Ст. н. с. к. т. н. инж. Джони Пенков, въпреки че не се нарича актьор, е от артистично семейство. Баща му е художник, университетски професор, правил стъклописите на Софийския университет и Българската народна банка. Баба му е първата жена, играла на сцената в Казанлък.
– Горд съм, че баба ми умря от сифилис! – заяви от екрана на БТВ популярният зевзек и вцепени публиката.
Но обяснението му е логично:
– Това значи, че не е била проста селянка и е водела заможен живот. Щото през 1910 г. кой селянин е имал възможност да се зарази със сифилис. Трябвало е да отиде чак до Швейцария, в Давос, за да се зарази. Ходела е из Европа за радост.
Двете му лели също са актриси. Едната основава Кукления театър. Джони стъпва на сцената едва 4-годишен. “Реплики нямах, аз трябваше само да плача”.
През соца Джони Пенков е сред малцината смели артисти,
позволили си да опонират на властта, и нещо повече – да я окарикатуряват. Много години той работи рамо до рамо с големия Радой Ралин, по-късно става партньор с известния режисьор Рангел Вълчанов. След промените през 90-те работи заедно с Тодор Колев над култовото за онези години шоу „Как ще ги стигнем…“.
Джони Пенков е кореняк софиянец, младостта и зрелите му години също преминават в столицата.
Днес 80-годишният шегобиец е запазил бодрия си дух
и ироничната оценка на ставащото в света около него.
Джони продължава да прави и това, което е правил винаги – звука на филмите – голямата му страст: той е звукооператор на над 100 късометражни филма.
За първи път Джони Пенков се появява на филмовите екрани през 60-те години на 20 век. Първите филмчета “Фокус” станали такъв хит, че хората ходели на кино само за да гледат 10-минутните саркастични критики на системата тогава.
През онези години заедно с колеги кандидатът на техническите науки е направил акустиката на всички театри и киносалони в България.
Недко КОМПОВ
