Радо Шишарката – култовият изпълнител на мутренски “химни” „Тигре, тигре” и „Птица бяла” и всенародният „Шопската салата” готви грандиозен концерт в зала 1 на НДК, където вече не дръзват да пеят дори най-известните ни попизпълнители. Ето какво разказа за „ШОУ” чалга легендата, който този месец чества 20 години от издаването на първия си албум.
– Радо, ти сигурно ще си вземеш и подкрепление за концерта си на 21 септември – Зала 1 на НДК е сериозна работа!..
– Е, да – ще пеят много приятели: Валдес, Екстра Нина, Орхан Мурад, Марко и Снежина, Еми Стамболова, Сашо Роман, Тошко Тодоров, Хари Христов, Хисарския поп… С тия хора ме свързват много спомени – и смешни, и тъжни – приятели сме от години. С Райко Кирилов бяхме на участие в един завод във Враца, и той пее преди мен. А на мене ми викат: “Ще чакаш, няма да влизаш, преди да свърши Райко!”. Питам аз защо и тоя, импресариото Митко Брадата, дето наскоро го даваха в „Господари на ефира”, ми вика: „Ами, ще изчакаш, `щото не си от БСП!”… Излиза Райко, влизам аз и почвам да пея „Тигре, тигре”. Станаха работниците, вдигнаха ме на ръце. После идва да ме поздравява и директорът на завода: „Ей, ти си бил голяма работа!”, ама аз вече се бях ядосал и му отвърнах: “Абе, голяма работа съм, ама не съм от БСП!”… Дали разбра човекът защо му отвръщам така, един Господ знае. Може и хал-хабер да няма. Ей такива случки има много – да се смееш ли, да плачеш ли. Спомени – много. Сега тоя концерт е голям празник за мене – ознаменувам 20 години от излизането на първия ми албум – „Прости ми”. Там е оная песен за Желю Желев: „Желю Желев, дай ми виза и пари за самолет, да си купя нова риза, нова риза, син каскет”.
– Покани ли го Желев на концерта?
– Не съм, ама може и да го поканя. Не се познаваме. Виждал съм го веднъж на живо – на един обяд в едно заведение. Случайно се засякохме.
– Имаш ли спонсори на концерта?
– Ами, не. Колегите ще пеят приятелски по две песни. Ще им платя пътни разходи, хотел. Всичко е на мои разноски.
– Първият ти албум е издаден от „Пайнер”. Защо се отказа от тях?
– 5 години бях там и като видях, че наблягат повече на певческите умения на жените,
се отказах
– На ”певческите” умения?
– Така де!…
– Вярно ли е, че пак пишеш книга?
– Ами, първата се продаде – тя беше малък тираж – около 3 000. Сега правя продължение на „Черните ангели”.
– Доста си работлив. Беше в Русия, където не можа да пробие дори Азис…
– Пях с голям успех в Русия. Имах концерт в Москва. Пях за едни много богати хора. Сега работя с един арменец – Артур.
– Моля те, даже искам да повториш как звучи преведения от теб лично текст на „Шопската салата”…
– Много добре си звучи: „Люблю копченную сельодку, холодную водочку выпить, люблю я русские девчонок, на море все и всех забыт”. /смях – б.а./ Специалисти ми провериха преводите и всичко е точно. Изобщо се получиха много добре песните – руснаците ги харесват. Осем песни записах още тогава на руски, а сега знам много повече.
– Кой е най-големият куриоз в живота ти?
– През 90-та взех наградата на Съюза на българските композитори на фестивала „Тракийска лира” – за едно парче рок с гайда. Казваше се „Егоист”. По-късно стана саундтрак на филма „Резерватът”.
– В други конкурси участвал ли си?
– През 86-а си подадох документите за един конкурс и като писах къде работя, Ангел Заберски ми вика:
„Пфу, глупак! Ти от златар искаш да ставаш певец!…”
А аз тогава работех в „Златарска промишленост”
– Ти – златар?!
