30-годишният Панайот Димитров е на улицата от 7 месеца. Изхвърлен от съпругата си, забравен от близките си, нещастен от факта, че съдебно решение не му позволява да се доближава до децата си. Гледа ги от „съдебно разстояние”, докато големият отива на училище. Панайот „живее” в колата си на паркинга пред акушеро-гинекологичното отделение в Хасково. За него нямаше Коледа, нямаше и новогодишни празници. Празничната му трапеза е в БМВ-то. С малко хляб и още нещо…
– От колко време живееш на този паркинг?
– От седем месеца.
– Защо, нямаш ли си дом?
– Нямам, изгониха ме. Жена ми се повлия от родителите си и ме пропъди. А имат двуетажна къща. На единия живеехме аз и жена ми Пенка, а на другия – нейните родители. Сега те са майка и татко на децата ми. А аз съм осъден да не се появявам на три преки от дома им. Затова паркирам колата си тук, на паркинга пред АГО-то и чакам да видя отдалече сина си, когато отива на училище.
Оттук му е пътят…
– А съпругата ти?…
– Тя слуша майка си и баща си. Те й казаха да ме изгони и тя го направи.
– Искаш да кажеш, че не бяха съгласни с брака ви? Как се запознахте?
– В началото се разбирахме добре, грижехме се за децата. Преди две години обаче нещо се случи с нас и се наложи да се лекуваме в Психодиспансера в Хасково. След като ни изписаха от болницата, започнаха проблемите. Кавги, разправии… Пенка все се оплакваше, че съм я биел.
– От какво ви лекуваха?
– Аз бях с нервно разстройство, а на жена ми диагнозата беше „шизофрения”. Не знам откъде ги измислиха тия диагнози! Оттам като че ли дойде всичко. Родителите на жена ми започнаха да я настройват срещу мен и тя започна да ги лъже, че я бия. Не съм я бил, вярвайте ми! Като се скараме, и тя веднага тича при майка си. Тъщата пък, защото ме мрази, веднага вика полиция или социалните работници, за да видели сред какъв ужас живее…
– Но в такива случаи жена ви би трябвало да си извади медицинско, за да се стигне до съд?…
– Как да го извади, като не съм я бил!…
– Но казвате, че сте осъден да не доближавате до дома си?
– Да, осъден съм, защото родителите на жена ми намериха хора от квартала, които да потвърдят тяхната версия, че бия жена си и че децата ми живеят в нездравословна среда. Връчиха ми съдебна заповед да не се доближавам до дома им.
– А каква е позицията на социалните работници?
– Каквато е и на съда.
Аз вече не съм баща на децата си. Взеха ми ги
Съдиите сметнаха, че ние с жена ми не сме в състояние да си гледаме децата и ги дадоха на приемни родители – на тъста и тъщата ми. Те го направиха заради парите, за това ме изгониха и манипулираха жена ми.
– Как така заради парите?!
– Ами като приемни родители вземат по 220 лева на месец за сина ми и по 195 за двегодишната ми дъщеричка. Освен това вземат и детските по 35 лева на месец за всяко дете. Общо 485 лева на месец са си една прилична сума в тези тежки времена.
– И сега накъде, какви са ти плановете?
– Никакви. Жена ми иска да се развеждаме, за да може да получава социални помощи, а аз дом нямам. Живея тук на паркинга. Влизам в отделението да си вземам по една топло кафе от машината. Персоналът ме знае и не ме гони, когато е много студено и вляза във фоайето, за да се постопля малко.
– Но колата, в която живееш, е скъпа марка – БМВ?
– Подарък е от майка ми. Тя е на гурбет на остров Крит.
– Сам ли си, нямаш ли братя и сестри?
– Имах и брат и сестра, но те починаха. Имам доведена сестра, но тя е с майка ми на острова.
– Как си със здравето?
– Зле, много зле! През тези 7 месеца отслабнах много. Останах 60 килограма, а съм метър и осемдесет. Започнах да уринирам кръв. Проблеми ми създава и язвата, защото не мога да се храня редовно. Много често гладувам, защото няма с какво да се храня… Ще карам така, докато мога. Поне виждам сина си, когато отива на училище…
– Надяваш ли се на нещо добро?
– Не искам да се развеждаме! Надявам се, че ще успея да убедя Пенка да не се развеждаме. Ако това се случи, ще се изнесем на квартира с децата, за да не могат да й влияят родителите. Това е единственото ми желание…
П.С. – Броени дни след нашето интервю, Панайот потъна вдън земя. На няколко пъти социални и полиция ходели да издирват „бездомника с БМВ-то”, но той бил изчезнал. Според мълвата, той се е пренесъл при приятели от хасковския квартал „Каменни”. Димитров е подал и молба да му се преразгледа съдебната заповед, с която му се забранява да доближава жена си и двете си деца на по-малко от три преки разстояние. Този статут обаче едва ли ще бъде променен, защото мнението на институциите за него остава същото. Според разследване на хасковските социални служби, срещу Панайот е имало много оплаквания, че е предизвиквал скандали в дома си, при това не само от роднините, а и от съседи. По неофициална информация пък, 30-годишният мъж е бил свързан с хасковска джамбазка група. Няма обаче официална информация той да има криминално досие.
Текст и снимки Тодорка НИКОЛОВА,
Хасково
