Като внучка на комита от Дряновската епопея Росица Бакалова е израснала в среда на патриотизъм и високи етични ценности, а търновската земя – село Русаля, откъдето е родом, й е дала силата и увереността на великите исторически личности от нашата история.
Родолюбието и гордостта да се нарича българка я подтиква да посвети повече от двадесет години в разработването на модели за гоблени на българска тематика. Колекцията е един своеобразен прозорец към българската култура. От гоблените сякаш долавяме шепота на историята, красотата на бита и се очароваме от неповторимостта на българската природа. Всичко това върви ръка за ръка с мотото: “Да съхраним корена български”. Не закъснява и признанието за труда. За авторски разработки на гоблени, високо качество и оригиналност в творчеството Росица Бакалова е носителка на наградата „Златна звезда” от Международния бизнес център в Мадрид – 2000 г. За популяризиране и съхраняване на българската история, природа, бит и култура чрез авторски гоблени е обявена за бизнес дама на “Прокредит Банк” за 2005 г., а високата обществена оценка й отрежда достойно място в алманах „Бележити български жени”.
Росица Бакалова е председател на националния клуб „Приятели на гоблена и шевицата“. Участва в ръководството на благотворителното дружество „Благодетел“, членува в дружество „Васил Левски“.
По професия Росица Бакалова е педагог. Трудовата й дейност преминава в Медицинския колеж в столицата, където е преподавател. Днес, вече пенсионерка, от хоби е превърнала гобленарството в професия.
– Какво ви насочи към гоблена?
– На млади години бях доста любознателна. Веднъж попаднах в къща с изключително красиви гоблени. Бях много впечатлена, че една картина може да бъде избродирана. Започнах да шия гоблен с пейзаж и в същото време си помислих, че трябва да опитам да направя гоблен по българска картина.
– Любовта към гобленарството семейна традиция ли е?
– Майка ми беше шивачка. Нямаше нещо, което някой да поиска и тя да не го направи – толкова талантлива беше. Ръцете й непрекъснато шиеха, кърпеха, плетяха, бродираха. Веднъж й донесоха един опърпан чадър – тя за минути го превърна в луксозна вещ, макар че дотогава не беше майсторила чадъри. От нея съм наследила сръчността. Мама беше до мозъка на костите си патриотка и често ми разказваше за моя прадядо Йордан Парцалев, който участвал в четата на Бачо Киро и поп Харитон. Оцелял по чудо в битката с турците в Дряновския манастир. След Освобождението той написал спомени, които днес се пазят в манастирската библиотека. Родолюбието и сръчността са една част от семейната традиция.
– Защо ви харесва да се занимавате с гоблени?
– Защото чрез гоблена може да бъде пресъздадена история, култура, бит, природа. Аз реших да претворявам България в гоблени и моят девиз е: „Да съхраним корена български“.
– Тази тема ви вълнува?
– Аз съм родолюбива и затова мисля, че гобленът може да достигне до много сръчни българки, за да си красят домовете със собственоръчно избродирани картини. Трудно е да се купи картина от известен художник, но тръпката е голяма, когато човек сам може да си ушие картина по голям наш художник. Например Владимир Димитров-Майстора, Мърквичка, Васил Стоилов…
– Какво сте постигнали досега и какво ви предстои?
– След като от хоби превърнах гобленарството в професия, систематизирах гоблените в няколко раздела: репродукции по известни наши художници, пейзажи, църкви, манастири и икони, натюрморти, следи от вековната история на България, бележити българи, български народни носии, зодии и модернистични гоблени. Разработих и гобленчета за деца, за да може да има приемственост с младите.
– Как създадохте колекцията “Български владетели”?
– България е една от най-старите държави в света и всеки от нас трябва да се гордее с древното минало. Колекцията е посветена на новото хилядолетие и е поздрав към всички българи, където и да се намират те. Тя включва 25 български владетели – от хан Кубрат до цар Симеон II. Използвани са около 9 километра конци и са направени повече от 1 600 000 бода.
– Вашата гордост е гобленът „Ръченица“ по Мърквичка.
– Макар и чужденец по произход, със своята любов към България, втъкана в живописта му, Ян Мърквичка е един от най-българските художници. Разработването на гоблен по „Ръченица“ с нейните 17 образа бе предизвикателство. Това бе отговор на „Тайната вечеря“ на Вилер, който е с доста по-малко образи. Освен от големите размери трудността по създаването се увеличаваше и от това, че по времето, когато го разработвахме, не разполагахме с компютърна техника, която подпомага изключително много работата, особено в рутинната част. Този гоблен е разработен изцяло „на ръка“. За „Ръченицата“ винаги говоря с възторг
– Какво искате да постигнете в това изкуство?
– Когато разработвам гоблен, аз така детайлизирам моето произведение, че да бъде максимално близко до картината, от която съм черпила информация за него. Чрез гоблена искам да популяризирам България. А желанието ми да покажа България в гоблени в чужбина вече е осъществено. Правила съм изложби в наши посолства и в българските културни центрове в Лондон, Будапеща, Дебрецен, Букурещ, Одеса, Волгоград, Ню Йорк.
– Имате ли ученици?
– Председателка съм на Национален клуб „Приятели на гоблена и българската шевица“, който обхваща различни видове приложни изкуства: гоблени, шевици от различни етнографски райони, плетиво на една и две куки, калоферска дантела, вързана дантела кене, рисуване върху стъкло и коприна, тъкане на вертикален стан, работа с мъниста и др. Наскоро клубът ни отбеляза 10-годишен юбилей с богата изложба с наши произведения в Руския културно-информационен център. В момента там имаме кръжок за деца „Умелые ручки“. Имаме идея да сформираме кръжоци и за възрастни.
– За какво мечтаете?
– Да претворя България в гоблени и да покажа колекцията си на още много места у нас и по света.
Станислава ГАВРИЛОВА