– Да, бях матричар. Правех матрици за обици, пръстени… Сега, като се развали нещо на жена ми, вадя инструментите и отремонтирвам. Работил съм 4 години в „Златарска промишленост”. Големи липси на злато ставаха. С килограми! Понеже като се обработва златото, има фира. В един момент тя се губи и почва да се натрупва. Имаше хора от цеха на „Борис” – с по един-два килограма им „липсваше” злато от фира. А им удържаха смешни суми за тия загуби. От заплатите им удържаха по 13-14 лева. Имах един такъв случай: златото, като излиза от рафинерията, и е малко червено. Пада на гилотината. Аз бях нещо като бригадир. Идва една колежка и ми вика: „Абе, Радо, ела тука да видиш, едно парче мед има тука!”. Аз гледам и друго виждам – едно парче поне 200 грама злато от колегите от рафинерията. Взимам го аз, отивам в рафинерията и им викам: „Който е пуснал това парче, да дойде да почерпи после!”. Идва тоя колега след малко и ми хвърля 5 лева. Аз му викам: “Като ще черпиш, черпи с водка!”. Донесе една водка „Средец”, помня – струваше 4,50. Ей така беше едно време. Сега да е, никой не би върнал 200 грама злато.
– А ти носиш ли злато?
– Не.
– Добри пари ли взимахте в „Златарска промишленост”?
– Около 300 лева. Много добри пари за онова време, но пак имаше хора, които крадяха – от фирата правеха големи пари.
– А чувал ли си да се изнася злато от България?
– Чувал съм, че са правили цели брони на коли от злато и после са ги калайдисвали. И така,
с колите са изнасяли злато в чужбина
Чувал съм го това от по-стари златари, но може да са слухове.
– „Тигре, тигре” ли си остава твоето „бижу”?
– Хората харесват повече „Птица бяла” и една друга моя авторска песен, в която се пее за Русия, за Сталин и руския народ. А за маса най-много върви „Шопската салата”, то си е естествено.
– Мъчно ли ти е за мутренските времена, когато си взимал бакшиш колкото парите за един апартамент?
– Ами, ако трябва да съм откровен, Жоро Илиев даваше най-много пари на музикантите. По 10-12 000 евро ми е давал за едно участие.
– Правдоподобно ли ти е това за Райко Кръвта – той да е убиецът на Жоро Илиев?
– Ами, не знам. По принцип Жоро много не се пазеше. Беше голям бохем. Брат му Васко по не беше такъв. Тая година ме поканиха да пея в един хотел в Батак. Гледам едни яки момчета – черни ризи, черни панталони, пистолети, мобифони от старите. Аз се сепнах, викам си: “Абе, к`во става тука?!” – те се смеят. То се оказа, че правят нещо като карнавал: „Правим, вика, мутренско парти от 90-те години!”. Беше много весело.
А имах един случай в Атина – арестуваха ни по сигнал за наркотици в заведението, в което ни бяха поканили. Нищо не откриха, ама седяхме закопчани с белезници, докато се разбере.
– Какво в крайна сметка се случи с хотела ти в Пампорово? Чий е с днешна дата?
– Аз съм ти разказвал историята. Аз го бях наел за 10 000 лв. месечен наем и чак после научих, че е бил ипотекиран. Нямах достъп до банковите сметки на същинския собственик – фирма „Хирон холидей”, която вече беше натрупала задължения и към персонала, и към снабдители… Като взеха да ме нападат, бях платил на работниците донякъде и се мъчех всичко да оправя, но ми беше трудно. Направих една Нова година с колеги певци там за около 300 човека и пак я замъчих, но в крайна сметка банката сложи ръка на хотела и сега той не работи – пак го предлагат на пазара за под наем. Преговарям с банкерите да го взема обратно. Тъкмо бях купил 47 телевизора, като ми го взеха. Ако не се съгласят да го взема обратно под наем,
ще ги съдя!
Имам фактури за около 30 хил. лева. Защото те ме изхвърлиха по време на договора, а той беше за 3 години.
– За коя банка става въпрос?
– Си Банк.
– А в Пампорово ти си „съсед” с Цветелина Бориславова – тя държи „Перелик”, доколкото знам…
– Е, къде ще се меря с нея аз?! Доколкото чувам, само първоначално е вкарала за ремонт едни 20 милиона. Но аз си гледам моя бизнес, не съм алчен и не завиждам на никого.
– Сега с какво се занимаваш?
– Жена ми Силвия направи една фондация „Хора за хората”. Водихме наскоро 55 деца на басейн. С добри дела се занимаваме.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
