Васил Найденов: Силвия Кацарова ме извади от отчаянието!

0
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

Васил Найденов няма нужда от представяне. Името му говори достатъчно, а най-точно го описват песните му. Той е най-успешният поппевец за всички времена. Въпреки това звездоманията му е чужда. Пътува често по света за участия, затова уговорката ни за интервю бе дълга. За сметка на това стойността на думите му си заслужаваше чакането!
– В едно скорошно интервю китаристът Тенко Славов отправи доста обвинения към вас – включително открадната песен, дължими пари, некоректност и т.н. Как бихте коментирали думите му?
– Казаха ми за това интервю, да. Тенко Славов се обажда още от миналата година. Аз бях пианист на група „Тангра”, когато направихме въпросната песен. Оказа се, че Тенко Славов е имал финансови претенции към Косьо, който беше шеф на група „Тангра”.

Явно няма пари, разбираемо е поведението му

Загубил е много пари по разни начини, които не желая да коментирам. Запознат съм по какъв начин ги и е загубил в Америка и какво е правил, но мисля, че няма да падна на такова ниво – да коментирам такива неща. Човекът искаше да спечели някое левче по един недостоен начин и продължава да си пише разни статии. Търси евтини номерца. Неговата адвокатка се уговори с моята, разбраха се. Адвокатката му още много добре разбра за какво става дума. Изобщо не ми се занимава с такива глупости, защото, ако започна да съдя такива хора като Тенко Славов, аз трябва да съдя през пет минути кой ли не. Какви ли не глупости съм слушал за себе си по вестниците – от наркоман до какъв ли не бях. Преди време бях на някаква първа страница „болен от СПИН”, а моята фамилия онемя просто. Имам възрастна леля на 85 години, която просто онемя! Какво да ви кажа… Това е още по-тъжничко от епопеята на Тенко Славов.

– Всъщност от интервюто с Тенко Славов разбрах, че с него се познавате още от 1977 г. Как така се случи тази метаморфоза във взаимоотношенията ви?
– Просто ми е много странно всичко това. Фактът, че си беше позволил да говори такива гадости, които няма да цитирам, спрямо Косьо – още по-лошо. Страшни обвинения бяха! И не става дума за пари и за песнички, което хич не му прави чест на Тенко. Говори пълни глупости! За това много акъл не трябва… Само ще ви кажа, че по това време аз бях пианист на група „Тангра”, Тенко свиреше там. Но като говорим всичко това, задавам един логичен въпрос – защо Тенко Славов има претенции, а една Миряна Башева – не?

Голямата Миряна Башева, която е уникална поетеса! Защо тя не е предявила някакви претенции към Косьо, към „Тангра”, към мен, към някой от нас, защото ние сме били цяла група?! Когато се прави една песен, тя се прави групово – нека това Тенко Славов не го забравя! Но не ми се занимава със съдилища, макар че преди години успях да осъдя един човек. Бях пял на едно море и изведнъж се оказа, че плакатът се е появил един месец след мен. Човекът си е вкарвал публика в същото това заведение, като пише, че „Васил Найденов ще пее тази вечер”, след което обяснява на хората, че аз съм заболял или пък – че ще дойда по-късно. Прибира им парите и т.н. Накрая аз се заинатих и го осъдих този човек – и какво от това?! И накрая какво се оказа – в момента, в който този човек трябваше да плати, аз трябваше да обиколя разни градове, да проследя захранените му сметки, разните му там прехвърляния на имоти на името на негови роднини… Защото на свое име нямаше нищо. И защо беше всичко това – ходене по мъките!…

– Като казахте слухове, си спомням как преди време едно момче на 32 години се представи за ваш незаконен син. Имал само името на баща си, и то било Васил Найденов!
– Да… Нищо вече не може да ме учуди. Когато прочетох „новината”, че имам незаконен син, реагирах с нещо още по-фрапантно. Споделих, че преди години прочетох как съм бил син на Апостол Карамитев! И такова чудо доживяхме! А единственият ми допир до Апостол Карамитев, Бог да го прости, беше преди много години. Аз не го познавам добре, бях много малък. Бяхме в една почивна станция заедно с мои роднини, а той беше заедно с Маргарита Дупаринова, с дъщеря си и сина си, които бяха даже още по-малки от мен. Това беше единственият ми допир до Апостол Карамитев.

За огромно съжаление, не съм негов син!

Много бих искал да бъда, обаче не съм (смее се).
Това примерно през 80-те години ми правеше огромно впечатление и ме е изкарвало понякога и извън равновесие.

