Любо Ганев е роден на 6 октомври 1965 г. в Русе. Висок е 210 см. Започва спортната си кариера в „Дунав“ (Русе). Състезава се седем години за ЦСКА, като пет пъти е шампион на България. В мъжкия национален волейболен отбор е от 1985 до 1998 г. Носител е на бронзов медал от Световното първенство във Франция през 1986 г. От 1991 г. играе за италиански отбори. От 1992 до 1995 г. е в “Алпитур” (Кунео), където получава прякора си Лупо.
Отказва се от активна състезателна кариера през 1998 г. Член е на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол и неин зам.-председател.
– Мъжкият ни национален отбор по волейбол е светъл лъч в нерадостното ни всекидневие. Какво е състоянието в момента на нашите момчета?
– В момента е много добро и пожелавам на всички от другите спортове да са така. Утвърдихме се като световен лидер, на последните четири големи международни състезания сме винаги в четворката. Нещо, което не се е случвало досега. Така че браво на момчетата, на целия щаб, свършиха много и качествена работа през миналата и тази година. И на Световната лига, и на Европейското първенство знаехме, че ще бъде много тежко, но се справихме, както всички видяха. Направихме много силни мачове, особено срещу Полша, срещу Германия и все пак жалко, че не можахме да си изядем “черешката на тортата”, както се казва, и да вземем медали.
– Причината да не вземем медали очевидно е в неопитността на нашия национален отбор. Така ли е? Какво отчитате?
– Ами да. В този състав сме само от една година, изиграли сме точно 40 мача, от които 10-12 силни мачове. Имаме мощен и много перспективен отбор, който може да ни радва и занапред. Така мисля.
И ще печелим нови и нови фенове на волейбола като спорт
Със сигурност вече “запалваме” и десетки хиляди деца, които искат да тренират волейбол, а това за нас, от федерацията, е най-важното. Трябва да направим така, че в България да не се говори за волейбол само когато има големи състезания и големи скандали, а постоянно. Хубавото е, че във волейбола има много състезания, не е като във футбола, а това означава, че идват нови възможности за победи.
– Какво мислиш за треньорското ръководство?
– Мисля, че пътят, който сме избрали, е правилният с това треньорско ръководство, начело в италианеца Камило Плачи, с Найден Найденов като негов помощник, с техния начин на работа. Плачи е признат за един от най-добрите тактици в световния волейбол. Вече 5 години работи с нашия отбор. Най-хубавото е, че този треньорски тандем успя да сплоти състезателите да играят едва ли не като един, по мускетарски.
– А с Матей Казийски какво става, ще се връща ли в отбора, няма ли да се връща?
– Според мен
Казийски просто не иска да играе
Аз се срещнах специално с него, разговаряхме и той опроверга всички слухове за евентуалното му завръщане. Беше категоричен, че няма да играе в нашия национален отбор. Камило Плачи му е казал, че когато реши, може да се включи, но никой няма да го задължава.
– Обръщате много малко внимание на женския ни национален отбор. А струва ми се, че е несправедливо?
– Не е така. Волейболистките получават нужното внимание и грижа. Миналата година нашите националки играха много силно, тази също започнаха добре, но за съжаление, не можаха да спечелят от домакинството на Европейската лига във Варна. И на Европейското първенство не успяха да постигнат по-голям успех, макар че отборът е в подем. Не мислим и за смяна на старши треньора Марчело Абонданца, както се говори и пише.
– Намаляха скандалите във вашата федерация. Отдавна не е било толкова тихо, каква е причината?
– Истински скандали в нашата федерация никога не е имало. Не е тайна, че много външни хора се опитаха да спекулират със слухове, да ги подгряват, но пък къде няма користни интереси. Само че нека се знае, че ние работим в името на волейбола и така ще бъде. Ето, включихме в Професионалната лига Валентин Михов, човек опитен и много можещ, доказал себе си като мениджър. Нашата идея е да подпомогнем колкото може повече с допълнителни стимули отборите, играещи във вътрешното първенство. Ето, вече е решено, че
всяка точка от мача ще бъде 200 лв., ако примерно печелиш мача с 3:0, взимаш 3 точки, което означава, че си заработил 600 лв. Кой ти ги дава
Търсим и нови спонсори, за да има премии. Знаете, че миналата година привлякохме за наш спонсор Корпоративна търговска банка, която финансира федерацията с 3 милиона годишно. Не може да се разчита само на държавно финансиране, нали?
– Е, точно волейболната федерация има ли от какво да се оплаква? Не сте ли сред най-облагодетелстваните?
– Ние никога не сме се оплаквали, защото нашият бюджет, зависи в каква година сме, но средно е над 3,5 милиона.
– Като бивш състезател на ЦСКА как приемаш факта, че твоят отбор няма спонсор и има толкова материални проблеми?
– Аз като представител на италианската фирма за спортно облекло “Асикс” съм осигурил вече пълна екипировка на отбора. Това е моят жест и към треньора Александър Попов, който вече много години работи за ЦСКА. Но за да са добре нещата в ЦСКА, са необходими големи промени най-общо казано, а ние, бившите състезатели на клуба, ще продължим да помагаме.
– Волейболните ветерани събирате ли се да поигравате от време на време?
– Аз категорично – не. Виж, Боре Кьосев и някои други, да. Но аз откакто съм спрял да се състезавам, не съм пипнал топка. Казал съм, че от волейбола много съм взел, но и много съм му дал, така че – край. Опасно е за човек като мен. Та аз съм точно 170 кг все пак.
– Подготвяш ли се за президент на БФВ?
– Дори и да ме изберат след 2016 г., когато изтича мандатът на инж. Данчо Лазаров, няма да забравя направеното от предшественика си. Мисля да се кандидатирам, но всичко решават волейболните клубове в страната. Ако ми повярват – да! Но аз преди всичко искам да съм в добро здраве, както е сега, вижда се с просто око, да ми върви бизнесът и да сме сред първите в света. Ние, волейболните хора, сме максималисти, нека се знае!
Елена КОЦЕВА
