Мартин Колев е на 32 години, от град Раковски. Преди седмица претърпява тежка катастрофа с мотор в града и линейка го транспортира до спешен кабинет №1 в Университетската болница “Свети Георги” в Пловдив. При удара е счупил десния си крак и дясната си ръка, а по тялото си е получил множество охлузвания. Лекар от спешното отделение обаче го изхвърля на улицата, защото младият мъж не си е плащал осигуровките за здраве от три години. Катастрофата не е предизвикана от него, другият пострадал – Христо Захариев, който е управлявал мотора, веднага е приет, опериран и лекуван.“Щом си жив, не си спешен!” Това са първите думи, които чува Мартин. “Промиха ми раните, шинираха ръката, без да я наместят, сложиха ми шини и на крайниците, за да ги обездвижат, сподели специално за “ШОУ” Мартин. – Когато разбраха, че не съм здравно осигурен, лекарите от Спешното ме изхвърлиха, без да гипсират ръката и крака ми”. От болница “Свети Георги” в Пловдив отказват коментар, но отричат, че пациентът им е изхвърлен от здравното заведение. Операция на Мартин не е направена, тъй като не била спешна, а планова, и постъпването в болницата ставало само при платени здравни осигуровки. Два дни след инцидента мъжът е заплатил здравните си осигуровки и до ден-днешен очаква да бъде опериран.За коментар по случая потърсихте адвокат Надя Делева, свидетел на случилото се и поискала обяснение от дежурния ортопед в спешния кабинет.
– Адвокат Делева, какво се случи с Мартин Колев? Разбрахме, че сте негов адвокат и че смятате да съдите болница “Свети Георги” в Пловдив заради отказано лечение на катастрофиралия мъж?
– Мартин Колев работи като международен шофьор във фирма, която е мой клиент. Когато се случи катастрофата, в неделя късно вечерта, на 22 септември, работодателят му ми се обади с молба да му помогна с осигуровките. Тогава разбрах, че лекарите са му искали и допълнително пари – 150 лева за един пирон! Не повярвах, че това е възможно, и реших на място да проверя случая. Буквално зарязах трите си малки деца вкъщи и отидох в болницата.
– Къде намерихте Мартин?
– На носилка, на тротоара, увит в одеяло, пред вратата на спешния сектор. Момчето ми показа документи за изписване, в които д-р Панчев, дежурният ортопед, беше написал, че “раненият няма да бъде приет поради неплатени здравни осигуровки”. С документите отидох лично при д-р Панчев. Докторът беше заобиколен от 5-6 медицински сестри,
държа се изключително нагло…
Обясних му, че той няма право да го изхвърли на улицата, все пак е неделя и няма как да се платят осигуровките. Лекарят ми каза, че това е битов проблем, който въобще не го касае. Попитах д-р Панчев каква е разликата между Мартин и Христо, че мъжът е в шок, а той арогантно ми заяви: “Единият случай е спешен, другият – не е! Определям ги по този начин, защото Мартин няма осигуровки… А не е в шок, щом като има жизнени показатели – например студено му е…!” Само ми кажете дали това въобще може да бъде отговор на лекар, и то от спешния център?!
– Успяхте ли да накарате доктора да го приеме отново в болницата?
– Не, нямах такъв шанс. Той категорично отказа да разговаря с мен, стоеше с гръб… Тръгнах си, а
Мартин остана на улицата
да чака някой от близките му да го прибере. Мисля си, че дори куче да беше, със счупени крайници, едва ли такова отношение щеше да получи от себеподобните си. Когато попитах доктора, ако някой се отнесе така с него, как ли ще се чувства, той просто вдигна рамене и каза с гордост, че този ден само е върнал 20 души, че Мартин сигурно няма да е последният… Тъй като смятаме, че тази практика трябва все някога да спре, сезирахме прокуратурата, започваме дела срещу болницата за нанесени вреди, за причинено унижение, болка и страдание, защото това е изключително унижение да те изритат като куче на тротоара пред болницата. Няма значение дали е шофьор, или някой друг – сигурна съм обаче, че ако беше разпознаваемо лице от хайлайфа на България, щяха с поклони и музика да го лекуват!
– Д-р Панчев е казал, че пациентът не е спешен…
– Да, защото бил жив!… Вероятно за него само умрелите са спешни…
Мартин Колев: Докторите казаха, че мога да изкарам 3 седмици изпотрошен!
Загубих надежда, че ще ме излекуват – може и да остана инвалид!
– Г-н Колев, къде ви намирам?
– В болница “Свети Георги” в Пловдив съм, очаквам да започнат да ми правят някакви манипулации. Приеха ме два дни след като си заплатих осигуровките.
– Лекарят, който ви изхвърли на улицата в неделя след катастрофата, потърси ли някакъв контакт с вас?
– Не, дори не съм го виждал! До момента и от ръководството на болницата никой не е разговарял с мен, макар че вече знаят, че ще заведа дело срещу тях. Вероятно умишлено не търсят контакт с мен… От медицинския персонал съм обявен за скандалджия – никой не иска да ме погледне, камо ли да разговаря с мен.
– Какви са пораженията по вас?
– Стъпалото на десния крак ми е натрошено, дясната китка ми е счупена, имам охлузвания по цялото тяло – и това ми състояние не било спешно. Никой досега, цяла седмица след катастрофата, не е проверил дали нямам някакви вътрешни разкъсвания… Направиха ми след моя молба само снимки, така разбраха, че съм изпочупен.
– Още ли не ви е направена операция?
– Не, не е направена!
– Тогава какво още чакате?
– Идея си нямам какво чакам… Опитвам се да говоря с някой лекар или сестра, те ми обръщат гръб – никакво внимание, сякаш въобще не съществувам. Лежа тук, без да са ми дали дори едно хапче заради болките. Божията ръка няма как да ме излекува, лекарите не го правят. Онзи ден един ми каза, че три седмици мога така да си стоя изпотрошен – нямало никакви проблеми! Загубих надежда, че ще ме излекуват – може и да остана инвалид!
Люба МОМЧИЛОВА
