Скандали тресат блока на Барбуков!

0
Добави коментар
it_maniak
it_maniak

Преди дни отново са изхвърлени собственици на жилище в печално известния „блок на Барбуков” – бл. 259 в кв. “Гоце Делчев” в София, научи ексклузивно „ШОУ”. Учудващо този процес продължава вече второ десетилетие и държавата не се намесва да реши спора между съсобствениците, условно разделени в два лагера – на такива, закупили жилищата си от ЖСК „Български художник”, и други, купили „на зелено” от строителя Барбуков, нает от ЖСК-то. Неустойка по договора между тях се оспорва и от двете страни поотделно, а жертви на войната стават невинни хора, закупили жилища в блока. “И докато хората се намразват помежду си, разделени в два враждуващи „лагера” купувачи, истинските виновници се скатават”, отбелязват запознати с проблема. Тези дни сагата си набеляза нова жертва – съкооператори в блока набедиха пред столичен вестник в системен терор от шумни купони зам.-кметицата на община „Триадица” – Силва Аврамова. Актрисата, известна с много театрални и филмови роли в миналото, е майка на бившата адреналинка Ени Радилова, която прави филмова кариера в Щатите. Аврамова обитава жилището си сама. Според 14-те подписали петиция срещу нея, всичките представители на ЖСК „Български художник”, Силва Аврамова злоупотребявала и със служебното си положение, като реваншистки отказвала да им оказва административна помощ в общината. За да й отмъстят, недоволните съкооператори се оплакали на столичната кметица Фандъкова, че подопечната й Аврамова имала фалшиви медицински от ТЕЛК. Фандъкова отговорила, че ще насрочи проверка по случая след празниците – разбирай, тези дни. Съседите в печалния бл. 259 обвиняват актрисата-зам.кметица още в

заплахи със затвор и… смърт

Всъщност, същинският проблем в блока е съвсем различен и много по-дълбок. Враждата се подклажда от незарастващата рана със собствеността в така наречения блок на Барбуков, която изнервя и противопоставя съкооператорите помежду им.

Работата тръгва оттам, че теренът под въпросния блок, с площ 20,5 дка, е получен от сливането на два парцела – единият общински, а другият – на Съюза на художниците. На 2 февруари 1990 г. е учредено право на строеж на ЖСК “Български художник”, която после купува единия парцел (8,5 дка) от Творческия фонд на СБХ. Вторият парцел от 12 дка си остава частна общинска собственост. Двата парцела са слети още преди 1989 г. и върху общата им площ ляга строителното петно на блока. В него трябва да се изградят 121 апартамента до 1995 г. и, ако срокът се спази, по регламент 50 от тях е трябвало да получи строителят им Барбуков. При забавяне със строежа, съгласно договора с ЖСК-то, няма право на договорените апартаменти. Барбуков обаче ги продава на зелено. Той твърди, че е бил нарочно забавен от ЖСК-то, което цели 3 години не му предоставило документите за право на строеж. Барбуков твърди също така, че построил сградата до 1994 г. с пари на закупилите апартаменти от него, без нито една стотинка от член-кооператорите на ЖСК-то. В това е и неговото основание да се счита за правомерен продавач на жилищата от полагащата му се част. Когато му гонят хората обаче, вдига рамене и, въпреки устните си съжаления, е абдикирал от проблема.

Версията на ЖСК-то пък, което еднолично прекратява договора с Барбуков в частта право на брой апартаменти, е, че той неправомерно ги е продал, като е заблудил хората, че ще получат нотариални актове. В отделни документи по съдебните дела се твърди, че е продал дори не 50, а …90 апартамента! Според декларация на ЖСК-то: “В нарушение на договора ни с фирма “МБ” Димитър Барбуков през периода 1992-1998 г. г-н Барбуков продаде 99 от 119 апартамента!”.