– „Бях на около 50 години, когато разбрах, че нямам никакви права”, казвате преди време. И знам, че тази реплика е сложила началото на едно отчаяние, от което ви помага да излезете Силвия Кацарова…
– Да, имаше такъв момент. Тогава се оказа, че целият ми живот е минал, без да имам пенсионни права. Аз само се моля на Господ да не стигна до пенсия, защото не бих искал да получавам българските пенсии и да се издържам от тях! И да си плащам тока, парното, лекарствата… Дано да не ми се случва! Дано да не опирам до тези смешни суми. Аз цял живот съм работил в България, цял живот съм работил в най-концертната дирекция – това не са пиано барове, ресторанти, кръчми, това са концертни зали. От 19-годишен до 40-50-годишен бях на щат там. И изведнъж този щат се оказа, че го няма! Че е изгорял. Че е наводнен. Че е изчезнал…

И това важи за всички мои колеги. И е един цинизъм, който просто не пожелавам на никого. Държавен цинизъм! Аз не съм опрял до тая пенсия, но имам някои колеги, чиито имена няма да цитирам, за да не ги унижавам, които разчитат на тези смешни пари. Понякога артистът е популярен 5-10-15 години, не всеки може да бъде на сцена 40-50 години – това не значи, че трябва да го има това жалко отношение.

– Помните ли какво ви каза Силвия Кацарова, за да ви измъкне от тъмните мисли в този момент?
– Просто направихме „Огън от любов” и това ме извади (усмихва се). Аз, когато вляза в студио, и забравям за всичко. Продължавам да обичам безрезервно музиката.

– Още преди години реагирахте с категоричен отказ на това да направите концерт в НДК! Защо нямате това желание?
– От години съм с такава позиция, да. НДК ми е ей тук, отсреща, мога да изтичам по терлици, както се казва. Пял съм на концерти на всички мои колеги – и на Жоро Христов, и на Нели Рангелова, и на Роси Кирилова, и т.н. Знаете ли какво… просто не виждам смисъл в цялата работа, защото аз понякога мога да изпитам много по-голямо удоволствие в един пиано бар или някакво село, примерно, и да имам много по-голяма емоция като публика, като реакции. Снощи например пях към три часа. Никой не ме задължава да пея толкова време, като имате предвид, че моите колеги пеят по 40 минути. А аз го правя не защото ми плащат повече, а защото ми прави удоволствие. Трябва да съм най-големият тупан, за да не го правя – хората са си платили, седят до 2-3 часа през нощта, и аз да си позволя лукса да не пея…

– Интересно ми е слушате ли песните от собствения си репертоар?
– Не. Изобщо!

Не съм си свой тип и не мога да кажа, че припадам по себе си

В никакъв случай! Това е и една от причините да не направя този концерт в НДК. Но аз съм част от тези песни. И малко или много това са песни, правени преди 15-20-30 години, някои от тях имат по-стари аранжименти… .

– Наскоро казахте, че „бездарниците убиват музиката”, визирайки ситуациите, на които ставаме свидетели в актуалните музикални формати, по-специално „Музикална академия”. Кои са тези бездарници?
– Да, така е. И имам предвид не само „Музикална академия”, но и всички подобни формати с музикален характер, които се реализират през последните 10 години. Има си кадърни, по-малко кадърни и направо посредствени хора. Така е не само в музиката, но и навсякъде другаде – в строителния бизнес, в архитектурата, та дори и между проститутките има различно кадърни. Обаче през последните 10-15 години се наблюдава нещо, което е направо абсурдно. Масово навлязоха едни музикални редактори, които може би се казват така… само за благозвучие. Те нямат никакъв ценз. Нямат елементарен вкус. Нашето поколение преди не знам колко години имаше същите проблеми – с музикални редактори, с комисии. Сега комисии няма. А аз винаги съм бил много против това нещо, но май не съм бил достатъчно прав. Сега го осъзнавам.

Преди години имаше един огромен скандал в БНР и аз бях един от хората, които най-много крещеше, респективно – и Кирил Маричков, и Богдана Карадочева, Стефан Димитров и много други артисти. Ние бяхме против тези комисии, но сега изобщо не съм убеден, че т. нар. самоконтрол и т. нар. демокрация от български тип е еднакво истинска за всеки. Ще ви дам веднага един пример. Преди години се обадих на бащата на един човек, който беше фактор в телевизия „ММ”. А баща му е един изключително известен певец и мой колега. Попитах защо тези хора там не пускат песента „След края на света”, при положение че тя е вече такъв хит, набира скорост, слуша се много, търсена, харесвана е… музиката я е писал Стефан Димитров, текстът е на Богдана Карадочева. Бащата на този човек не е между живите и не е коректно, би било грозно, ако спомена името му. Та отговорът беше: „Ау, Васко, те са едно младо поколение, имат друго разбиране за нещата… Моят син изключително много слуша бундес музика, има желание, но…”. А аз отвръщам: „Когато си лягам нощем, аз често сънувам, че летя в Космоса.

