понеже нямаше какво друго да правя – между образите на две хубави жени – се влюбих!”
Тази история той ми разказа някъде час, час и половина със страхотни подробности! И… неговият анализ беше, че ако съм била женена още за Краси Ранков и съм присъствала, може би съм щяла да предотвратя неговата драма с Йоана Буковска! /смях/
Казах му: “Следващият път като дойдеш в Америка, искам да има промяна в твоя живот!” Той дойде след време с думите: “Преди бях започнал да потъвам, сега съм стигнал на дъното – и това е промяна!” Водихме много мъжки, честни разговори за неговата кариера, разбрах, че нещата в “НЛО” не вървят на добре. Разказах му за моите операции и катастрофи, а той – колко пъти е падал на главата си и е жив! Темата за счупените глави беше основна! Аз също имам много падания на собствената си!
Тази година не можах да повярвам, като ми се обади много близка негова колежка и ми каза, че е паднал и се е убил, не можех да повярвам на ушите си! Бях изумена, че той така завърши живота си!
Та, когато ми каза, че е стигнал дъното, Чочо ми обеща следващия път, когато се видим, наистина да има положителна промяна при него!
Преди 5 години Чочо дойде на Коледа, празнувахме заедно, тогава ми представи Даниела. Каза ми: “Това е момичето, което от дете съм обожавал! Това е единственият човек на този свят, който ме е разбирал! Много държа да видиш, че както ти обещах – аз започвам един нов живот!”
– И Мартина Вачкова е гостувала често на теб и Дарина Павлова в Америка?
– Първият път дойде някъде 2002-2003 година. Решихме да я посрещнем като стар наш приятел и да я изненадаме с нещо. Майка ми направи една питка, а аз поканих моя хореограф Иван Димитров с един огромен тъпан!
И … тримата с Дарина и Иван я посрещнахме на международното летище във Вашингтон облечени с народни костюми, с хляб и сол, със силно думкане, “и-и-и-хуу”, “Добре дошла!” – голяма олелия настана! Хората ни питаха: “Кого чакате? Какво става?” А ние отговаряхме: “Една голяма българска звезда!”
Появи се и самата Марта – притеснена, уморена, раздърпана, но, разбира се, се зарадва много! Продължихме с песни и танци, прибрахме се после вкъщи, посмяхме се здравата!
На другия ден тръгнахме да водим Марта на шопинг, това си беше част от програмата. И в един магазин, потънали в някакви стотици рафтове с дрехи, изведнъж чувам гласа на Марта: “Тук една жена ми говори, една жена ми говори!” Отивам аз, а жената ми казва щастливо: “Но това е българската звезда, българската звезда!” Била на летището, когото сме я посрещали, и сега разпознала Марта! Марта беше много горда: “Мен вече ме познават в Америка!”
След това отидохме на обяд в един много луксозен ресторант, който се държи от много стар мой приятел, италианец. Всичките си приятели водя там, много е приятно! И на него казахме: “Това е една голяма българска звезда!” Той беше много щастлив да ни обслужи.
Добре, ама Марта хлътна нанякъде, отиде явно до тоалетна! След малко се появява с нещо нахлупено около главата – виждам, че това са едни хартии за еднократна употреба, които всеки поставя на тоалетната чиния преди да я използва! И … съобщи триумфално, че след като не е разбрала предназначението им дълго време, решила, че на една българска звезда й отива страшно много да има корона! Освен това иска политическо убежище в тоалетната на ресторанта! Изпаднахме в истеричен смях и заразихме цялото заведение!
След няколко дни с Марта, Дарина и няколко наши приятелки заминахме за Мексико – Чеченица. Отидохме в едно дискотека. Танцувахме, веселяхме се! Пиехме шампанско и … в един момент започнаха да ни поръчват от друга маса. Попитахме: “Кой ни го поръчва?” Посочиха ни някакво младо момче, ние му махахме, а Марта се смееше: “Може и тука да съм известна!” На следващата бутилка, а ние говорим за шампанско “Кристал”, което е страшно скъпо, започнахме да настояваме: “Ама, какви са тези хора, какво е това момче?” Отговориха ни: “Синът на президента!”
