За своите съвременници Апостол Карамитев си остана любимец номер едно от киното и от театъра. Талантлив, красив като статуя на Микеланджело, актьорът беше обожаван от ученички до зрели жени. Филмите му и днес се гледат с носталгия по една отминала романтика: “Любимец 13”, “Това се случи на улицата”, “Легенда за любовта”, “Специалист по всичко”, “Рицар без броня”, “Бялата стая”, “Сватбите на Йоан Асен”. И колегите му, и зрителите не са забравили магията, която излъчваше талантът на този велик български актьор, флуидите на неговата красота, които той пръскаше от екрана и от сцената. И усмивката му, която озаряваше лицето му дори при случайна среща.
Ето какво си спомнят другите за него
Актрисата Ванча Дойчева: Такъв беше Апостол, винаги добър, прощаващ, възпитан
За Апостол Карамитев винаги си мисля с дълбоко уважение и с тъга, че ни напусна толкова млад.
В една българска пиеса “Монахът и неговите синове” от Милко Милков, постановка на проф. Мирски, се наложи да заместя болна колежка. Имахме само една кратка репетиция с Апостол. Казахме си текста и уточнихме мизансцена. Познавах добре пиесата, защото самата аз участвах като партньорка на Георги Георгиев – Гец, но за нея имах дубльорка. И така спектакълът започна. Бях доста развълнувана и притеснена.
Появих се при върха на декора, а пред мен се спускаше стръмна стълба с много стъпала. Апостол ме чакаше в подножието на стълбата. Аз се затичах надолу към него с такава инерция, че едва не го съборих на земята. Той успя да ме задържи в прегръдките си. А когато се вкопчихме в целувка, чак зъбите ни изтракаха. После цялата ни сцена премина в шеговит тон и публиката много се забавляваше.
На другия ден се срещнахме в коридора на театъра и се разсмяхме – устните и на двама ни бяха подути и разранени. Той ме прегърна и пошепна: “Ванча, снощи всичко мина чудесно. Благодаря ти!”.
Такъв беше Апостол, винаги добър, прощаващ, възпитан.
И до днес си спомням с умиление за тази жестока, но и толкова сладка сценична целувка с Апостол Карамитев.
Художничката Милена Йоич:
Кутия локум подарък за Апостол от влюбена ученичка
Френският режисьор Луи Дакен (“Бел Ами”, 1955 г.) видял нашия Апостол Карамитев и казал: “Той е един Жерар Филип на народните демокрации, на бедните балкански държави”. И двамата не можаха да остареят. Умряха млади. И двамата от рак.
Понеже майка ми Лили Попиванова беше актриса в Народния театър, аз още като ученичка ходех редовно предиобед да гледам репетициите. Там винаги заварвах и Апостол Карамитев. Независимо каква пиеса се репетираше и дали той играеше, гледаше играта на колегите, режисирането. Ходеше и на представленията, за да види как играят тези, които го дублираха. “Винаги можеш да научиш нещо от колегите” – бяха думите му. След репетиции тръгвахме двамата по улицата, за да ме изпрати до вкъщи. Но така се заговаряхме за филми, книги, всякакви теми, че аз продължавах заедно с него до тяхната къща, а после той отново се връщаше, за да ме остави вкъщи.
Имах една съученичка, беше влюбена в него като много други. Един ден ми подава кутия локум, събирала стотинки и я беше купила да му я подари. Но понеже я срам да му я даде, връчи ми я да му я занеса вкъщи. Отидох, а той с усмивка я взе.
Като ходехме на “Златни пясъци” с тогавашния ми мъж художника Здравко Мавродиев, викам: Леле, какви грозни мъже, няма ли един хубав?! И в това време срещу мен идва Апостол Карамитев.
Е, викам само този е красив. Бате Чочо, само ти си красив на целия плаж. Той искрено се смееше. Но всички знаеха колко той държеше да поддържа тялото си, правеше упражнения.
Нито Марчело Мастрояни, нито Ален Делон бяха повече от него и като красота, и като талант. С нищо не го превъзхождаха. Само че те бяха от големи държави.
Писателят и режисьор Павел Павлов:
Изпрати ми картичка, която пише, предусещайки смъртта
Една сутрин седяхме пред чаша кафе с Невена Коканова у дома. Пощальонът ми донесе картичка от Апостол, писана на снимачната площадка на “Сватбите на Йоан Асен”. Тя красноречиво разкрива надлъгването на Принца със Смъртта.
“Снимам най-усилено “Сватбите на Йоан Асен” при 40 градуса на сянка. С 37 кг дрехи (брони, мантии, корони, жезли и пр.) връз мене. Едно чудо ще е, ако не издъхна. Ако оживея, ще ти се обадя пак. Трябва да си ми много скъп, щом в предсмъртния си час се сещам за теб.
Кандидат-покойник, но след като изиграя Симеон. Апостол“.
Препрочетохме я няколко пъти. Останахме покрусени от лошо предчувствие. Не смеехме да го изречем на глас.
– Колко пъти само споменава смъртта – наруши тягостното мълчание Невена.
– В четири реда четири пъти – казах.
– Дано Бог се смили над него – прекръсти се тя, гласът й беше неузнаваем, защото мъката я беше стиснала за гърлото. – Дано ни го запази!
Смъртта не го пожали. В последните си дни не допускаше никого в самотата на бялата болнична стая. А Симеон, когото поменава в картичката и не успя да изиграе, е княз Симеон от сериала “Златният век”, който, уви, не ни било писано да осъществим.
Хубавото на спомените е, че човек може да броди във времето. Да преживява отново отлетели мигове.
Професор Александър Бешков:
Жена му, Маргарита Дупаринова, го нарече веднъж “Давид” (имаше предвид великата скулптура)
Като “Давид” строен, изваян и… крехък! Крехък като Бешков, баща ми. И като Бешков (с не особено силен глас) “рисуваше” умно и логично героите си.
За 70-годишнината на баща ми дадох на Апостол Карамитев двайсетина страници “мисли” на Бешков да ги прочете на тържествената вечер в зала “България”. Още съжалявам – също и Светлин Русев – че не записахме тогава рецитала на Апостол Карамитев. Със сестра ми Павлина, професионална пианистка – озвучавахме с lafolia зад сцената неговото изпълнение. Апостол прикова хората, разкри им смисъла на написаното. А чете дълго. Но никой не шукна в залата. Той слезе от сцената озарен!
Петър Увалиев разказваше, че когато идвали български гости в Лондон, той ги питал какво искат да видят, направило му силно впечатление, че Апостол Карамитев искал да види всичко, даже и изложба на осветителна телевизионна техника, каквато имало в момента. В същото време, когато предлагал на телевизионни спецове да посетят същата изложба, те отказали.
Савка ЧОЛАКОВА