До днес са изхвърлени десетки семейства, а други продължават да треперят

какво ще се случи в крайна сметка с имотите им и със самите тях. Репортер на „ШОУ” научи, че на път да изхвръкне от блока е още едно семейство – Рохови. Г-жа Рохова е инвалид.

Какво се случва с „освободените” апартаменти? Натъкнахме се на примери как са били продавани жилища на изхвърлени купувачи на нови лица, между които и влиятелни хора. В някои от случаите се забелязва дори съглашение на уж враждуващите помежду си ЖСК и Барбуков. На малцина е известно, че строителният предприемач построява цял етаж над продадените като мезонети, както е по първоначален проект, с което дефакто променя архитектурния облик на имотите, закупени от художниците. ЖСК „Български художник” обаче си затрайва, защото тогавашният му председател Борис Ненов запазва мезонета си в непокътнат вид, благодарение на… Барбуков.

През годините случаите на изхвърляне продължават, като някои собственици на жилища от яд трошали всичко нарочно, преди да си тръгнат. Основанието? – Градили и създавали интериора на жилищата си с любов, хората се чувствали предадени от правосъдието и разочаровани от беззащитното си положение. Затова с голи ръце изтръгвали де-що са съграждали, само и само да не оставят нищо на новите обитатели на апартаментите си. После продължавали с безконечните дела.

А всичко в съда опира до въпроса: Кой е имал право да продава тези жилища в бл. 259, за да не се стига до „дублиране” и противозаконно обитаване на апартаментите в него. И до днес този въпрос не е изяснен, а делата се водят поединично и „на парче”, докато очевидно става въпрос за един принципен проблем, от който отдавна е трябвало да се поинтересува Главна прокуратура, а не да оставя хората да враждуват помежду си. Докато се случва всичко това на гърба на отделни хора, нито Барбуков, нито ЖСК-то поемат вината за нещастието на ощетените. Бизнесменът е поел ролята „И аз съм жертва!”. Съществуването на ЖСК-то пък, в което почти реално не остават художници, осигурява доход на членовете на Управителния съвет в продължение на десетилетия, както и облажвания на отделни негови членове, уж покрай „кооперативните въпроси”.

Част от имотите се ползват за разменна монета. Говори се, че срещу адвокатска помощ там е получила жилище и покойната адвокат Рени Цанова. От ръководството на ЖСК-то обаче заблуждавали хората, че ако не съществува кооперацията, делата щели да бъдат обречени на неуспех. Истината обаче била друга, твърдят засегнати: „Имитира се някаква дейност уж в полза на закупилите апартаменти от „Български художник”, но в крайна сметка се оказва, че изгонените са беззащитни!”.

На практика почти по равно губят дела хора и от двете враждуващи групи – на закупилите от ЖСК-то и на закупилите от Барбуков. Това е истински правен парадокс, защото той не стъпва на принципното изясняване на правото за продажба на жилища в злополучния блок. Много от хората имат нотариални актове, но не са влизали във владение. Други пък обитават жилищата си „на тръни”, без документ за собственост. Когато направили опит да придобият акт по давност, ударили на камък – чл. 483, ал. 3 от отменения вече ГПК, не важал за годините преди 2000-а.

Един от трагикомичните случаи е с проф. Пламен Вълчев – бивш зам.-ректор на НХА и преподавател в Художествената академия. След като вкарва вътре в едното от двете си жилища – ап. 11, вх. А, инструменти за ремонт, картини и други скъпи вещи, един ден той заварва в жилището си… майстор, който твърди, че бил нает за ремонт. Той дори вече бил успял да пробие и стената към съседния апартамент

– собственост на барабаниста от „Щурците” Пепи Цанков, за да обедини двете жилища в едно обширно

Когато професорът, недоумяващ какво се случва в негова собственост надава вой, от долния етаж на помощ на „майстора” се притекъл наемателят по онова време – адвокат Николай Баташки, който „убедително” забил кроше право в лицето на Вълчев, без много да се церемони. След като на мястото пристигнала полиция, и професорът, и Баташки размахали под носа на полицаите документи за собственост. Ченгетата се видели в чудо и си тръгнали с думите: „Оправяйте се в съда!”… Проф. Вълчев се снабдил с медицинско, което приложил към нотариалните актове и завел дело. Никога повече обаче не влязъл нито в този, нито в другия си апартамент, които закупил за дъщеря си и сина си за немалка сума пари. След екшъна с побоя, установил още, че от апартамента му липсват картини на голяма стойност – те просто „изчезнали” покрай „ремонта”.

