На 17 октомври се навършиха 90 години от рождението на Апостол Карамитев. Наш репортер потърси 88-годишната бургазлийка Мара Карамитева, за да разкрие някои тайни от живота на големия актьор. Достолепната дама е съпруга на покойния вече Асен Карамитев – един от най-известните бургаски фризьори и по-голям брат на Апостол. Ето какво разказа единствено пред “ШОУ” снахата на Чочо, както го наричат близките му:
– Лельо Маре, от какво семейство произлизаше Апостол Карамитев?
– Моят свекър Мильо Карамитев беше бежанец от Лозенград. Когато след Илинденско-Преображенското въстание турците подгонват българите, свекър ми бяга към България, а брат му – към Гърция. Апостол се беше заинтересувал за чичо си и му писа писмо, а той им изпрати покана да му отидат на гости в Гърция.
Свекърва ми Дочка пък беше от село Веселие (Созополско). Били са много деца и тя останала сираче съвсем малка. Пращат я да работи в богато гръцко семейство с хотели в Бургас, цял квартал бил техен. Оказали се много добри хора. Имали само една дъщеря – Андриана, и въпреки че Дочка започнала да работи при тях като слугиня, гърците се грижили за нея като за свое дете – приготвили й богат чеиз за сватбата, намерили й съпруг– те са я запознали със свекър ми, осигурили им квартира… Цял сандък с чеиз й бяха направили и като се роди дъщеря ми през 1944 г., свекърва ми извади чаршафи от чеиза си, за да направим пелени. А после й даде и булчинската си нощница, която й бяха направили гърците – цялата беше в шевици!
– Как е продължил животът на Мильо и Дочка Карамитеви след сватбата? Питам те за тези неща, защото съм чувала различни версии за семейството, но не знам каква е истината?
– Бяха писали, че, за да изхранва децата си, свекърва ми е ходила да чисти чуждите къщи. В това няма нищо лошо, но не е вярно! След като се омъжила, свекърва ми никога не е работила – три деца едно след друго е имала и си е стояла вкъщи, за да ги гледа. Свекър ми е бил каруцар и с един кон и каруца е изхранвал семейството. През 1921 г. се родило първото им дете – съпругът ми Асен, а през 1923-та майка му забременява с Апостол. Били са бедни и тя хич не е искала второ дете и
настоявала да го махне
Даже си уговорила час за аборт при един от най-добрите гинеколози – д-р Ради Генов. Неговият син Генко Генов създаде „Златният Орфей“, а после комунистите го съсипаха. През нощта преди аборта обаче свекърва ми сънувала един сън. Събужда се и казва на съпруга си: „Мильо, сънувах, че се звъни на звънеца на външната врата (а тогава не е имало такива звънци) и отварям, а отвън – един човек с черни дрехи ми казва: “Това, което сте решили да правите днес, не го правете! Ще имате дете, което ще ви прослави из цял свят!”. И свекър ми тогава й рекъл: “Недей бе, Дочке, да правиш аборта, и без това няма да останем с едно дете, нека си го родим…”. И така се ражда Апостол. А след него и третият им син – Димитър.
– Би ли разказала за детството на Апостол Карамитев…
– Четиригодишен го записали в детската група на Италианския лицей в Бургас, където завършил и средното си образование. Още първата година артистичните заложби на Чочо се проявяват – той участва в представлението по случай края на учебната година на италианска детска оперета. Облечен с фрак и бастун, той изиграл прекрасно своята роля, залата бурно го аплодирала на крака, а той най-невъзмутимо минал през сцената, като си подсвирквал с уста и си въртял бастунчето. От този миг до завършването си той бил театралната “звезда” на гимназията. Бил е отличен ученик. Особено му се отдаваха чуждите езици. Беше толкова добър, че още като ученик е преподавал уроци по латински.
– Твоите свекър и свекърва как гледаха на мечтата му да стане актьор?
