Красив и през зимата
Макар родина на рустифина (Rhustyphina) да е Източна Америка, добър прием е намерил и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва, защото към почвите е с безразличие. Със здравата си коренова система укрепва каменисти склонове и сипеи. Подходящ вид е и за студените райони на страната, защото е мразоустойчив. Представлява храст или малко дърво с височина от 6 м. От млада възраст се разклонява и образува красива ажурна корона. Падащите дълги нечифтоперести листа са разположени срещуположно на клоните. На цвят са лъскаво зелени.
Към края на летния сезон променят баграта в златисто оранжева, а преди да опадат стават пурпурно-червени и придават декоративен вид на дървото. Кората и листата съдържат танини. Младите клонки са влакнести, а семената са покрити с гъсти четинести, червени на цвят власинки, затова името на рустифина, в превод означава още „влакнест шмак”. Цъфти през юни и юли с дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия цветове. Зреят през септември и октомври, и са събрани в изправени пирамидални съплодия. Те приличат на пурпурно червени светещи фенерчета, които едно след друго изгасват от ниските температури и сланите, но не падат, а само оронват семената и се задържат на клоните без листа до зимата. Семената са много качествени, с висока и трайна кълняемост, но семенният начин като бавен не се практикува. Рустифина е предпочитан вид, защото богатата коренова система задържа и укрепва почвата и я пази от рушене и ерозия. Освен това дава множество коренови издънки и затова е много търсен вид за озеленяване както на тревни площи, така и за голи скатове и откоси. Влакнестият шмак се размножава вегетативно чрез коренови резници.
