Прелъстени и изоставени! Така с две думи може да се опише трагикомедията с окупацията на Ректората, която върви към своя логичен финал след почти месец своеволия на т.нар. група на „ранобудните студенти“. След „неколкочасови тежки дебати“ късно вечерта в неделя те решиха да свият байраците и най-сетне да допуснат останалите си колеги да поучат… М-да, очевидно да признаеш открито, че си се провалил, е твърде болезнено. Дори за толкова млади хора, камо ли за задкулисните кукловоди. Та затова протестът все пак продължавал, но щял да се ограничи само в Аулата. Окупацията ставала „частична“, нещо като „беше малко бременна, ама й мина“. Според един от организаторите това е „по-интелигентното решение и с него се избягва капанът, който бил наложен“. А капанът, представете си, била „бомбата, която цъкаше на недоволните студенти отвън и която ни беше заложена“.
Заложена? Не, уважаеми „ранобудници“! Не може да претендираш за морал, да блокираш работата на цял университет, като отнемаш най-безцеремонно правата на останалите хиляди свои колеги, които искат да ходят на лекции и не споделят „каузата“ ти, камо ли поведението ти. Едни суперморални професори, някои от които отявлени партийни активисти, се опитаха да се скрият зад вас и да използват най-ценния ви капитал – вашата младежка наивност и невинност, за прокарване на техните си користни цели. Употребиха ви, като се надяваха вие да употребите колегите си. Е, не се получи! То не бяха вериги, не бяха снимки и речи, огромна медийна любов, та даже Пардю ви дойде на крака – патетика и драматургия, достойни за една цялостна дирижирана отвън „революция“, но с отчайващо ниска подкрепа.
За някои от вас вече е късно да го осъзнаят, защото станаха част от „матрицата“. За други идейните и морални страдания на „лирическия герой“ май бяха дотук. Няма как да успееш в нещо, без да знаеш какво всъщност искаш. С банални призиви, банални символи, голи претенции и когато сменяш тактиката след всяка спусната „отгоре“ позивна.
Похвално е все пак, че „ранобудните“ получиха и първия си урок по истинска демокрация – да се съобразят, макар и със закъснение, не само със собствените си интереси, но и с тези на останалите свои състуденти. Вероятно след огромния митинг на Орлов мост в събота са разбрали, че обществото ни не се състои само от редовните участници във вечерните циркове по жълтите павета в столицата.
А сега? Кой ще поеме отговорността за произволното затваряне на Ректората в продължение на месец? Ами ако беше обявена нулева година, каквито призиви също не липсваха? Май никой. Защото така е по-лесно и по-демократично. Безнаказаността, която ни съпътства навсякъде, всъщност е част от същото това статукво, против което уж се борите. Останалото е лицемерие и нека господа професорите Янакиев и Кьосев да бъдат така добри да ви дадат пример за морално поведение, като поемат тази отговорност. Персонално. Тогава всички биха повярвали в чистите им намерения и в това, че не злоупотребяват с вашата безкористност.
Дума
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