– Когато през 1943 г. се оженихме с моя мъж, аз свекър си не го заварих – беше починал преди 1 година. Но той винаги е казвал, че цигулар и артист къща не хранят. Чочо беше войник по време на Втората световна война и служи като артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград). След края на военната си служба той отиде в София. Много му се искаше да учи в Театралната школа, но съпругът ми Асен, който го издържаше, докато следва, настоя да запише право, като казваше, че така ще уважат и паметта на вече мъртвия им баща. Така през 1947 г. Апостол се записа студент в Софийския университет и учи една година в специалността “Право”. Взе всичките си изпити, но реши да напусне. Верен на мечтите си, едновременно с това той бе посещавал и Театралната школа и реши да продължи да учи само там.
– А мъжът ти как реагира, когато разбра, че брат му Апостол е скършил хатъра му и няма да стане юрист?
– За да се съгласи съпругът ми, Чочо се обади от София и ми каза (ние много се разбирахме с него): „Маре, ще си дойда, но ще доведа и един преподавател, за да убеди батко да уча в Театралната школа”. И доведе вкъщи Стефан Сърчаджиев, който помоли мъжа ми да се откаже да настоява за правото. Каза, че Апостол е много талантлив и няма смисъл този талант да се похабява. Тогава си оформихме весела компания и
Стефан Сърчаджиев се понапи
и легна на спалнята да поспи. Много симпатичен човек беше бащата на Йоско, след това Чочо 2 години живя у тях на квартира.
– Значи съпругът ти, макар че е искал брат му да стане юрист, не го е заплашвал, че ще му спре издръжката, ако напусне университета?
– Не, Асен го издържаше през цялото следване, че дори и през първите 2 години, когато Чочо стана актьор в Народния театър му изпращаше пари. Със свекърва ми редовно правехме буркани с ядене и всяка седмица му ги пращахме в София, че бяха бедни и гладни години. Дори при завършването на Театралната школа през 1951 г., когато казаха, че ще пращат Чочо и Таня Масалитинова на специализация по режисура в Италия, пак моят Асен го подготви – отиде в Карнобат да му поръча куфар и кожух, купи му и дрехи. Мъжът ми отиде в София да му занесе багажа, купил му и билет, качил го на влака, но… там разбрали, че на мястото на Чочо изпращат друг – някакъв комунист.
– Но какво се е случило, че в последния момент са свалили Апостол Карамитев от влака?
– Чак след време разбрахме какво точно е станало. Апостол много се беше сближил с един от приятелите си от казармата и двамата постоянно бяха заедно. Казваше се Христо Бъчваров и беше много голям човек в Държавна сигурност. 3-4 месеца, след като не го пуснаха да замине, Чочо се обади и каза: „Всичко той е направил!“. Ходел е постоянно с Чочо, за да го следи, имал е и други хора, които да го наблюдават. А то – защото Маргарита беше много близка с Олга Кирчева. Тя пък от своя страна била близка с жената на английския посланик. И оттам е тръгнало всичко. Нямате представа какво ни костваше всичкото това нещо!… Чак след години вече Апостол специализира в Ленинград, след това в Полша за един месец и още толкова в Чехия…
– Какво ще ни разкажеш за женитбата на Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова?
– Чочо завърши, почна работа в Народния театър и много бързо след това се ожени – веднага като се дипломира. Маргарита беше вече завършила – тя е родена на 2 юни 1921 г., а Апостол – 1923 г., но тази разлика нищо не е. Много добре вървеше работата на Чочо в театъра, но
Стефан Гецов започнал да прави много „мръсно“ на Маргарита и Апостол реши да напусне
ако това продължава. Но нещата се нормализирали…
– След като стана звезда, Апостол Карамитев продължи ли да ви почита и уважава? Питам, защото голяма част от известните се разболяват от „звездната болест“ и забравят за корените си и от къде са тръгнали, дори започват да се срамуват от произхода си…
– И двамата с жена си идваха много. Маргарита обичаше да ходи и в почивната станция на Съюза на артистите във Варна и Чочо като я заведеше с децата там, веднага тръгваше за Бургас. Девер ми водеше вкъщи и много от колегите си. А за всяка премиера Чочо ни канеше да отидем и ние се познавахме с всички големи имена на Народния театър.
Дори когато Чочо почина, свекърва ми беше у тях.
– Той дълги години е страдал от бъбреци. Може ли да се каже, че, знаейки за болестта си, се е пазил, или беше нехаен към здравето си?
