88-годишният пловдивчанин Агоп Гилигян е завършил агрономство преди 62 години, а след това се труди като инспектор в “Булгарконтрола”. Но извън служебните си задължения любознателният мъж години наред упорито се рови из историята в арменските поселения, обитаващи България и Пловдив.
С нескрито безпокойство бай Агоп споделя: През 1992 г. в Пловдив арменците са наброявали 4 хиляди, през 1938-а те достигат 8 хиляди. Днес, за съжаление, в Града на тепетата са едва 6 хиляди, заедно с преселниците от Армения, а като цяло за България те са някъде към 50 хиляди. Първите сведения за арменци в Пловдив са още от 6-7 век след Христа. От края на 19 век до 1923 г. преселението вече е предимно от съседна Турция.
Преселниците обикновено са работници и занаятчии, но те често посещават културни мероприятия и църквата, възпитани са в моралните ценности на своя народ. Бай Агоп се гордее с дейността на двете благотворителни дружества, общообразователния съюз за култура и образование, както и с арменския вестник в Пловдив.
Сега, твърди той, по-младото поколение наложило свои разбирания
руши традициите и живее в смесени бракове. На бай Агоп никак не му се нравели прословутите арменски балове, които се славели с много пищност, и ги е посетил само веднъж преди около 30 години.
В Арменското училище той изкарва до четвърто отделение и веднага записва немското училище по настояване на баща му, защото било хубаво да се знае езикът на врага, което обаче така и не завършил. Обществото още помнело до най-малката подробност отношението на Кайзерова Германия, когато по време на Първата световна война не направила нищо, за да спре турския геноцид над арменците.
Страстта към изследванията му се породила
още от студентските години и много му се искало да състави българо-арменски речник. Днес с нескрита гордост се радва на превода си от арменски на български на поезията на Баруйр Саваг. Много талант и дарование бликат от преводите му на арменски език на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Пеньо Пенев, Иван Вазов. За децата пък е направил прекрасно ръководство по арменски правопис и граматика.
Бай Агоп има и пълна информация за арменските църкви в България. Били са не по-малко от 15. В момента действали едва 8 църкви и 2 молитвени дома.
За двамата кметове арменци на Пловдив, които е имал градът, бай Агоп казва: “Диран Парикян много хубави спомени остави в сърцата на местните жители и особено с построяването на културния дом на арменците в Пловдив. Втория – Гарабед Томасян – с нищо не го запомниха”.
Гилигян преди години направил и филм за арменската общност в България, който днес е озвучен на български, арменски и английски. Той засега е последният изследовател на арменската история в България.
Андрей АНДРЕЕВ,
Пловдив