Викаме: “А-а-а-а, синът на президента на клуба! Значи те са разбрали, че имат гости от България и ни черпят!” След време пристигат бодигардове и ни канят на масата на въпросното момче! Казахме си: “Защо да не седнем! Синът на шефа на клуба се забавлява, вижда някакви зрели жени как се забавляват, и може би това го е привлякло!”
Но като седнахме, заговорих едно от момчетата от компанията: “Вие кои сте, бе момчета?!” Той ми отговори: “Аз съм първи братовчед на сина на президента, а това е синът на президента на … Мексико!” /смях/
Така сред стотици хора в дискотеката, се оказахме лични гости на сина на президента на Мексико!
– Близки приятелки сте и с друга култова актриса, Аня Пенчева…
– Да, ние сме от един випуск във ВИТИЗ. През почивките между лекциите бягахме да лапаме сладкиши в “Кристал”! 11 стотинки на тортичка!
В деня преди да напусна България, преди 27 години се срещаме на улицата. Анчето се захласна по вносния ми червен чорапогащник /сестра ми емигрира години преди това и все имах нещо „вносно“ по себе си. Мушнахне се в един случаен вход и … аз останах без чорапогащник!
Тя ми каза: “Роклята ти е също прекрасна!“ Аз извиках: “Анчееееее!.. Не мога да ходя гола! Щом се върна, ти я обещавам!”
Така и не се върнах, но тя е първият човек, на когото писах !
Традицията да си подаряваме остана и често си „сваляме“ дрехите от гърбовете една за друга! За мен тя е един много щедър човек, на когото мога да разчитам!
След много години на фестивала “Любовта е лудост” във Варна бяхме с Аня и Ивайло /Караньотов – б. а./ Заговорих се с Ивет Лалова. Тя тогава беше приятелка на Ники Илиев. Казах й: “Аз съм се състезавала с майка ви, Лиляна Панайотова!” А тя: “Това не е майка ми, а първата жена на баща ми!” И толкова. Аня продължи да говори с нея, а аз се върнах при Ивайло.
Той ме попита: “Какво толкова си говорите с Ивет Лалова?! Откъде я познаваш пък ти?” Казвам: “Аня ме запозна”. И наистина Аня каза: “Ела да видиш Ники, синът на Бойко Илиев, с кое момиче ходи! Просто исках да й кажа, че съм се състезавала с майка й…”
Ивайло замълча, замисли се, обърна се към мен, започна да ме гледа в очите и казва: “А, значи това си ти?..” В този момент вече Анчето се беше върнала при нас и ни слушаше. Той продължи: “Червеният бански! Боже, аз знаех, че си ти!” И… Ивайло ми разказа една смешна история за един спортен лагер на ЦСКА преди много години, на който ме ухажвал като гламав и търчал след мен!
В този момент Аня се обърна към мен и ми каза “драматично”: “Ето, имах една истинска приятелка, и нея загубих!” /смях/
А аз нямах никакъв спомен, нали им бях “кака” на всичките! Била съм на 16, а другите, включително и Илия Павлов, по на 13-14!..
– С актрисата Мариана Димитрова познавахте ли се добре? Никой ли не можеше да я спаси от самоубийството?
– Знам всичко около историята й. Дори успях да я гледам на сцената преди това да се случи. Направи прекрасен спектакъл в Сан Диего! Нашата приятелка Милена Фучеджиева помогна на сина й. Намери му работа, той влезе на лечение при нейни приятели в една клиника за наркомани, вече се е излекувал и помага на другите. Милена му спаси живота!
– Ники Сотиров също е твой приятел…
– Когато през 1991 г. открих театър в Съединените щати, намерих снимка на Ники Сотиров, който ми беше дал свое портфолио. Разкошна негова снимка с една бяла риза! Сложихме неговия лик в огромен размер – 2 метра на метър пред театъра! Много години тази снимка служи за наш плакат на театъра. Привлече изключително много хора! А театърът беше на много хубаво място във Вашингтон, до самия Пентагон! Години наред Ники Сотиров беше лицето на нашия театър, който тогава се казваше “Класика”! Той се превърна в късмета на нашия театър! Американци с бирени коремчета като минаваха покрай неговата снимка, коментираха: “Никога няма да постигнем формата на този мъж!”, а американките пък си споделяха: “Трябва да го гледаме това момче, страшно хубав мъж!”