– Чочо, така му викаха от малък, защото като го питали как му е името, казвал „Чочо“, беше много голям работохолик. Дори семейството му и децата му понякога страдаха, че не отделяше много време за тях. Апостол се преуморяваше, а не ходеше на лекар и така с много работа
се самоуби!
Спомням си, че бях на почивка в Горна баня и ме заболя ухото. Обадих му се за проблема и той ме заведе при един от най-известните ушни лекари – д-р Георги Кабакчиев – брат на актьора Любчо Кабакчиев. И докторът му каза: „Чочка, снаха ти идва чак от провинцията, а ти защо не дойдеш да те прегледам?” – Апостол си беше загубил малко и слуха. А Чочо му каза: „Като свърши сезона, и идвам“. Все не му оставаше време за доктори…
– Апостол Карамитев говорил ли е с вас за смъртта? Мислил ли си е, че може да си отиде рано от този свят?
– Заради болните си бъбреци трябваше да отида на санаториума в Горна баня. Апостол и Маргарита дойдоха да ме посрещнат с кола. Отидохме до тях, за да си взема някоя книга за четене – те имаха много голяма библиотека. Чочо знаеше за болестта си и у тях ми каза: „Маре, аз сам си чувствам, че много рано ще си отида. На децата имам внесени толкова и толкова пари. А като бях в Чехия, и на двете купих много златни работи (той беше в Чехия за снимането на филма „Легенда за любовта“ – българо-чешка продукция).
– Девер ви рано е оставил децата си полусираци – без баща…
– Чочо и Маргарита 11 години нямаха деца. Причината бе в Маргарита –тя имаше такова “наследство”, майка й е имала подобни проблеми. Но после се роди Маргаритка, а после и Момчил. Докато учеха, им помагахме много, постоянно изпращахме колети с храна и по малко пари.
– За Момчил, сина на Апостол Карамитев, се знае, че след Италия заминава за САЩ и се установява там. Зад Океана той има участия във филмови и театрални продукции. Но къде се намира сестра му Маргарита?
– Тя се омъжи рано, роди дете и се разведе. Много е възпитано детето й, порасна и завърши вътрешна архитектура. Маргарита е в Канада. От Момчил разбрах, че там е завършила кинезитерапия, има втори брак с българин и била много добре. Но тя не ми се обажда – близка е с моята дъщеря и двете продължават да поддържат контакти.
– Много се говори за нетрадиционната ориентация на Апостол Карамитев в секса…?
– Говорят и пишат глупости! Много пъти сме говорили по този въпрос с него. Родителите му са мечтаели за момиче, но не са го възпитавали неправилно. Недоброжелателите му започнаха да си измислят такива глупости, когато стана така, че Маргарита и Чочо 11 години нямаха деца. След един гастрол във Варна той си дойде и тогава пак говорихме за тези слухове. Каза ми: „Маре, нали знаеш, когато един човек стане известен, тогава започват и подобни мерзости да се разпространяват за него“…
Едно интервю на Марина ШИВАРОВА
………………………………………….
ДОСИЕ
Едни от най-значимите кинороли на Карамитев са във филми като „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Бялата стая“, „Под игото“, „Хайдушка клетва“, „Рицар без броня“, „Малки тайни“, „Един снимачен ден“ и „Двама под небето“. На сцената оставя следа с незабравими роли в пиеси като „Дон Карлос“, „В полите на Витоша“, „Херцогинята от Падуа“, „Маскарад“, „Тревога“, „В навечерието“, „Мария Стюарт“, „Хенри Четвърти“, „Кралят на книга шеста“ и „Еснафи“. Пиесата „Ромео и Жулиета“ го среща не само на сцена, но и в живота с неговата любима – актрисата Маргарита Дупаринова, с която се женят през 1948 г., и двете им деца Маргарита и Момчил също стават актьори. Занимава се и с режисура, а освен това и преподава в тогавашния ВИТИЗ, където достига до титлата професор. Един от неговите известни ученици е също вече покойният Велко Кънев. Апостол Карамитев умира на 9 ноември 1973 година по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан Асен“, в който изпълнява ролята на Йоан Асен II.
