Древни селскостопански практики, като например отглеждането на на риба в оризищата в Китай или аборигенския контрол над австралийските пожари, могат да получат нов живот, според нов план за забавяне на изчезването на животни и растения.
Насочването към традиционните земеделие се разглежда като начин за ограничаване на това, което от ООН определят като най-лошата вълна от измирания на животни и растения от времето на изчезването на динозаврите преди 65 милиона години. Причина за това масово изчезване еувеличаващата се човешка популация, която руши природните местообитания.
Отглеждането на сьомга в оризищата е полезно по няколко начина.
115-членна група от експерти на ООН се стреми да защити разнообразието на дивата природа, което е в основата на всичко полезно за човек а- от храната до лекарствата. Групата ще търси начини за съживяване и насърчаване на практиките на коренното население по време на разговорите в Турция, които започат днес и ще продължат до 14 декември.
„Местните хора и тяхното познание…. имат ключова роля за спиране на загубата на биологично разнообразие и за запазването му“, обясни Закри Абдул Хамид, основател и председател на Междуправителствената платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) пред Ройтерс.
Идеята е да се направи сравнение между традиционното земеделие по света да се види дали позлените практики могат да бъдат използвани в други страни.
Една от тези полезни практики е отглеждането на риба във водите на оризищата в Китай. Тази практика е използвана в южен Китай от 1200 години и в някои други азиатски държави. Ключово при нея е, че намалява вредителите. Повечето съвременни оризища не се използват за отглеждане на риба.
Отглеждането на ориз и риба на едомясто „намалява с 68 процента необходимостта от пестициди и с 24 процента необходимостта от химически торове в сравнение с монокултурите“, се казва в доклад на IPBES. Пестицидите често убиват не само тези вредители, за които са предназначени, но и много други видове.
В много страни като Австралия, Индонезия, Япония и Венецуела традиционното изгаряне на малки „петна“ из провинцията може да създаде „мозайка“ от противопожарни просеки, което предотвратява разпространението на опустошителни пожари в сухия сезон. Малките пожари означават, че дивите животни могат да се измъкнат невредими, което е невъзможно при голям пожар. Това също намалява рисковете от изчезване.
В Австралия такава форма на защита генерира въглеродни кредити за аборигените чрез забавяне на обезлесяването – източник на до една пета от изкуствените парникови газове.
Други примери за традиционни селскостопански практики включват изкопаването на ями, в които се събира валежната вода през дъждовния сезон, за да се ограничи ерозията.