През 2003 г. професорът се сдобива с изпълнителен лист да изгони заелата злополучния му ап. 11 Искра Видинска. Апропо, споменатата дама бе забъркана преди време в скандал с фалшиво евро в Гърция. Адвокатът-„боксьор” Николай Баташки пък бе уличен в неправомерно придобиване на собственост в блока. Историята е прелюбопитна:

През 2006 г. Столичната община трябва да погаси по изпълнително дело дълг към гражданско лице в размер на 17 000 лева. Но, вместо да му ги платят, лицето предлага общината да разреши то да набере парите от публична продан на общинските 12 дка под бл. 259, досами Южния парк. Данъчната оценка на апетитния парцел е 764 406 лева, а за пазарната да не говорим, но на публичната продан, както обикновено, се появява един-единствен купувач, който печели земята с наддаване от… 100 лева, т.е. придобива я за 17 100 лева. През 2009-а този човек дарява част от терена, познайте на кого?! – На адвокат Баташки. Останалата част му продава. И двата нотариални акта – и за дарението, и за продажбата са издадени, в един и същи ден. Нотариусът, осъществил сделките, твърди пред медиите, че, придобивайки терена, той няма право върху сградата. Баташки обаче очевидно не е бил на това мнение и се настанява като собственик.

Димитър Барбуков:
И аз съм жертва, други са мошениците!

Публикуваме част от твърденията на Димитър Барбуков, с които строителният предприемач оневинява себе си в интервю пред Анна Заркова: „Аз самият съм жертва на измамници, както и тези 80 семейства, които са натискани да се изселят. Тези дела се водят между ЖСК „Български художник“ и хората, които това ЖСК иска да изсели от блоковете. Мен никой не ме съди, няма за какво. Оказа се, че те /бел.ред. ЖСК-то/ едва през 2000 г. са почнали процедура за делба с общината. Подписвайки договор с мен като собственици на земята, те са извършили измама. Те са мошениците, а не аз! Те не са собственици и до днес. Имаха лоби в стария общински съвет и той реши да им даде да си купят земята. Те обаче пари не дават и тогавашният кмет Бойко Борисов нареди да се направи делба. Докато вървеше тази процедура, се оказа, че общината дължи пари на един човек и му предлага вместо тях тая земя. И той я купи преди няколко месеца /очевидно става въпрос за случая, който описахме по-горе във връзка с адвокат Баташки – б.а./. Аз спечелих всички дела срещу тях. Доказах, че съм изпълнил задълженията си по договора, а те не са. Сега тормозят моите клиенти. Преразпределят апартаменти и ги пишат на името на различни хора, които претендират в съда, че са техни. Разчитат, че моето име, което очерниха, работи в съда срещу мен. Заведох дело за измама срещу това ЖСК и съдът се произнесе, че те са измамници, не аз. В това ЖСК художниците са един или двама. Те май не подозират за номерата, с които почтени хора се изхвърлят на улицата. Тия номера ги правят 7-8 души, които се крият между останалите в списъка на ЖСК-то”.

Проф. Пламен Вълчев – бивш член на УС на ЖСК „Български художник”:
Барбуков гонеше хората с въоръжена охрана!

