Amanita phalloides (V a i l l. ex F r.) S e c r.
Agaricus bulbosus B u l l.
Отровна!
Зелена мухоморка, смъртно отровна. Яйцевидна или сферична е формата на тялото при младите екземпляри. Полусферична е формата на шапката, с размери 5-15 см. в диаметър, в началото, като впоследствие се разперва и придобива почти плоска форма. От бледозеленикав, жълтозеленикав до маслиненокафяв е цветът на гъбата. Гладка и лъскава като коприна е повърхността на Зелената мухоморка. Рядко покрита с парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът е подвит навътре, срастнал с пънчето в началото, с помощта на ципесто частично покривало, впоследствие се изправя и става равен. Плътно е месото на гъбата, с бял цвят, жълтозелено под кожицата. Освободени от пънчето са пластинките, тънки и широки, с размери 12-15мм, бели на цвят със зеленикав оттенък. Формата на спорите е елипсовидна, до почти кръгла, които са с размери 8-11 х 7-9 мк., покрити от бял споров прашец. Цилиндрично е пънчето на гъбата. Размерите му достигат 2 х 12 см. От бял, жълтозеленикав, цветът стига до сив. Влакнесто и плътно в началото, кухо в своята сърцевина, е пънчето впоследствие. Обгърнато с бяло пръстенче в горната част, висящо свободно под шапката, пънчето се разширява в долната си част.
Сезонът на Зелената мухоморка са лятото и есента, среща се в широколистни, иглолистни и смесени гори.
Внимание! Смъртно отровна!
Зелената мухоморка е считана за една от най-отровните гъби. По-голямата част от смъртоносните отравяния, в резултат консумация на гъби, са по нейна вина.
Отравяне
Зелената мухоморка съдържа фалотоксини и аматоксини, вид токсини. Сред фалотоксините са фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин. Аманитохемолизин, аманитин и др. са сред аматоксините, част от съдържанието й. Токсинът алфа-аманитин е основният виновник за смъртта. Засягат се черният дроб и бъбреците в повечето случаи, като единственият изход за избягване на смъртта е трансплантация на черен дроб. Симптоми – проявяват се след 6-24 часа, като в повечето случи отровата вече е оказала своето въздействие, преди появата им.
Липсата на опит е една от причините за отравянията в този случай за бъркането на Ядливите печурки със Зелените мухоморки.
Твърди се от натровени, но по чудо оцелели хора, че гъбата притежава приятен вкус и аромат.
Полска печурка (Agaricus campester), Ливадна печурка (Agaricus arvensis), Дребна печурка (Agaricus comptulus) са сходни на Зелената мухоморка видове.