Въпреки това, не станах космонавт

Ако това ставаше с желание, отдавна да съм полетял и да ме е взела някоя американска или съветска орбитална станция”. Което с други думи значи – ние сме в ръчичките на този т.нар. музикален редактор! Не съм само аз с такива примери, има и други мои колеги. Моята практика, която не е никак малка – над 40 години в музикалния бизнес, продължава и до днес. Аз се доказвам през вечер, защото пътувам много, може би най-много от всички, колкото и нескромно да звучи. Пея постоянно. За разлика от много от тези хора, които пеят в месеца по един път или пеят по една песен цяла година. Те просто не упражняват професията музика, в която първо трябва да бъдеш поканен и харесан от някого, някой да ти плати, за да те купи, независимо дали ще бъдеш на сцена, в пиано бар, в компактдиск и т.н. Като някои от момичетата в балета, които играят на кол и си мислят, че са балерини. Не, те не са балерини, те са кол-гърлс! Събличат се и правят и други неща, които не са лоши, и са правени още в римско време, но те са кол-гърлс! Веднага се разбира кой колко може, кой колко е кадърен, какви връзки има. Много от тези хора са подвижни, както аз им казвам – гъвкави в умението си да намират пари,

да спят с разни хора в парламента

или някъде другаде, да правят нулеви години в „Евровизия”, но това още не е музика! И това, че ние още знаем кътните им зъби, знаем любовниците им и непрекъснато излиза информация за тях къде са пръднали, къде са си купили куче, котка, хелипоктер… И това още не е музика! Драгият зрител ги знае, познава ги, но това не значи, че те влизат в неговия дом; че той се жени на тяхна песен; че се чука на тяхна песен; че раждат деца на тяхна песен… Разбирате ли?! Това е доста труден материал. Доста трудно се става Стоянка Мутафова! Доста трудно се става Апостол Карамитев! Доста трудно се става Георги Парцалев, Йорданка Кузманова, Лили Иванова или ФСБ! Видял съм какво ли не, но най-вече ме дразни липсата на уважение, на възпитание, каквито демонстрираше онзи младок в „Музикална академия”, в случая срещу Петя Буюклиева.

– Говорите за Любен Христов? Той беше твърдо решен да победи в елиминациите срещу Петя Буюклиева и тя наистина се оказа първата, която напуска Академията…
– Този тип предаване за това е създаден – за да има скандали. Ясно е, че се търси скандал или ако не се търси, се изработва, създава се. Друг е въпросът, че всичките тези участници имат различен интелект и възпитание. Въпросният Любен, за когото става дума сега, е пълен с такива дефицити – възпитание, уважение. Петя Буюклиева първо е жена, първо е дама. А един човек на тия години, на каквито е Любен, ако е средно интелигентен, нормално е той да бъде поне възпитан. Възпитан! Независимо дали се е друсал, дали е бил алкохолик, дали е бил в еди-какво си училище, дали е бил побойник.

А това, че младото поколение е различно, няма нищо общо. Защото понякога говорим не само за телесна, но и за духовна проституция! А тя е по-страшна! И затова изречението „те са известни с това, че са известни”, много ми харесва! Като ги помпат изкуствено и ни занимават с това как разсъждават някакви хора, които са изключително неинтересни – и като интелект, и като можене. Такива хора само се показват – от едно предаване в друго. Ако в едното готвят, в другото обясняват какви са любовниците им и какви пластики са им направили на сутиените или на устните и кой ги е… подкрепял в тая посока.

Което си е пак вид проституция!

– Неотдавна говорих със Силвия Кацарова, която изрази възмущението си по отношение на рап музиката и посланията, които тя отправя. Зададе недвусмислен въпрос кой спонсорира всичките тези рапъри, давайки за пример последния клип на дъщеря си Теди, който струвал в случая 10 000 лв. – пари, изкарани с талант…
– Това е част от играта също. Да, разбирам Силвия Кацарова напълно. Преди години ни занимаваха само с попфолк – долен и циничен. Сега също има попфолк, който обаче минава вече в някаква по-интелигентна позиция, започна да не е чак толкова директен и просташки. А по отношение на рапа ще кажа, че тази музика е не по-малко цинична. Думичките, които се използват, са „от пъпа надолу”. Непрекъснато се говори за чукане, за наркотици… всякакви цинизми. Това е много евтин популизъм! Младият човек се интересува много повече от секс и е нормално, когато е в трети или в четвърти клас, за първи път да му стават някакви неща… Сега, представете си как вие и аз сядаме и правим един порнографски текст?!…

– Не мога…
– (смее се) Разбираемо. Затова трябва да имаш определен акъл и най-малкото да си завършил генетика, за да стигнеш до такова съвършенство (смее се), да стигнеш до т.нар. рап поезия. Аз не знам от кого са спонсорирани рапърите, нито съм се интересувал. Тази музика не е моята музика. А и друго ми е много смешно – много от тези хора пеят на английски език, без да могат дори да говорят добре на български. Това е по-страшното! Защото много от тях говорят на диалект, и не само че го правят, но и не знаят някои думички! Но то много акъл за тая работа не трябва… ако си събуем гащите в праймтайм, бъдете сигурни, че ще вдигнем рейтинга! Но това ли е целта на задачата?!?

Наскоро пях в бара на братя Диневи и дойде една жена, която се казва Офелия Биланова. Тя години наред е водеща фигура в балета на немската телевизия. В момента е главен хореограф там. И е българка! Не че е необходимо да се споменава, защото нас ни занимават с по-важни неща… с гъза на някого, с „балкончетата” на друг…

Едно интервю на Анелия ПОПОВА