Намекът на Барбуков, че „7-8 души от ЖСК-то правят номера”, ни накара да потърсим изгонения от владение на двете си жилища бивш член на същия УС – проф. Пламен Вълчев, който има авторитета на доблестен и обективен човек. Любопитстваме защо се е отказал от членството си в УС на ЖСК-то и е продължил да води битката за апартаментите си сам. Ето какво ни отговори той: „Истината е, че Барбуков не спази срока на договора, а после гонеха с въоръжена охрана хората. Той направи и още едно нарушение – вдигна незаконен етаж и фактически нас, купувачите на мезонети, по този начин ни лиши от типа жилище, което сме избирали съгласно проекта. Обаче, забележете, врагове-врагове ЖСК-то и Барбуков, ама когато Барбуков направи това с етажа, предишният председател на ЖСК-то Борис Ненов, лека му пръст, успя да си задържи неговия мезонет във вида. Сегашният Желязков пък има няколко апартамента в сградата – и на него нищо не му се случва. А при мен – само ядове! Наложи се да вадя и една Искра Видинска от жилището си със съдебен изпълнител. Тая същата по-късно я арестуваха в Гърция с фалшиво евро. Историята с Баташки, който ми налетя на бой, я знаете… Питате ме защо напуснах УС на ЖСК-то. Ами, видях че и там нещата не са от позицията на висок морал. Губя едно от делата и на мен никой не ми казва. Почват да ми удържат пари от заплатата. По едно време наеха Рени Цанова за адвокат – тя какво свърши, какво не свърши – и тя се сдоби с апартамент. Ей по тоя начин се устроиха разни хора. Барбуков пък е взимал пари, без да обясни на хората, че няма как да вземат нотариални актове. Някои хора го подозираха в топли връзки с община “Триадица”. Изобщо – една нечистоплътна история. Такава че тия, “враждуващите”, уж са си добре, а обикновените хора остават без жилища”.

Обвинената в оргии и хулиганство Силва Аврамова:
Заведоха срещу нас 606 дела, набелязаха ме за жертва, защото съм основен свидетел 

