Бургазлията Янко Карачорбаджиев е роден през 1949 г. В началото на демократичните промени той здраво прегръща синята идея, но тъй като през първите години след соца политическите партии, които членуват в СДС, не са много на брой, Карачорбаджиев се ориентира към Зелената партия. Според него единствената му алтернатива тогава бил БЗНС, но връзката му със земеделието се свеждала до двете му саксии вкъщи и това предопределило избора.
Още в началото Карачорбаджиев се изявява като един от активистите на сините, а до настъплението на „мутрите и проститутките“ (както сам се изразява) в дясното пространство той е и окръжен координатор на СДС – Бургас. Репортер на „Над 55“ се срещна и разговаря с бившия активист на десницата край морето и единствено за читателите на “Над 55” той се съгласи да разкрие някои от парещите тайни на СДС.
– Тъй като ставаш окръжен координатор на СДС – Бургас през „младенческата“ възраст на дясното пространство, ти си имал преки наблюдения как протече „прощъпалникът“ на лидерите на синята идея в голямата политика. Как се държаха те с активистите от „прованса“, или още в началото ги беше хванала звездната болест и се стараеха да се ограничи достъпът на „простосмъртните“ до кабинетите им?
– Най-лесно ми беше да влизам горе в стаята на Стефан Софиянски. Спомням си един случай – там имаше „Ранк Ксерокс“ (апарат за ксерокопиране, б.а.), а аз трябваше да размножавам някакви материали. Александър Божков, лека му пръст, както си беше с тирантите и късите панталони, ми вика: „Кажи бе, бургазлия“. „Така и така, но не я разбирам тази техника“, му отговарям аз. „Хайде, сядай там!“, смее се Божков. „Абе, ела ти, че хич не я разбирам тази техника!“, му обяснявам аз. И при Филип Димитров съм влизал лесно (ако нямаше срещи или разговори). Много трудно се влизаше обаче при Христо Бисеров, въпреки че понякога служебни ангажименти са налагали спешно да разговарям с него.
– За Стефан Софиянски се коментираше, че благодарение на участието му в голямата политика се е замогнал доста.
– Той поначало е имал много неща, пък реституира и доста имоти. А дали е „намазал филията“ – не знам.
– Знае се, че Стефан Софиянски има вила на Северното Черноморие в с. Поручик Чунчево, но и „синият кинжал“ на СДС – Едвин Сугарев, се е хвалил, че също притежава такъв имот, но в друго каварненско село – Камен бряг.
– В Камен бряг отидохме с Валентин Касабов и заместник-председателя на СДС – Бургас Ончо Читакян. Като видях къщата на Едвин там, веднага си казах: „Това ли е прословутата му вила?“. Та това бе една тухлена барачка, отвън с дървено корито с пуснати чешми да текат в него – сякаш ще водят коне на водопой!
– Като спомена името на известния яхтсмен Оник (Ончо) Читакян, се сещам, че вече 20-годишна мистерия обгръща края на яхтата му „Елпида“. Заедно със сина си Леонид бившият зам.-председател на СДС – Бургас изчезна край бреговете на Турция през ноември 1993 г. След трагедията много хора започнаха да коментират, че е ликвидиран заради атентата на турския консул в Бургас Бора Сюелкан. До тези предположения се стигна заради честите разкази на Ончо, че знаел доста неща около убийството на консула.
– Читакян споделял, че в последните дни около турския дипломат, който не таял особени симпатии към арменците, се навъртал техен сънародник на име Арман. А след убийството тайнственият Арман изчезнал безследно.
Бора Сюелкан не беше точно турски консул в Бургас, а негов секретар. Екзекутираха го пред дома му в бургаския жк „Славейков“ на 9 септември 1982 г. Поръчителите и извършителите на кървавия атентат остават до ден днешен неразкрити, но неофициално убийството се приписва на арменската терористична организация АСАЛА. Когато Ончо и Леонид изчезнаха, говорих с момчето, което беше останало живо – Тодор. Тогава много хора предполагаха, че има някаква връзка на Оник с атентата, и смятаха, че са го очистили заради убийството на турския дипломат, но нищо не се доказа…
– Предполагам, че си бил свидетел и на различни куриозни случаи, които са ставали в централата на СДС през първите години на демокрацията?
