В артистичния свят женските приятелства са рядкост. Ето защо дружбата на Катя Близнакова с покойната актриса от Сатиричния театър Людмила Захариева е почти феномен. Люси почина на 9 септември тази година, а Катя не престава да скърби за „нейната Бубу”. Ето какво сподели певицата единствено за “ШОУ”:
– Катя, как се чувстваш? Когато почина Люси, ти написа във Фейсбука си: „Осиротях, приятели, осиротях!..”
– Винаги ще казвам, че тя е моето ВСИЧКО! Без Люси съм една самотна и ничия душа! Без Люси разбрах стряскащата сила на думата “никога”! Сега се чувствам като един незащитен оголен охлюв. В отчаянието си от липсата на Люси допуснах в живота си хора, които никога нямаше да ме имат наоколо си, ако я имаше!… Защо го допускам ли?! – Защото осиротях духовно и
не се контролирам
достатъчно. Само Люси знаеше как да ми сложи юздите и да ме спре, за да не ме наранят. Сега синът й и жена му ми се обаждат и аз им благодаря, защото за мен тези разговори са мост към нея…
– Доколкото имам впечатления, тя беше наистина един изключителен интелект…
– Невероятна беше! Освен че беше толкова начетена и артистична, завърши психология и психоанализа в Сорбоната, следваше астрология в Московския университет, дипломира се по хомеопатия и рейки. Непрекъснато се самоусъвършенстваше. Имаше и скрити дарби – гледаше на кафе, невероятно! Всъщност, позна собствената си смърт в… моята чаша от кафе.
– Как така?
– Ами ние си имахме ритуал – всеки ден се виждахме, пием кафе, бърборим. През останалото време пътувахме – все заедно. Къде ли не по света! Имахме намерение да бъдем в Париж за тази Нова година. Тя знаеше перфектно френски. Ако и аз можех да се оправя с езика, бих отишла сега там, заради нея. Събирах пари за супер лукс и емоционално-артистичен рожден ден в някое аристократично бистро в сърцето на Париж на чаша червено вино с моята Бубу, моето Пухкаво облаче – така я наричах, но… едно жестоко но… Сега ще замина за Испания. Друга дестинация, в която имахме планове да бъдем заедно. В памет на Люси ще изпия една чаша вино във Валенсия.
– Разкажи за кафето…
– Да, отклоних се. Беше един месец, преди да умре, пак така я врънках да ми погледне чашата и видях как лицето й се промени от нещо вътре. Извика ме до нея: „Ела да видиш нещо!”. Вероятно за да се уверя сама, че в чашата има ясен знак, който и аз мога да различа.
На дъното на чашата ми имаше огромен кръст
“Ще умре много близка твоя жена!”. Аз направо изтръпнах: “Да не е майка ми?!”. “Не – отговори Люси, – не е майка ти, но е много близка твоя жена!”. Остави чашата настрани и продължи разговора в съвсем друга посока. Едва след смъртта й осъзнах, че е видяла собствения си край! Един мъчителен въпрос витае в главата ми и до днес: осъзнавала ли е, че се отнася за нея?… Умря в пълно съзнание. Беше в реанимация, когато мен и Жоро Христов ни пуснаха по изключение до нея – нали сме “звезди”. А Люси беше аристократ и кралица до сетния си дъх! Аз всеки ден я навестявах, но когато Георги дойде да я види, тя направо се прероди! Мисля си, че дори малко изревнувах тогава. Жоро я зареди невероятно. Тя грейна, шегуваше се… Милото ми момиче, колко ли й е било трудно!… Това беше последната ни среща…
– Умряла е в съзнание…
– Да. Не е изгубвала съзнание. Имаше невероятен дух! Тя беше моят духовен учител. Люси ме учеше сутрин, като стана, да се усмихна, да се облека и гримирам, все едно ще ми идват гости. Тя не понасяше нехайството и държеше на самодисциплината. Очевидно и Бог уважава хора като нея, щом като до последно тя посрещна смъртта в пълно съзнание.
– Знам, че освен на кафе, тя е правела изключителни хороскопи, била е и хиромант…
– О, да. Има доказателства за това. На ръката на Луканов познава, че ще умре от насилствена смърт, и дръзва да му го каже. След това търсеше отговор дали е постъпила правилно. Със сигурност обаче го е направила спонтанно. Може би интуицията й е подсказала, че така е правилно – за да може евентуално да се предпази, по някакъв начин да се предотврати убийството.
– 18 години сте били неразделни с Люси. Карали ли сте се?
– Карали сме се, не е било гладко приятелството ни. Имало е цели седмици, в които сме били сърдити. Но сега, връщайки се назад във времето, знам, че това е било, за да приемем урока, да осъзнаем какво означаваме една за друга и колко сме си били нужни една на друга, за душите си… А иначе, когато отново се събирахме след някакво скарване, палувахме като деца.
– Ти веднъж каза, че Люси не е била достатъчно ценена като актриса…
– Това е факт. Пухчо беше стихия, талант, необятен интелект и школа, която сега си давам сметка, че съм завършила по милост с отличен 6, а е трябвало да повтарям “класовете” много пъти. Люси беше университет, в който нямаш право на посредственост. Тя самата за 4 години научи 2 езика – френски и немски. Записа и испански! На 60 завърши Сорбоната с пълно отличие… И всичко това е само малка “извадка” от бекграунда й.
Безобразно талантлива актриса беше, която
мижави бездарнички опитаха да катурнат, но не успяха!
Нека Бог ги съди! Някой ден мога да напиша книга за това. А случките и спомените с Люси са достойни за трилогия. Нашите почивки не бяха просто почивки, а филмови саги с неочакван край! Където и да отивахме, всички ни търсеха за компания и купони, а собствениците на хотелите ни черпеха и ставахме приятели.
– Кажи каква е професионалната ти оценка за тв форматите „Музикална академия” и “Х-фактор”?
– Гледам “Музикална академия”. “Х-фактор” има посредствено жури.
За “Музикална академия” мога да кажа, че се плаша от една мазна и хитра звезда, и съм отвратена от лицемерието и победата на всяка цена. Да не дава Бог тази да ми мине през живота!
– За кого говориш? Кичка Бодурова? Употребяваш женски род?…
– Не искам да коментирам, но ме е яд на Етиен, когото много харесвам, че с участието си в този формат си вкара автогол.
– Катя, според мнозина попфолкът умирал, но ако съдим по тв интервюто от тези дни с Митко Пайнера, май няма такъв шанс. Ти гледа ли го?
– Кой, аз?! Аз си имам други приоритети! Как ме виждаш да слушам, гледам и се интересувам от подобни примати?!
Интервю на Еми МАРИЯНСКА