 6 души починаха от техния тормоз, изкараха 20-дневно пеленаче на снега

Репортер на „ШОУ” потърси Силва Аврамова за нейния коментар по повод написаното срещу нея в седмичен вестник под заглавие „Художници и кметица на война заради шумни купони”, за да разберем има ли връзка между тези махленски обвинения и войната за жилищата, която се води там вече 22 години. Бившата актриса е основен свидетел в дело срещу председателя и адвоката на ЖСК „Български художник”. Ето какво ни каза самата тя: „На 26 декември следобед ми се обади от скрит номер жена, която не си каза името, но се представи като журналист. Нападателно взе да ми говори, че срещу мен имало сигнали и жалби за оргии. На гости в същия момент ми бяха приятелско семейство – Гъркови, които станаха свидетели на нелепия разговор. Аз се обадих в полицията и помолих да изпратят на адреса ми патрул, тъй като разговорът с жената по телефона ми се стори заплашителен. На следващия ден разбрах от кмета на „Триадица” – инж. Терзиев, че същата жена се е обаждала и на него. Той я поканил на разговор в кабинета си, но тя казала, че ще пътува за чужбина и не може. Така се стига до въпросната публикация, в която има само злонамереност и нищо вярно. Казусът в бл.259 е от 20 години, а не от две, както е написано. Така наречените представители на това странно ЖСК „Български художник” заведоха срещу купувачите на жилища от строителя Барбуков 606 дела в изминалите години. В същото време, питайте този Желязков колко апартамента има и какво е платил за тях. И най-важното – на кого ги е платил?! Аз бях назначена като зам.- кмет по „Образование, култура, социални дейности и спорт” в район „Триадица” през ноември 2007 г. Когато навлязох в работата, колегите ми от отдел „Общински имоти”, Архитектурен и юридически отдел започнаха да ме запознават с документи около това ЖСК, тъй като разбраха, че живея там. За мен работата беше ясна и аз и голяма група съседи подадохме сигнал до прокуратурата. Димитър Желязков и Симеон Миков са обвинени за ползване на документи с невярно съдържание и лъжесвидетелство. Финалът на делото предстои сега, през февруари. Аз съм основен свидетел по това дело и съм разпитвана многократно. Сдобих се с документи, уличаващи тримата – бившите председатели Димитров и Нинов, и сегашния – Желязков, че те са подписали на Барбуков за надстрояването на етажа над мезонетите, като уговорката е била да си разделят апартаментите. И понеже те всъщност така и не му предоставят документацията за право на строеж на Барбуков и не си плащат апартаментите, той почва да продава тази част, за да си върне парите. Не оправдавам Барбуков, даже сме се карали двамата, но, съгласете се, че тук има нещо изключително непочтено от страна на тези хора и проблемът е тръгнал от тях. В края на 94-та Барбуков бе вдигнал строежа до покрив. Знам това със сигурност, защото помолих да бъда настанена там. Точно тогава претърпях злополука – падане на сцената, протезираха ми крака. 12 години играх с протеза на сцената!… Знае се какво ми е и без ТЕЛК! Но съм подготвила една папка с медицински за г-жа Фандъкова и чакам финала на делото срещу Желязков и Миков. Тези хора наистина са за затвора! Вие не можете да си представите как са преправяли документи и как всъщност са имали нотариални актове още през май 94-та, а лъжат, че Барбуков „закъснял”. Адвокатът на ЖСК-то Симеон Миков публично е заплашвал хората: „Ще ви извадя един по един като мишки”. Подложиха невинни хора на нечуван тормоз! Изваждаха от собствените им жилища хора, платили си апартаментите. 6 души починаха в резултат на този дългогодишен тормоз! Миналата пролет, в студа, извадиха семейство с 20-дневно пеленаче на снега! За мен, понеже им се опълчих, написаха, че съм се възползвала от служебното си положение, за да имам моя дом в блока. Моите договори и нотариалният акт, който притежавам, са от месец ноември 1991 г. – т.е. от времето, в което не съм и сънувала, че ще работя в община „Триадица”. Основната цел на всичко това е ясна – да бъда оклеветена, за да може с това босовете от ЖСК-то да си „помогнат” в съда. Идвали са да ме заплашват в общината тези двамата – Желязков и Миков. Сега, с поръчкова публикация, ми нанасят удар в момент, когато детето ми е само в чужбина и й оперираха крака на Ени в Америка, а аз съм далече на хиляди мили от нея. Когато пуснаха жалбата срещу мен през 2012-а, в нея дори бяха написали една такава глупост, че съм „оказвала въздействие върху шефа на ІV РПУ”, което е направо смешно и жалко – нито сме се виждали нито се познаваме с този шеф… Относно „оргиите” ми – елате и питайте хората от отсрещния блок, който е под прозорците ми, има ли такова нещо. Любопитно е обаче да проучите коя е „съседката” Иванка Петкова, която говори всичко това за мен, защото същата твърди, че от 15 години живеела в апартамента до нас. Никой обаче никога не я беше виждал тази женица. А въпросният съседски апартамент беше на дългогодишния ми съсед Иван Пиронков, когото безцеремонно по Великден го оставиха с трите му деца на улицата!

Стигаме и до медицинските ми. Имам категоризация от ТЕЛК от 1998 г., издадена на основание на два пъти ендопротезиране на левия ми крак. Да, ползвам служебна кола „Фиат” – стара, от 1996 г., но ми върши работа – постоянно обикалям училища и детски градини. Тъкмо този „Фиат” моите добри съседи на два пъти му чупят бронята, а веднъж напълниха ключалката с лепило канаконлит. В сервиза се наложи да сменят цялата врата! Искам да ме разберете правилно: имам много свестни съседи художници, които също се измъчват от това ненормално живеене, на което ни подложиха от техния управителен съвет, предвождан от лицата Димитър Желязков и Симеон Рачев Миков – адвокат на това ЖСК. Тези хора съсипаха десетки човешки съдби и ще се боря вината им да се докаже!”, каза пред наш репортер Силва Аврамова.

Еми МАРИЯНСКА