След години Ники Сотиров ми гостува в Америка и аз му споделих всичко това. Той нямаше нищо против, дори беше много щастлив! Ние сме били в един випуск във ВИТИЗ с него. До късно през нощта пихме, пяхме и си обещахме на другия ден да се видим отново. Но аз катастрофирах много тежко, едва не загубих живота си. Един от първите хора, които видях до главата си, като се събудих в болницата, беше Ники…
– Лили, знам, че си много наясно с “българската връзка” при големия тенор Пласидо Доминго. Какво ще ми разкажеш по този въпрос?
– Ще започна с това, че много малко хора знаят, че Дарина и Илия /Павлов – б. а./ бяха близки приятели с Пласидо Доминго! Той беше един от първите, които се обади на Дарина по телефона след убийството на Илия, да й изкаже съболезнования!
– Как се запознаха?
– Това е дълга история. С българския оперен певец Божидар Николов се запознах в Германия. Тогава му дадох моята визитна картичка и му казах да ми се обади, като дойде в Щатите. И не след дълго той тръгва да пее по покана на Пласидо Доминго в една немска опера във Вашингтон. Сеща се за мен и пита жена си дали ме помни и знае ли къде ми е картичката. Но тя не знае.
Пристига във Вашингтон. Излиза от репетиция, върви и си говорят с жена си. Той й казва: “Ето, ако сега, ако бяхме намерили телефона на Лили, щяхме да й се обадим!”
В този момент се сблъскват с две жени. Те ги пипат: “Вие на български ли говорите?” “Да, на български!” Жените много се зарадвали: “И ние сме българки!” Божидар казва: “Точно говорим за една българка, която издирваме…” Жените веднага попитали: “Коя е, може да я знаем!” Божидар отговорил: “Лили Славова се казва.” А те: “Ами, съвсем случайно я знаем, много сме близки!” Двете жени били … Дарина Павлова и една нейна приятелка! Дават му телефона. Божидар казва: “За благодарност, че ме свързахте с Лили, ви каня утре на генерална репетиция и ще ви запозная с Пласидо Доминго.
Дарина и нейната приятелка се озовават в операта и гледат генералната репетиция. На Пласидо Доминго му се взема акъла от приятелката на Дарина и ги кани на премиерата. На другия ден е премиерата. Аз също съм поканена от моя студентка, която е много близка с Пласидо Доминго и семейството му. Поканена съм след това и на неговата маса! И ние с Божидар се оказваме един срещу друг! А Пласидо Доминго изведнъж се оказва обграден от много българи…
Имаше и една много вълнуваща случка с Христо Стоичков, след като дойде като треньор в Америка. Бяхме на вечеря с него с голяма компания българи в прочутото кафе “Милано” във Вашингтон, откъдето минават почти всички световни звезди. Собственикът Франко е голям любител на операта и затова в заведението има една стая, посветена на Пласидо Доминго. На тавана той е нарисуван в цял ръст. Там ходи певецът, когато е във Вашингтон, иначе могат и други клиенти да влизат.
Та точно тази вечер влезе Пласидо, огледа се и не Христо Стоичков каза: “Здравейте, Пласидо!”, а Пласидо Доминго извика: “Хри-и-сто Сто-и-и-чк-ов!” Целият ресторант започна да ръкопляска на Христо Стоичков, преди това не го бяха забелязали. След това Пласидо седна на масата и започнаха да се пеят песни на български!
– Кои други български спортисти са ти били на гости?
– Стефка Костадинова е много близка с Дарина, те имат много старо приятелство и тя е идвала вкъщи в Америка! Ходехме навсякъде и я представяхме като национална гордост! Ние с Дарина сме й до лакътя на Стефка! Голямо удоволствие беше да ходим и да се фукаме с нея!
Един ден Стефка беше вкъщи на гости на някакъв празник и бяха дошли много театрални актьори, повечето американци. Стефка влезе и видя едно много по-високо от нея момиче, с много по-дълги крака, погледна ме и каза: “Това да не е … вашата световна шампионка?!” Казвам: “Не, това е актриса!”
Малко след това момичето пък ме дръпна и ми каза: “Лили, ти казваш, че нямате високи артистки. Тази е доста дългичка!” И посочи към Стефка…
Много приятели, много истории, много смях и любов!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
