Стефан Щерев-Чечо е роден на 17 юни 1973 г. в гр. Губкин, Русия, където са работили родителите му. Завършил е Академията за изкуствата в Нови Сад и НАТФИЗ. Играл е в Народния театър „Иван Вазов”, НДТ „Сълза и смях”, Малък градски театър зад канала, театър „София”. Известно време е на свободна практика, главно извън България. Сътрудничи и работи с Алън Гуд, Ксавие ле Роа, Нандан Кирко, Томи Яженич, Далия Ачин. Участвал е в десетки игрални и късометражни филми. Изиграва ролята на Валентин Иванов в сериала „Отплата”. Бил е водещ на предаването „Да разлаем кучетата”, както и е едно от лицата на неделното ток-шоу по Нова „Станция НОВА” и „Почивна станция”. Чечо е един от партньорите на истински холивудски звезди. В „Шоуто на Канала” по БНТ е един от старците, също и Гошко Педерошко, заради което момчетата в квартала постоянно му подвикват „Гошко, Гошко…” В момента играе Големанов във вечната комедия на Ст. Л. Костов в ДТ „Константин Величков”, Пазарджик.
– Чечо, през последните две години доста твои колеги се преселиха в отвъдното. В четвъртък изпратихме “на небесната сцена” и Рангел Вълчанов. Как гледаш на смъртта?
– Вярвам, че Рангел е отишъл в един по-добър свят. С дъщеря му Ани Вълчанова играем в две пиеси в Сатиричния театър, но след кончината на баща си тя не е в състояние да се появи на сцената. Това е една много голяма загуба за България – хората, които си отидоха от това поколение /насълзява се – б.а./… Народът ги обичаше, но проблемът е в тая държавица и всички управляващи към имената им, които са изградили и са й дали културния й облик.
– В момента ти играеш ролята на Големанов. Навремето Георги Калоянчев се претвори в този неувяхващ образ на сцената на Сатирата. Какво взе от Калата и какво добави от себе си?
– Не съм гледал представленията, в които Калоянчев е играл Големанов, но съм присъствал на доста други негови спектакли. Начинът, по който ги играеше, е зашеметяващ, блестящ! Имал съм голямата чест да се уча от това поколение, което за мен е на ръба на гениалността – като Калоянчев, Мутафова, Димитър Манчев, Васко Попов… Може да изтърва някой, но това е една много голяма школа, която ми даде много.
– Големановщината сякаш е неувяхваща, тя шета и в сегашния ни парламент. Как преценяваш съвременната политическа ситуация в страната от позициите на твоя колоритен и неувяхващ герой?
– Отвратително е!!! /казва го омерзено – б.а./ Това вече не се търпи, както казва Големанов. Всичко у нас вече наистина е отвратително! Ст. Л. Костов говори за шуробаджанащината, за роднинството… – невероятно е как всичко това стои по един съвременен начин!… Мисля, че пословичната търпимост на българина вече трябва да има своя край. Защото
все по-трудно се живее в този абсурд, наречен България
Наистина е пълен абсурд – няма такава държава, няма такива управници!…
– Лесно ли се работи с Тончо Токмакчиев, с Ани Михайлова в „Шоуто на Канала”?
– Да, много лесно, особено сега, когато натрупахме повечко години заедно и се опознахме в чисто професионален план. Но, както се казва, то лесно в тоя живот няма, но в екипа се разбираме, защото има любов и към това, което правиш, и към хората, с които го правиш. В противен случай няма смисъл – неуправията ще бъде тотална.
– Чечо, как смяташ – кое комедийно шоу е с едно рамо по-напред от вашето – „Шоуто на Слави”, „Комиците”, „Господари на ефира”…?
– Малко ми е трудно да преценя – някои от тях са ежедневни, а ние сме само в събота. Те са толкова малко в България, че няма какво да се коментират. Смятам, че всички са доста близки. Всичките тези шоута тръгват в един голям процент от едно и също място – това е „Каналето”. И Камен, и Тончо, и Мартина, и Слави, и Въргала – всичките те са минали през „Каналето”, което сформира някаква гледна точка, естествено, в комедиен план.
– Твоята колежка Ани Михайлова нашумя преди 17 години с кратка, но незабравима роля в предаването на Влади Въргала „Коктейлите на Влади”. Тогава се въплъти в ролята на медицинска сестра, свали си бялата престилка и показа сочна гръд. Как смяташ – тези кадри донесоха ли й слава, или днес вече съжалява за тях? Коментирали ли сте ги?
– О, не, не мисля! Това беше комедийно предаване. Дори не си го спомням този епизод. Не мисля, че си е позволила да остане дибидюс гола, навярно е закрила нещо по някакъв начин, за да бъде все пак в хумористичен план.
– „Шоуто на Канала” доста дълго се задържа по БНТ. Какво ви коства това?
– Стремим се всяко предаване да има актуалност, хората виждат какво се е случило през седмицата и искат да има някакъв комедиен коментар. Трагичното е, че в много случаи при политиците е много по-смешно, та дори ние не можем да го направим по-смешно /смях – б.а./. Изявленията на много хора, нелепостите, които приказват, са толкова смешни, че те стават… по-смешни от нас.
– Ако Слави Трифонов те покани в шоуто си по bТV, би ли приел?
– Не мога да преценя, но защо не?! Както днес съм в Кърджали, вдругиден ще бъдем в Пещера и т.н. Аз вече упражнявам тази професия над 20 години и всеки има право професионално да се пробва.
– Усеща се как импровизираш на сцената пред камерите. Импровизираш ли и в живота, примерно, когато отидеш на кръчма, когато се съберете колеги на разпивка?
– Естествено. И в живота, и на сцената е едно и също нещо – трябва да е забавно.
– Кои са най-невероятните слухове по твой адрес, които си чул или чел в жълтата преса?
– Какви ли не! Може би съм се съхранил покрай външния си вид, че изглеждам малко по-сериозен и затова чак толкоз не се занимават с мен.
Имам повечко деца – три на брой
Тина, Йохан и Ета. Смеехме се с майка й, която също е актриса, че е по-добре по-малката ни дъщеря да не е на сцената, а да е ЕТ, сиреч едноличен търговец. Оттам стана Ета… По-интересно ми е да се занимавам с тях, отколкото с клюки.
– Неотдавна правих интервю с Валентин Танев, който ми каза, че греда е паднала на главата му на сцената. С теб подобни сакатлъци ставали ли са?
– Естествено! Даже точно в „Големанов” имах една сцена с нож, не бутафорен, разбира се, а истински, и, дето се вика, собственоръчно се наръгах в ръката /показва белега си – б.а./. Не само това – имам и безброй разтежения на мускулите, счупване на ръце и на какво ли не. Това са рисковете на професията. Не може да си таксиметров шофьор и да се сърдиш, че си пукнал гума.
– Знам, че си от Бургас. С кои известни други “морски звезди” се знаеш? Завършил си музикално училище. Не ти ли е идвало през ума да зарежеш актьорлъка и да хванеш китарата?
– С Тони Димитрова сме доста близки, но почти със завършването на музикалното училище в Бургас излязох от града и това вече пречи на моите бургаски контакти. Аз съм завършил с кларнет и отвреме-навреме свиря, когато се налага най-вече. Това са пак от ценностите – преди време беше важно за един актьор да свири, да пее. Сега е по-важно да участваш в сериали, което не го разбирам /смях – б.а./, но нека да ги има, нека да ги има. И сериалите, и шоутата и всичко, което хората искат да виждат.
Кърджали,
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
