Една сутрин Елиза се събуди. Това ще ви прозвучи твърде обикновено, но не беше. Тази сутрин Ели тръгваше за пръв път на училище! Тя беше пълна с енергия. Стана и се зае да приготвя раничката си. Сложи тетрадките и учебниците. Блокчето, цветните моливи и боичките. Взе си химикали във всички цветове, за да може по-важните неща да изписва разноцветни, тъй като така по-лесно се забелязва и помни. Докато се оправяше, обаче една от куклите й проговори:
– Ти ще ни оставиш сега! – измърмори русата кукла с голяма синя капела и ретро рокля.
– Няма да ви оставя, ще се върна! – каза Ели. – Просто ще ме няма няколко часа!
– Ти ще ни забравиш! След училището вече няма да искаш да си играеш с нас! – намуси се една синеока кукла с нежна бяла рокля и ветрило.
– Няма да ви забравя. Като отивам на море не ви забравям, също така като ходя и при баба и дядо. Тогава ме няма за много време, а сега ще отсъствам броени часове!
– Защо не ни вземеш? – разплака се една порцеланова котка. – Така правеше като ходеше на градина.
– Да, защо не?! – добави хълцайки другарката на котето, една порцеланова кукла с бяла като сняг кожа.
– Ние ще бъдем с теб и ще си играем.
– Не може, мили мои! Ще се счупите в раницата ми, а и в училище кукли не може! – обясни Елиза.
Така спора продължи дълго. Момиченцето ги молеше, но играчките не отстъпваха:
– Аз няма да се счупя! – каза плюшеният мечок.
– Да, но си твърде голям.
– Аз съм малка и ще се побера! – кресна малка стъклена русалка.
– Така е, но си твърде крехка. Един път да пусна раницата и ще се счупиш на хиляди парченца в нея!
– Аз съм още малък и съм от пластмаса! – викна малко джудже, което едва имаше 2 сантиметра.
– Твърде си малък! Теб ще те изгубя.
– Добре, тръгвай! Но ни обещай, че като се върнеш няма да си ни забравила и все още ще ни обичаш! – примириха се куклите.
– Обещавам ви, скъпи мои другари!
Елиза тръгна, но докато вървя заваля дъжд! Нормално е, все пак беше есен. Захлупи се с качулката и продължи. Щом влезе в училище видя, че там цари голяма веселба. Децата там знаеха много игри и се забавляваха перфектно. Ели се запозна с госпожите и децата и си намери много нови приятели. Скоро дойде пролетната ваканция. Времето мина неусетно. На Елиза не и се почиваше. Беше и толкова приятно. Научи много нови неща и ги съчетаваше с игри. Пролетта беше изпълнена с цветове и Ели искаше да сподели радостта си приятелите и учителките на училище. Сети се за куклите… нали им беше обещавала да не ги изоставя. Е, може би пролетта трябваше да бъде споделена с куклите, с приятелите пак щеше да се види, но нека не забравя обещанията си – те трябва да се спазват!
Участва в конкурса „Литературен тетрис“.
