На 12 септември Вълчо Камарашев празнува 76-ия си рожден ден. Да му е честит, да е жив и здрав и много години още да се радва на бели дни и всенародна обич, му пожелава и БЛИЦ!
Роден през 1937 г. в град Видин, Камарашев завършва ВИТИЗ, играе в Драматичния театър в Бургас, след това в Перник, после в Русе, 20 г. в „Сълза и смях“, 15 г. в Театър „Българска армия”. На публиката е познат от стотици спектакли, десетки филми, а най-младите го знаят от реклама за колбас, известна като „О, Пепи!”.
Вълчо Камарашев не е заставал пред камера, откакто се снима в оная реклама за саламите, но все още го спират с
„Ооо, бай Вълчо!” или направо си искат колбаса
Не им се сърдя, ами се усмихвам! – казва Камарашев. – При пазарната икономика е така, много колеги участват в реклами. Рекламите човек ги гледа по 3-4 пъти по телевизията. Важно е да имаш работа. И на раздяла с колеги си казваме: „Хайде, живо-здраво и работа да има”. Ние артистите приличаме на младите булки — седим и чакаме да ни изберат. Това е най-важното, особено за такъв като мен. Все още искам да работя, чувствам, че имам сили и там, където има роли за по-възрастни, защо да не се сетят и за нас?
Съгласен съм с Лоурънс Оливие, който твърди: Артистът не се пенсионира, артистът просто умира!
Участвал съм в 77 български филми. Последният беше „Пътят към върха на хълма“ на режисьорката Валя Фиданова. Това беше преди 9 години. Оттогава досега все чакам!
От 12 г. Камарашев е пенсионер, но продължава да играе, на хонорар, ако го поканят. Понякога се чувства изолиран. Друг път си припомня, че вече е на 76, добре е, че още може. Гордее се, че му е чиста съвестта. „Стремя се в едно да остана същият – искам да съм духовно независим. В живота си не съм бил и три минути член на партия и няма да членувам. Когато ме питат, вие от кои сте, казвам: „Аз съм от Камарашевите, точка по въпроса!“.
Актьорът признава с присъщата си естественост: Винаги съм имал и добри, и трудни периоди. Преживял съм две купонни системи. Добре съм, не гладувам. Господи, колко измислици съм чел за себе си напоследък, смее се той. – Последната беше как съм си спрял парното и студувам, защото нямам пари да плащам. Няколко пъти бях в Америка. Дъщеря ми е омъжена там. Отиде да следва и не се върна. Когато се роди, играех в „В полите на Витоша“ и решихме да я кръстим Мина.
Имаме две внучета – едното се казва Нико – Алекси, а другото е Сашо – Момчил. Викат ми дедо Улф
Големият ме учи на английски, а аз го уча на български. Ако трябва да бъда съвсем искрен – понякога се дразня на Америка, когато съм в България. Но когато отида там, ми е много приятно. Но моите корени са тук, аз трудно мога да свикна да живея другаде. Ще ми липсват общуването с хората, приятелствата. Много ми е любопитно, но не мога да остана завинаги там. Затова и казвам на всички българи – да не изпадаме в униние и отчаяние, колкото и да ни е трудно. Усмихвайте се, хора!
Неда ВАРНАЛИЕВА