– Окръжните координатори на СДС сме долу в кафето и чакаме за среща с Филип Димитров от 10 часа. А аз трябваше нещо да му кажа преди срещата и в 9 часа се качвам горе в кабинета му. Гледам, че вратата е отворена, и питам секретарката му за него. „Да, влез“, ме кани тя, но аз виждам, че бай Милан Дренчев стои на канапето отвън. А тя го предупредила: „Когато Филип каже, тогава ще влезеш!“. Влязох при Филип Димитров и му казвам: „Оня дъртак стои на вратата отвън“. „А, хич не ме занимавай с него, изобщо не искам да се разправям!“, ми отговори той.
– Но на какво се е дължало това унизително отношение към Милан Дренчев?
– Въпреки цялото ми уважение към него заради теглилата му в лагерите, които е изтърпял, и моето отношение към Дренчев беше същото. Но той сам си бе виновен! Един месец преди изборите Милан Дренчев изтегли БЗНС от СДС-то! А това си беше абсолютно предателство!
– Наскоро синът на Цар Киро, Ангел Рашков, сподели, че почти за всички избори при тях са идвали политици и са ги търсели за помощ. С възмущение той отбеляза, че на кметските избори през 1999 г. в Плевен, на които Найден Зеленогорски е спечелил на втори тур срещу Румен Петков, това е станало с помощта на гласове, осигурени от баща му. Били ли сте свидетел на срещи на лидерите на СДС с циганските „благородници“?
– Да, но не лидерите на СДС ги потърсиха, а обратното. Спомням си, че веднъж Цар Киро дойде в централата на СДС заедно с още други двама по-млади от него. Единият му беше син, а другият вероятно им беше бодигард. Поискаха да се срещнат с Филип Димитров. Пред него те настоявали за изборите един от техните хора да бъде включен в бургаската листа. Когато Филип ми каза, аз започнах да мърморя: „Малко ли боклуци има в листата ни, ами сега още един ще ми спуснете!“. „Той ще е на 13-о място“, ме успокои Филип Димитров, защото от тази позиция практически не беше възможно да бъде избран. След това Димитров ми обясни, че се отнасяло за лекар в Сунгурларе – все пак се предполагало, че е интелигентен човек.
– През първите години на СДС доста хора набързо се „пребоядисаха“ – вечер си лягаха ярко „червени“, а сутрин се събуждаха наситено „сини“. Примерите са много, но мога да посоча бургазлията Димитър Луджев – от сътрудник на Окръжния комитет на Комсомола в Бургас и член на ЦК на Комсомола набързо стана депутат във ВНС от СДС, министър на отбраната и вицепремиер в правителството на Димитър Попов…
– В онези години много-много не се обръщаше внимание на тези неща. Димитър Майсторов от Бургас например беше главен механик и работеше в Български морски флот, когато с партийния си билет в джоба дойде в СДС. И Петко Симеонов също държеше партийния си билет, когато влезе в СДС. А Луджев беше издигнат по настояване на Ахмед Доган.
– А за кого от изявените членове на СДС пазите най-светли спомени?
– За бай Йосиф Петров, лека му пръст. Тогава ми „падна шапката“, като го слушах. Докато бяхме на маса в Ямбол, където закривахме предизборната кампания, той беше написал за всички ни по едно стихче, което ни уцелваше право в сърцето. Стана ми много приятно. Страшен наблюдател се оказа бай Йосиф! А масата беше доста голяма – и Луджев беше там. Аз дори тогава му казах: „Започва световното първенство, а ти ще правиш митинг“. Наистина площадът се напълни с народ, но не трябва да се забравя, че и Кирил Маричков пя там…
Марина Шиварова
